Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   kk бірдеңе істегісі келу

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [жетпіс]

70 [jetpis]

бірдеңе істегісі келу

birdeñe istegisi kelw

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Т----- ш----ң-з ---- -е? Т_____ ш_______ к___ м__ Т-м-к- ш-к-і-і- к-л- м-? ------------------------ Темекі шеккіңіз келе ме? 0
Te-eki-şek--ñ----ele me? T_____ ş_______ k___ m__ T-m-k- ş-k-i-i- k-l- m-? ------------------------ Temeki şekkiñiz kele me?
Искате ли да танцувате? Б-л-------к--- м-? Б________ к___ м__ Б-л-г-ң-з к-л- м-? ------------------ Билегіңіз келе ме? 0
B-l------ ke-e --? B________ k___ m__ B-l-g-ñ-z k-l- m-? ------------------ Bïlegiñiz kele me?
Искате ли да се разходите? С---енд-г-ң-- ---- ме? С____________ к___ м__ С-р-е-д-г-ң-з к-л- м-? ---------------------- Серуендегіңіз келе ме? 0
S--w--de---iz-k--e--e? S____________ k___ m__ S-r-e-d-g-ñ-z k-l- m-? ---------------------- Serwendegiñiz kele me?
Искам да пуша. Т-ме----е--і---елі- т-р. Т_____ ш_____ к____ т___ Т-м-к- ш-к-і- к-л-п т-р- ------------------------ Темекі шеккім келіп тұр. 0
T---ki---k--m-kel-p-tur. T_____ ş_____ k____ t___ T-m-k- ş-k-i- k-l-p t-r- ------------------------ Temeki şekkim kelip tur.
Искате ли цигара? Сиг---- ше--ің-келе --? С______ ш_____ к___ м__ С-г-р-т ш-к-і- к-л- м-? ----------------------- Сигарет шеккің келе ме? 0
Sïga-e- şekk-ñ -e-e me? S______ ş_____ k___ m__ S-g-r-t ş-k-i- k-l- m-? ----------------------- Sïgaret şekkiñ kele me?
Той иска огънче. О-а--о---қ -е-е-. О___ о____ к_____ О-а- о-т-қ к-р-к- ----------------- Оған оттық керек. 0
O--n--tt---k-rek. O___ o____ k_____ O-a- o-t-q k-r-k- ----------------- Oğan ottıq kerek.
Искам да пия нещо. Б--д-ң- іш-ім --п -ұ-. Б______ і____ к__ т___ Б-р-е-е і-к-м к-п т-р- ---------------------- Бірдеңе ішкім кеп тұр. 0
Bi--eñ- işki- --p-t--. B______ i____ k__ t___ B-r-e-e i-k-m k-p t-r- ---------------------- Birdeñe işkim kep tur.
Искам да ям нещо. Бі-деңе---г----ел-- т--. Б______ ж____ к____ т___ Б-р-е-е ж-г-м к-л-п т-р- ------------------------ Бірдеңе жегім келіп тұр. 0
B-r-eñe -e-im ----p-tu-. B______ j____ k____ t___ B-r-e-e j-g-m k-l-p t-r- ------------------------ Birdeñe jegim kelip tur.
Искам да си отдъхна малко. Бір-з------ғым----іп тұр. Б____ д_______ к____ т___ Б-р-з д-м-л-ы- к-л-п т-р- ------------------------- Біраз демалғым келіп тұр. 0
B-r-----m-l-ım-k-lip tu-. B____ d_______ k____ t___ B-r-z d-m-l-ı- k-l-p t-r- ------------------------- Biraz demalğım kelip tur.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Сіз----бі--е-е--ұр-ғым к---е--. С_____ б______ с______ к__ е___ С-з-е- б-р-е-е с-р-ғ-м к-п е-і- ------------------------------- Сізден бірдеңе сұрағым кеп еді. 0
Si-d-n-bi-d--e--ur-ğ---kep----. S_____ b______ s______ k__ e___ S-z-e- b-r-e-e s-r-ğ-m k-p e-i- ------------------------------- Sizden birdeñe surağım kep edi.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. С---- бі- өтін-ш --с--а--деп -д-м. С____ б__ ө_____ ж______ д__ е____ С-з-е б-р ө-і-і- ж-с-с-м д-п е-і-. ---------------------------------- Сізге бір өтініш жасасам деп едім. 0
S-z-e -i- ----iş j---s-m de--edi-. S____ b__ ö_____ j______ d__ e____ S-z-e b-r ö-i-i- j-s-s-m d-p e-i-. ---------------------------------- Sizge bir ötiniş jasasam dep edim.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Сі------р --рге ---ы-а--н д-п-е---. С____ б__ ж____ ш________ д__ е____ С-з-і б-р ж-р-е ш-қ-р-й-н д-п е-і-. ----------------------------------- Сізді бір жерге шақырайын деп едім. 0
Sizdi-bir-j---e-ş-qı------d-p-ed-m. S____ b__ j____ ş________ d__ e____ S-z-i b-r j-r-e ş-q-r-y-n d-p e-i-. ----------------------------------- Sizdi bir jerge şaqırayın dep edim.
Какво обичате / желаете, моля? С-з-н--қ-ла--ыз? С__ н_ қ________ С-з н- қ-л-й-ы-? ---------------- Сіз не қалайсыз? 0
Siz-n- -----sı-? S__ n_ q________ S-z n- q-l-y-ı-? ---------------- Siz ne qalaysız?
Желаете ли кафе? Ко-- ---іңі---е-е---? К___ і______ к___ м__ К-ф- і-к-ң-з к-л- м-? --------------------- Кофе ішкіңіз келе ме? 0
Kofe---kiñiz k--- me? K___ i______ k___ m__ K-f- i-k-ñ-z k-l- m-? --------------------- Kofe işkiñiz kele me?
Или предпочитате чай? Ә----ш-й -шкіңі---ел--ме? Ә___ ш__ і______ к___ м__ Ә-д- ш-й і-к-ң-з к-л- м-? ------------------------- Әлде шай ішкіңіз келе ме? 0
Ä-d- --y işki-i- k-l--me? Ä___ ş__ i______ k___ m__ Ä-d- ş-y i-k-ñ-z k-l- m-? ------------------------- Älde şay işkiñiz kele me?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Үйге-қа-тс-----п-ед-к. Ү___ қ______ д__ е____ Ү-г- қ-й-с-қ д-п е-і-. ---------------------- Үйге қайтсақ деп едік. 0
Ü-g---ay--a- dep ed--. Ü___ q______ d__ e____ Ü-g- q-y-s-q d-p e-i-. ---------------------- Üyge qaytsaq dep edik.
Желаете ли такси? Сен---ге так-- -е-е--п-? С_______ т____ к____ п__ С-н-е-г- т-к-и к-р-к п-? ------------------------ Сендерге такси керек пе? 0
S-nd--ge t---- -ere----? S_______ t____ k____ p__ S-n-e-g- t-k-ï k-r-k p-? ------------------------ Senderge taksï kerek pe?
Те искат да се обадят по телефона. О-ард-ң----ыр-у-ш-лғы-ы--еп----. О______ қ______ ш______ к__ е___ О-а-д-ң қ-ң-р-у ш-л-ы-ы к-п е-і- -------------------------------- Олардың қоңырау шалғысы кеп еді. 0
Ol---ı- -oñı-a- -alğ-sı-k-- e-i. O______ q______ ş______ k__ e___ O-a-d-ñ q-ñ-r-w ş-l-ı-ı k-p e-i- -------------------------------- Olardıñ qoñıraw şalğısı kep edi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.