Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   kk to like something

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [жетпіс]

70 [jetpis]

to like something

[birdeñe istegisi kelw]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Т-м-к--ш---ің-з---ле-м-? Т----- ш------- к--- м-- Т-м-к- ш-к-і-і- к-л- м-? ------------------------ Темекі шеккіңіз келе ме? 0
Tem--i--ek-i--- ke-- m-? T----- ş------- k--- m-- T-m-k- ş-k-i-i- k-l- m-? ------------------------ Temeki şekkiñiz kele me?
Искате ли да танцувате? Би-е--ңі- к--- ме? Б-------- к--- м-- Б-л-г-ң-з к-л- м-? ------------------ Билегіңіз келе ме? 0
Bïleg-ñiz-k-l- m-? B-------- k--- m-- B-l-g-ñ-z k-l- m-? ------------------ Bïlegiñiz kele me?
Искате ли да се разходите? Се---нде-і-із -еле ме? С------------ к--- м-- С-р-е-д-г-ң-з к-л- м-? ---------------------- Серуендегіңіз келе ме? 0
S-rw--degiñ-- --le m-? S------------ k--- m-- S-r-e-d-g-ñ-z k-l- m-? ---------------------- Serwendegiñiz kele me?
Искам да пуша. Т----і шек--м--е-і- ---. Т----- ш----- к---- т--- Т-м-к- ш-к-і- к-л-п т-р- ------------------------ Темекі шеккім келіп тұр. 0
T---k--şe---m -e-ip -u-. T----- ş----- k---- t--- T-m-k- ş-k-i- k-l-p t-r- ------------------------ Temeki şekkim kelip tur.
Искате ли цигара? С---р-т--е-кі---еле--е? С------ ш----- к--- м-- С-г-р-т ш-к-і- к-л- м-? ----------------------- Сигарет шеккің келе ме? 0
Sïg-r---ş-k-i- kele-me? S------ ş----- k--- m-- S-g-r-t ş-k-i- k-l- m-? ----------------------- Sïgaret şekkiñ kele me?
Той иска огънче. О--н-от-ық--ере-. О--- о---- к----- О-а- о-т-қ к-р-к- ----------------- Оған оттық керек. 0
Oğ-n --tıq kere-. O--- o---- k----- O-a- o-t-q k-r-k- ----------------- Oğan ottıq kerek.
Искам да пия нещо. Бі---ң- іш--м--е- т-р. Б------ і---- к-- т--- Б-р-е-е і-к-м к-п т-р- ---------------------- Бірдеңе ішкім кеп тұр. 0
Bi-d-----şkim-kep--ur. B------ i---- k-- t--- B-r-e-e i-k-m k-p t-r- ---------------------- Birdeñe işkim kep tur.
Искам да ям нещо. Бі-дең--ж-г-- к-----т-р. Б------ ж---- к---- т--- Б-р-е-е ж-г-м к-л-п т-р- ------------------------ Бірдеңе жегім келіп тұр. 0
Bi--e-e --gim k-lip tur. B------ j---- k---- t--- B-r-e-e j-g-m k-l-p t-r- ------------------------ Birdeñe jegim kelip tur.
Искам да си отдъхна малко. Бі-а---е-а-ғым к-----тұр. Б---- д------- к---- т--- Б-р-з д-м-л-ы- к-л-п т-р- ------------------------- Біраз демалғым келіп тұр. 0
Bi--z de--l-ı------p-t-r. B---- d------- k---- t--- B-r-z d-m-l-ı- k-l-p t-r- ------------------------- Biraz demalğım kelip tur.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Сі---н -і----- --р--ым---п -ді. С----- б------ с------ к-- е--- С-з-е- б-р-е-е с-р-ғ-м к-п е-і- ------------------------------- Сізден бірдеңе сұрағым кеп еді. 0
Sizden---r--ñe ------m --p-edi. S----- b------ s------ k-- e--- S-z-e- b-r-e-e s-r-ğ-m k-p e-i- ------------------------------- Sizden birdeñe surağım kep edi.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Сі-ге б-р----н----а----м---- е---. С---- б-- ө----- ж------ д-- е---- С-з-е б-р ө-і-і- ж-с-с-м д-п е-і-. ---------------------------------- Сізге бір өтініш жасасам деп едім. 0
Sizg--bir öt-ni---a---am de- edim. S---- b-- ö----- j------ d-- e---- S-z-e b-r ö-i-i- j-s-s-m d-p e-i-. ---------------------------------- Sizge bir ötiniş jasasam dep edim.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. С-------- --р-е-ш-қ-р-йын-д-- е---. С---- б-- ж---- ш-------- д-- е---- С-з-і б-р ж-р-е ш-қ-р-й-н д-п е-і-. ----------------------------------- Сізді бір жерге шақырайын деп едім. 0
S--d- --r je-g- ---ı-a-----e--edi-. S---- b-- j---- ş-------- d-- e---- S-z-i b-r j-r-e ş-q-r-y-n d-p e-i-. ----------------------------------- Sizdi bir jerge şaqırayın dep edim.
Какво обичате / желаете, моля? Сі---е-қа-а----? С-- н- қ-------- С-з н- қ-л-й-ы-? ---------------- Сіз не қалайсыз? 0
Siz-ne---l-y-ı-? S-- n- q-------- S-z n- q-l-y-ı-? ---------------- Siz ne qalaysız?
Желаете ли кафе? Коф---шкі-і- к-л--ме? К--- і------ к--- м-- К-ф- і-к-ң-з к-л- м-? --------------------- Кофе ішкіңіз келе ме? 0
K--- işk--i- --l---e? K--- i------ k--- m-- K-f- i-k-ñ-z k-l- m-? --------------------- Kofe işkiñiz kele me?
Или предпочитате чай? Әл-- шай і--ің----е-е---? Ә--- ш-- і------ к--- м-- Ә-д- ш-й і-к-ң-з к-л- м-? ------------------------- Әлде шай ішкіңіз келе ме? 0
Ä-d- şa- ----ñi----l--m-? Ä--- ş-- i------ k--- m-- Ä-d- ş-y i-k-ñ-z k-l- m-? ------------------------- Älde şay işkiñiz kele me?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Үй-- қ-йт-а---еп-е--к. Ү--- қ------ д-- е---- Ү-г- қ-й-с-қ д-п е-і-. ---------------------- Үйге қайтсақ деп едік. 0
Üyg--qa----q d-- ---k. Ü--- q------ d-- e---- Ü-g- q-y-s-q d-p e-i-. ---------------------- Üyge qaytsaq dep edik.
Желаете ли такси? С-нд-рге ------ке-ек пе? С------- т---- к---- п-- С-н-е-г- т-к-и к-р-к п-? ------------------------ Сендерге такси керек пе? 0
Sen-e--e-taksï---rek--e? S------- t---- k---- p-- S-n-e-g- t-k-ï k-r-k p-? ------------------------ Senderge taksï kerek pe?
Те искат да се обадят по телефона. Олар--ң--оңырау шалғысы-ке- е--. О------ қ------ ш------ к-- е--- О-а-д-ң қ-ң-р-у ш-л-ы-ы к-п е-і- -------------------------------- Олардың қоңырау шалғысы кеп еді. 0
Ol-rdı- qoñ--a- şa-ğı-ı--ep--di. O------ q------ ş------ k-- e--- O-a-d-ñ q-ñ-r-w ş-l-ı-ı k-p e-i- -------------------------------- Olardıñ qoñıraw şalğısı kep edi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.