Разговорник

bg Съюзи 1   »   kk Conjunctions 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [тоқсан төрт]

94 [toqsan tört]

Conjunctions 1

[Jalğawlıqtar 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. Жа--ыр-тоқ-а-а--а, к------р. Ж----- т---------- к--- т--- Ж-ң-ы- т-қ-а-а-ш-, к-т- т-р- ---------------------------- Жаңбыр тоқтағанша, күте тұр. 0
Jañ-ı----q-a--n--- ---e ---. J----- t---------- k--- t--- J-ñ-ı- t-q-a-a-ş-, k-t- t-r- ---------------------------- Jañbır toqtağanşa, küte tur.
Чакай, докато свърша. Ме-----ын-б---ан-а, кү----ұ-. М-- д---- б-------- к--- т--- М-н д-й-н б-л-а-ш-, к-т- т-р- ----------------------------- Мен дайын болғанша, күте тұр. 0
M-n----ın bolğa---,--ü-e t--. M-- d---- b-------- k--- t--- M-n d-y-n b-l-a-ş-, k-t- t-r- ----------------------------- Men dayın bolğanşa, küte tur.
Чакай, докато той се върне. Ол-о-ал--нша- -үте -ұр. О- о--------- к--- т--- О- о-а-ғ-н-а- к-т- т-р- ----------------------- Ол оралғанша, күте тұр. 0
Ol---alğan-a,--üt--t-r. O- o--------- k--- t--- O- o-a-ğ-n-a- k-t- t-r- ----------------------- Ol oralğanşa, küte tur.
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. Ме-, ш-шы- -е--енше-----е-ін. М--- ш---- к-------- к------- М-н- ш-ш-м к-п-е-ш-, к-т-м-н- ----------------------------- Мен, шашым кепкенше, күтемін. 0
M-----aş-- ke--e-şe--k-t-m--. M--- ş---- k-------- k------- M-n- ş-ş-m k-p-e-ş-, k-t-m-n- ----------------------------- Men, şaşım kepkenşe, kütemin.
Ще чакам, докато филмът свърши. М--,--ил-м--яқ---ғ--ш-,----е---. М--- ф---- а----------- к------- М-н- ф-л-м а-қ-а-ғ-н-а- к-т-м-н- -------------------------------- Мен, фильм аяқталғанша, күтемін. 0
Men- f--- ---q---ğ-nş-, kütem-n. M--- f--- a------------ k------- M-n- f-l- a-a-t-l-a-ş-, k-t-m-n- -------------------------------- Men, fïlm ayaqtalğanşa, kütemin.
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. Мен--жас-- жанғ--ш-,-кү-----. М--- ж---- ж-------- к------- М-н- ж-с-л ж-н-а-ш-, к-т-м-н- ----------------------------- Мен, жасыл жанғанша, күтемін. 0
Men,-jas---ja-ğ--şa,--ü-emi-. M--- j---- j-------- k------- M-n- j-s-l j-n-a-ş-, k-t-m-n- ----------------------------- Men, jasıl janğanşa, kütemin.
Кога заминаваш на почивка? С-- -е-ал-с-- -аш-н ба-а---? С-- д-------- қ---- б------- С-н д-м-л-с-а қ-ш-н б-р-с-ң- ---------------------------- Сен демалысқа қашан барасың? 0
S-- d-ma-ıs-- qa-an--a-asıñ? S-- d-------- q---- b------- S-n d-m-l-s-a q-ş-n b-r-s-ñ- ---------------------------- Sen demalısqa qaşan barasıñ?
Още преди лятната ваканция? Жаз-ы-д--а-ысқ- д------е? Ж---- д-------- д---- б-- Ж-з-ы д-м-л-с-а д-й-н б-? ------------------------- Жазғы демалысқа дейін бе? 0
Jazğı-de-a----a ----n -e? J---- d-------- d---- b-- J-z-ı d-m-l-s-a d-y-n b-? ------------------------- Jazğı demalısqa deyin be?
Да, още преди да започне лятната ваканция. Ия---а-ғы д--ал-с -----лғ-нға --йін. И-- ж---- д------ б---------- д----- И-, ж-з-ы д-м-л-с б-с-а-ғ-н-а д-й-н- ------------------------------------ Ия, жазғы демалыс басталғанға дейін. 0
Ï--- ---ğı-dema--s -as--l---ğa -e---. Ï--- j---- d------ b---------- d----- Ï-a- j-z-ı d-m-l-s b-s-a-ğ-n-a d-y-n- ------------------------------------- Ïya, jazğı demalıs bastalğanğa deyin.
Поправи покрива, преди да започне зимата. Қыс --с----тұр-п--ш--ыр-- -ө-де. Қ-- т----- т----- ш------ ж----- Қ-с т-с-е- т-р-п- ш-т-р-ы ж-н-е- -------------------------------- Қыс түспей тұрып, шатырды жөнде. 0
Q-- t-s--y turıp---atır-ı ---de. Q-- t----- t----- ş------ j----- Q-s t-s-e- t-r-p- ş-t-r-ı j-n-e- -------------------------------- Qıs tüspey turıp, şatırdı jönde.
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. Д-с--рх-нға-о-ыр-р -лд--да,-қ--ы-----у. Д---------- о----- а------- қ------ ж-- Д-с-а-х-н-а о-ы-а- а-д-н-а- қ-л-ң-ы ж-. --------------------------------------- Дастарханға отырар алдында, қолыңды жу. 0
Das-a-x---a--tıra--a--ın--,-q-lı--ı---. D---------- o----- a------- q------ j-- D-s-a-x-n-a o-ı-a- a-d-n-a- q-l-ñ-ı j-. --------------------------------------- Dastarxanğa otırar aldında, qolıñdı jw.
Затвори прозореца, преди да излезеш. Ү--ен шы-ар а--ы-д-----резе---ж-п. Ү---- ш---- а------- т------- ж--- Ү-д-н ш-ғ-р а-д-н-а- т-р-з-н- ж-п- ---------------------------------- Үйден шығар алдында, терезені жап. 0
Üyd-- ----- ------a, -e-ezen--j--. Ü---- ş---- a------- t------- j--- Ü-d-n ş-ğ-r a-d-n-a- t-r-z-n- j-p- ---------------------------------- Üyden şığar aldında, terezeni jap.
Кога ще се върнеш вкъщи? Се--үйге --шан к-лесің? С-- ү--- қ---- к------- С-н ү-г- қ-ш-н к-л-с-ң- ----------------------- Сен үйге қашан келесің? 0
S----yg- -aş---ke--s--? S-- ü--- q---- k------- S-n ü-g- q-ş-n k-l-s-ñ- ----------------------- Sen üyge qaşan kelesiñ?
След часовете? Са-ақт----е-ін---? С------- к---- б-- С-б-қ-а- к-й-н б-? ------------------ Сабақтан кейін бе? 0
Sab-qt-n key-----? S------- k---- b-- S-b-q-a- k-y-n b-? ------------------ Sabaqtan keyin be?
Да, след като свършат часовете. И-- са----біткен--о-. И-- с---- б----- с--- И-, с-б-қ б-т-е- с-ң- --------------------- Ия, сабақ біткен соң. 0
Ï-a- -a-a- b-tk----o-. Ï--- s---- b----- s--- Ï-a- s-b-q b-t-e- s-ñ- ---------------------- Ïya, sabaq bitken soñ.
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. О--с о--ғ- -о--а------е-і-, -л --йт-п-ж---с--с-е-----а-ы. О--- о---- б-------- к----- о- қ----- ж---- і---- а------ О-ы- о-и-а б-л-а-н-н к-й-н- о- қ-й-ы- ж-м-с і-т-й а-м-д-. --------------------------------------------------------- Оқыс оқиға болғаннан кейін, ол қайтып жұмыс істей алмады. 0
O--s oqï-- b-l--nna- keyi-, o- -a-tı- --mıs------ a-m-dı. O--- o---- b-------- k----- o- q----- j---- i---- a------ O-ı- o-ï-a b-l-a-n-n k-y-n- o- q-y-ı- j-m-s i-t-y a-m-d-. --------------------------------------------------------- Oqıs oqïğa bolğannan keyin, ol qaytıp jumıs istey almadı.
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Ж---с-н-- айы----а-нан--е--н,--л--ме---аға -е--п--ал--. Ж-------- а----------- к----- о- А-------- к---- қ----- Ж-м-с-н-н а-ы-ы-ғ-н-а- к-й-н- о- А-е-и-а-а к-т-п қ-л-ы- ------------------------------------------------------- Жұмысынан айырылғаннан кейін, ол Америкаға кетіп қалды. 0
Ju--sı--- a---ılğan--n----i-- -l--mer-kağ------p--ald-. J-------- a----------- k----- o- A-------- k---- q----- J-m-s-n-n a-ı-ı-ğ-n-a- k-y-n- o- A-e-ï-a-a k-t-p q-l-ı- ------------------------------------------------------- Jumısınan ayırılğannan keyin, ol Amerïkağa ketip qaldı.
След като замина за Америка, той забогатя. Аме-ик-ғ- ке--е--ен-к-й-н, о----йы---ет--. А-------- к-------- к----- о- б---- к----- А-е-и-а-а к-т-е-н-н к-й-н- о- б-й-п к-т-і- ------------------------------------------ Америкаға кеткеннен кейін, ол байып кетті. 0
A-e---ağ--ketk---e- ---i-- -l b-y-p ke-t-. A-------- k-------- k----- o- b---- k----- A-e-ï-a-a k-t-e-n-n k-y-n- o- b-y-p k-t-i- ------------------------------------------ Amerïkağa ketkennen keyin, ol bayıp ketti.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...