Разговорник

bg На път   »   kk En route

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [отыз жеті]

37 [otız jeti]

En route

[Jolda]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Той пътува с мотор. О- м-т-ц--лм-н--үре-і. О- м---------- ж------ О- м-т-ц-к-м-н ж-р-д-. ---------------------- Ол мотоциклмен жүреді. 0
Ol --t--ï--m---j-re--. O- m---------- j------ O- m-t-c-k-m-n j-r-d-. ---------------------- Ol motocïklmen jüredi.
Тъй пътува с велосипед / колело. Ол в---с--е- теб-д-. О- в-------- т------ О- в-л-с-п-д т-б-д-. -------------------- Ол велосипед тебеді. 0
Ol-v-lo-ïp-d ---ed-. O- v-------- t------ O- v-l-s-p-d t-b-d-. -------------------- Ol velosïped tebedi.
Той върви пеш. Ол --я----ре-і. О- ж--- ж------ О- ж-я- ж-р-д-. --------------- Ол жаяу жүреді. 0
Ol---y-- jü-edi. O- j---- j------ O- j-y-w j-r-d-. ---------------- Ol jayaw jüredi.
Той пътува с кораб. Ол к--еме- ж-зе-і. О- к------ ж------ О- к-м-м-н ж-з-д-. ------------------ Ол кемемен жүзеді. 0
O- ---emen-jü-e--. O- k------ j------ O- k-m-m-n j-z-d-. ------------------ Ol kememen jüzedi.
Той пътува с лодка. Ол -айы--ен-ж--еді. О- қ------- ж------ О- қ-й-қ-е- ж-з-д-. ------------------- Ол қайықпен жүзеді. 0
Ol-q--ı-----------. O- q------- j------ O- q-y-q-e- j-z-d-. ------------------- Ol qayıqpen jüzedi.
Той плува. О- -ү--ді. О- ж------ О- ж-з-д-. ---------- Ол жүзеді. 0
O--j-zedi. O- j------ O- j-z-d-. ---------- Ol jüzedi.
Опасно ли е тук? М-нда қ---пті --? М---- қ------ м-- М-н-а қ-у-п-і м-? ----------------- Мұнда қауіпті ме? 0
Mu-da qa-ip-i---? M---- q------ m-- M-n-a q-w-p-i m-? ----------------- Munda qawipti me?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Ж---ыз--а--а-т-ға- -ау-п-----? Ж----- с---------- қ------ м-- Ж-л-ы- с-я-а-т-ғ-н қ-у-п-і м-? ------------------------------ Жалғыз саяхаттаған қауіпті ме? 0
J---ız -aya-att-ğa---a--p-i me? J----- s----------- q------ m-- J-l-ı- s-y-x-t-a-a- q-w-p-i m-? ------------------------------- Jalğız sayaxattağan qawipti me?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Тү-де-с-р--н-е-е- қ-у-------? Т---- с---------- қ------ м-- Т-н-е с-р-е-д-г-н қ-у-п-і м-? ----------------------------- Түнде серуендеген қауіпті ме? 0
Tünde-se-w---e--- qa--p-i-me? T---- s---------- q------ m-- T-n-e s-r-e-d-g-n q-w-p-i m-? ----------------------------- Tünde serwendegen qawipti me?
Ние объркахме пътя. Біз --а--- -е-т-к. Б-- а----- к------ Б-з а-а-ы- к-т-і-. ------------------ Біз адасып кеттік. 0
Bi----as-- -e----. B-- a----- k------ B-z a-a-ı- k-t-i-. ------------------ Biz adasıp kettik.
Ние сме на погрешен път. Б-з---сқ--ж--қ- --т-п-қ-лдық. Б-- б---- ж---- к---- қ------ Б-з б-с-а ж-қ-а к-т-п қ-л-ы-. ----------------------------- Біз басқа жаққа кетіп қалдық. 0
B-z-b-s-- ja------t----ald--. B-- b---- j---- k---- q------ B-z b-s-a j-q-a k-t-p q-l-ı-. ----------------------------- Biz basqa jaqqa ketip qaldıq.
Ние трябва да се върнем. Кері--ай-у--ер-к. К--- қ---- к----- К-р- қ-й-у к-р-к- ----------------- Кері қайту керек. 0
Keri -a-----er-k. K--- q---- k----- K-r- q-y-w k-r-k- ----------------- Keri qaytw kerek.
Къде може да се паркира тук? К--ікті қай --рге--ою-а--ола-ы? К------ қ-- ж---- қ---- б------ К-л-к-і қ-й ж-р-е қ-ю-а б-л-д-? ------------------------------- Көлікті қай жерге қоюға болады? 0
K-l-kt--q-y je-g- qo-uğa-b---d-? K------ q-- j---- q----- b------ K-l-k-i q-y j-r-e q-y-ğ- b-l-d-? -------------------------------- Kölikti qay jerge qoyuğa boladı?
Тук има ли паркинг? Мұнд----тот-рақ--ар-ма? М---- а-------- б-- м-- М-н-а а-т-т-р-қ б-р м-? ----------------------- Мұнда автотұрақ бар ма? 0
M---a--vt--uraq---r ma? M---- a-------- b-- m-- M-n-a a-t-t-r-q b-r m-? ----------------------- Munda avtoturaq bar ma?
Колко време може да се паркира тук? Т--аққа-қ-н-а--а--т--о-ға------ы? Т------ қ---- у---- қ---- б------ Т-р-қ-а қ-н-а у-қ-т қ-ю-а б-л-д-? --------------------------------- Тұраққа қанша уақыт қоюға болады? 0
T-r-qqa qan-- waq-t-q--u-a --l-d-? T------ q---- w---- q----- b------ T-r-q-a q-n-a w-q-t q-y-ğ- b-l-d-? ---------------------------------- Turaqqa qanşa waqıt qoyuğa boladı?
Карате ли ски? Сі- --ңғы-т-бесіз бе? С-- ш---- т------ б-- С-з ш-ң-ы т-б-с-з б-? --------------------- Сіз шаңғы тебесіз бе? 0
S-z ş--ğı teb-si- be? S-- ş---- t------ b-- S-z ş-ñ-ı t-b-s-z b-? --------------------- Siz şañğı tebesiz be?
Със ски лифта ли ще се качите? Жоғар-ға -өте-гі-п----ар-----ба? Ж------- к---------- б------ б-- Ж-ғ-р-ғ- к-т-р-і-п-н б-р-с-з б-? -------------------------------- Жоғарыға көтергішпен барасыз ба? 0
J---rı-a -ö-e-gi--e- --r-sız --? J------- k---------- b------ b-- J-ğ-r-ğ- k-t-r-i-p-n b-r-s-z b-? -------------------------------- Joğarığa kötergişpen barasız ba?
Може ли да се заемат тук ски? М-нд-------н--жа--а алуғ----л----? М---- ш------ ж---- а---- б--- м-- М-н-а ш-ң-ы-ы ж-л-а а-у-а б-л- м-? ---------------------------------- Мұнда шаңғыны жалға алуға бола ма? 0
M---a ş-ñğ-nı -alğ---lwğa --la ma? M---- ş------ j---- a---- b--- m-- M-n-a ş-ñ-ı-ı j-l-a a-w-a b-l- m-? ---------------------------------- Munda şañğını jalğa alwğa bola ma?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!