Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   kk Possessive pronouns 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [алпыс алты]

66 [alpıs altı]

Possessive pronouns 1

[Täweldik esimdigi 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ме- – өз-м-ің м-- – ө------ м-н – ө-і-н-ң ------------- мен – өзімнің 0
m---- --imn-ñ m-- – ö------ m-n – ö-i-n-ñ ------------- men – özimniñ
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. М-- өз--ілт-мді т-ба----ай --тырмын. М-- ө- к------- т--- а---- ж-------- М-н ө- к-л-і-д- т-б- а-м-й ж-т-р-ы-. ------------------------------------ Мен өз кілтімді таба алмай жатырмын. 0
Me--öz-ki--im-- --b- a---y j-t----n. M-- ö- k------- t--- a---- j-------- M-n ö- k-l-i-d- t-b- a-m-y j-t-r-ı-. ------------------------------------ Men öz kiltimdi taba almay jatırmın.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. М-- б-л----ді-таба алм-й ж--ырм-н. М-- б-------- т--- а---- ж-------- М-н б-л-т-м-і т-б- а-м-й ж-т-р-ы-. ---------------------------------- Мен билетімді таба алмай жатырмын. 0
Me- b-le-imdi -a-- al----j-t--mın. M-- b-------- t--- a---- j-------- M-n b-l-t-m-i t-b- a-m-y j-t-r-ı-. ---------------------------------- Men bïletimdi taba almay jatırmın.
ти – твой / свой / си с---– -зі-нің с-- – ө------ с-н – ө-і-н-ң ------------- сен – өзіңнің 0
s-- – --iñ-iñ s-- – ö------ s-n – ö-i-n-ñ ------------- sen – öziñniñ
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Сен -з ----і--і--а--ың ба? С-- ө- к------- т----- б-- С-н ө- к-л-і-д- т-п-ы- б-? -------------------------- Сен өз кілтіңді таптың ба? 0
S-n-ö---i-t-ñ-i t-p--- b-? S-- ö- k------- t----- b-- S-n ö- k-l-i-d- t-p-ı- b-? -------------------------- Sen öz kiltiñdi taptıñ ba?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? С-н -- ------ңді---птың ба? С-- ө- б-------- т----- б-- С-н ө- б-л-т-ң-і т-п-ы- б-? --------------------------- Сен өз билетіңді таптың ба? 0
Sen------l-t-ñ-i-t-ptı---a? S-- ö- b-------- t----- b-- S-n ö- b-l-t-ñ-i t-p-ı- b-? --------------------------- Sen öz bïletiñdi taptıñ ba?
той – негов / му ол – о-ың о- – о--- о- – о-ы- --------- ол – оның 0
ol –----ñ o- – o--- o- – o-ı- --------- ol – onıñ
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? О----кіл-- -а--- еке--н -і----ң -е? О--- к---- қ---- е----- б------ б-- О-ы- к-л-і қ-й-а е-е-і- б-л-с-ң б-? ----------------------------------- Оның кілті қайда екенін білесің бе? 0
On---ki--- qa-d--eken-n---lesiñ --? O--- k---- q---- e----- b------ b-- O-ı- k-l-i q-y-a e-e-i- b-l-s-ñ b-? ----------------------------------- Onıñ kilti qayda ekenin bilesiñ be?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? О-ың -----і-қа-да е--нін ----с-- б-? О--- б----- қ---- е----- б------ б-- О-ы- б-л-т- қ-й-а е-е-і- б-л-с-ң б-? ------------------------------------ Оның билеті қайда екенін білесің бе? 0
O-ı---------q---- ek-nin----es-ñ--e? O--- b----- q---- e----- b------ b-- O-ı- b-l-t- q-y-a e-e-i- b-l-s-ñ b-? ------------------------------------ Onıñ bïleti qayda ekenin bilesiñ be?
тя – неин / й о- –---ың о- – о--- о- – о-ы- --------- ол – оның 0
o- -----ñ o- – o--- o- – o-ı- --------- ol – onıñ
Нейните пари / парите й ги няма. О--ң----ас--жоғ-л-ы. О--- а----- ж------- О-ы- а-ш-с- ж-ғ-л-ы- -------------------- Оның ақшасы жоғалды. 0
Onıñ--qşa-- -o--l-ı. O--- a----- j------- O-ı- a-ş-s- j-ğ-l-ı- -------------------- Onıñ aqşası joğaldı.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. О-ы- ---ие к--та-ы-д- ж--. О--- н---- к------ д- ж--- О-ы- н-с-е к-р-а-ы д- ж-қ- -------------------------- Оның несие картасы да жоқ. 0
Onı--ne--e-k----s---a j-q. O--- n---- k------ d- j--- O-ı- n-s-e k-r-a-ı d- j-q- -------------------------- Onıñ nesïe kartası da joq.
ние – наш / ни б-з –-б--д-ң б-- – б----- б-з – б-з-і- ------------ біз – біздің 0
biz ----zdiñ b-- – b----- b-z – b-z-i- ------------ biz – bizdiñ
Нашият дядо / дядо ни е болен. Біз-ің а--м-з--у-ры- -----. Б----- а----- а----- қ----- Б-з-і- а-а-ы- а-ы-ы- қ-л-ы- --------------------------- Біздің атамыз ауырып қалды. 0
B-zd-ñ -ta--z --ı--- qaldı. B----- a----- a----- q----- B-z-i- a-a-ı- a-ı-ı- q-l-ı- --------------------------- Bizdiñ atamız awırıp qaldı.
Нашата баба / баба ни е здрава. Б----- әж--і-д-ң--ен----у. Б----- ә-------- д--- с--- Б-з-і- ә-е-і-д-ң д-н- с-у- -------------------------- Біздің әжеміздің дені сау. 0
Bizd-ñ -je-iz--ñ-d-ni -aw. B----- ä-------- d--- s--- B-z-i- ä-e-i-d-ñ d-n- s-w- -------------------------- Bizdiñ äjemizdiñ deni saw.
вие – ваш / ви с-н-- -----р-ің с-- – с-------- с-н – с-н-е-д-ң --------------- сен – сендердің 0
s-n ------erdiñ s-- – s-------- s-n – s-n-e-d-ñ --------------- sen – senderdiñ
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Б--ал-р, се---р-і--әкелерің-қ-йд-? Б------- с-------- ә------- қ----- Б-л-л-р- с-н-е-д-ң ә-е-е-і- қ-й-а- ---------------------------------- Балалар, сендердің әкелерің қайда? 0
B--a-----se-d-r--ñ--k-l-------yd-? B------- s-------- ä------- q----- B-l-l-r- s-n-e-d-ñ ä-e-e-i- q-y-a- ---------------------------------- Balalar, senderdiñ äkeleriñ qayda?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Б--ал--, се-дерд-ң-а-ал--ы- қа-д-? Б------- с-------- а------- қ----- Б-л-л-р- с-н-е-д-ң а-а-а-ы- қ-й-а- ---------------------------------- Балалар, сендердің аналарың қайда? 0
B-l-l--, s-----di--a----rıñ--a--a? B------- s-------- a------- q----- B-l-l-r- s-n-e-d-ñ a-a-a-ı- q-y-a- ---------------------------------- Balalar, senderdiñ analarıñ qayda?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!