Разговорник

bg Във влака   »   kk On the train

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [отыз төрт]

34 [otız tört]

On the train

[Poyızda]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? М---- Бе-линг------тын--о-ы---а? М---- Б------- б------ п---- б-- М-н-у Б-р-и-г- б-р-т-н п-й-з б-? -------------------------------- Мынау Берлинге баратын пойыз ба? 0
M-naw --rlï--- -a----n p-yı- -a? M---- B------- b------ p---- b-- M-n-w B-r-ï-g- b-r-t-n p-y-z b-? -------------------------------- Mınaw Berlïnge baratın poyız ba?
Кога тръгва влакът? Бұ- п-й----аш-- ------? Б-- п---- қ---- ж------ Б-л п-й-з қ-ш-н ж-р-д-? ----------------------- Бұл пойыз қашан жүреді? 0
B-l-----z-qa--- -ü-edi? B-- p---- q---- j------ B-l p-y-z q-ş-n j-r-d-? ----------------------- Bul poyız qaşan jüredi?
Кога пристига влакът в Берлин? П--ыз--ер--нг- қа-а- --т---? П---- Б------- қ---- ж------ П-й-з Б-р-и-г- қ-ш-н ж-т-д-? ---------------------------- Пойыз Берлинге қашан жетеді? 0
P----------n-e---ş-n--e-edi? P---- B------- q---- j------ P-y-z B-r-ï-g- q-ş-n j-t-d-? ---------------------------- Poyız Berlïnge qaşan jetedi?
Извинете, може ли да мина? Кеш-рі--з--өтуг--рұ-сат п-? К--------- ө---- р----- п-- К-ш-р-ң-з- ө-у-е р-қ-а- п-? --------------------------- Кешіріңіз, өтуге рұқсат па? 0
Keş------,---w-- ruq--t -a? K--------- ö---- r----- p-- K-ş-r-ñ-z- ö-w-e r-q-a- p-? --------------------------- Keşiriñiz, ötwge ruqsat pa?
Мисля, че това е моето място. М-ніңше- -ұ--— м-н-ң------. М------- б-- — м---- о----- М-н-ң-е- б-л — м-н-ң о-н-м- --------------------------- Меніңше, бұл — менің орным. 0
M----şe, -u- ---e-------ım. M------- b-- — m---- o----- M-n-ñ-e- b-l — m-n-ñ o-n-m- --------------------------- Meniñşe, bul — meniñ ornım.
Мисля, че седите на моето място. Мен-ң--,---- -енің ----мд----ыр-ы-. М------- с-- м---- о------ о------- М-н-ң-е- с-з м-н-ң о-н-м-а о-ы-с-з- ----------------------------------- Меніңше, сіз менің орнымда отырсыз. 0
M--iñşe--siz--eniñ-o--ı--- --ırsız. M------- s-- m---- o------ o------- M-n-ñ-e- s-z m-n-ñ o-n-m-a o-ı-s-z- ----------------------------------- Meniñşe, siz meniñ ornımda otırsız.
Къде е спалният вагон? Ұ-ықта-т-н-ва-о- қ---а? Ұ--------- в---- қ----- Ұ-ы-т-й-ы- в-г-н қ-й-а- ----------------------- Ұйықтайтын вагон қайда? 0
U-ıqta--ın-v-g-n -ayda? U--------- v---- q----- U-ı-t-y-ı- v-g-n q-y-a- ----------------------- Uyıqtaytın vagon qayda?
Спалният вагон е в края на влака. Ұ-ы-тайты- ваг---по--здың-соң-нда. Ұ--------- в---- п------- с------- Ұ-ы-т-й-ы- в-г-н п-й-з-ы- с-ң-н-а- ---------------------------------- Ұйықтайтын вагон пойыздың соңында. 0
U-ı--aytı------n poyı-dıñ--o---da. U--------- v---- p------- s------- U-ı-t-y-ı- v-g-n p-y-z-ı- s-ñ-n-a- ---------------------------------- Uyıqtaytın vagon poyızdıñ soñında.
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. В-гон-мейрамх--а қ-й-а? – --йы---ң---с----. В--------------- қ----- – П------- б------- В-г-н-м-й-а-х-н- қ-й-а- – П-й-з-ы- б-с-н-а- ------------------------------------------- Вагон-мейрамхана қайда? – Пойыздың басында. 0
Va-o----yram-an- q--d---- P---zd----a--nd-. V--------------- q----- – P------- b------- V-g-n-m-y-a-x-n- q-y-a- – P-y-z-ı- b-s-n-a- ------------------------------------------- Vagon-meyramxana qayda? – Poyızdıñ basında.
Може ли да спя долу? Ме- ас--н- ------ -ола --? М-- а----- ж----- б--- м-- М-н а-т-н- ж-т-а- б-л- м-? -------------------------- Мен астына жатсам бола ма? 0
M-n as-ı---j----m-bol---a? M-- a----- j----- b--- m-- M-n a-t-n- j-t-a- b-l- m-? -------------------------- Men astına jatsam bola ma?
Може ли да спя в средата? Ме--ор-а-ын- ж----м б--а-ма? М-- о------- ж----- б--- м-- М-н о-т-с-н- ж-т-а- б-л- м-? ---------------------------- Мен ортасына жатсам бола ма? 0
Men-o--as-n- --t----bo-a--a? M-- o------- j----- b--- m-- M-n o-t-s-n- j-t-a- b-l- m-? ---------------------------- Men ortasına jatsam bola ma?
Може ли да спя горе? Мен -----е -------б-л- --? М-- ү----- ж----- б--- м-- М-н ү-т-н- ж-т-а- б-л- м-? -------------------------- Мен үстіне жатсам бола ма? 0
M-n üst-ne-jatsa- b-la --? M-- ü----- j----- b--- m-- M-n ü-t-n- j-t-a- b-l- m-? -------------------------- Men üstine jatsam bola ma?
Кога ще стигнем границата? Шек-------а--н -о-ам--? Ш------- қ---- б------- Ш-к-р-д- қ-ш-н б-л-м-з- ----------------------- Шекарада қашан боламыз? 0
Ş-k-ra---------b-la-ı-? Ş------- q---- b------- Ş-k-r-d- q-ş-n b-l-m-z- ----------------------- Şekarada qaşan bolamız?
Колко трае пътуването до Берлин? Б----н-- -ейін --й---қ-н-а жү----? Б------- д---- п---- қ---- ж------ Б-р-и-г- д-й-н п-й-з қ-н-а ж-р-д-? ---------------------------------- Берлинге дейін пойыз қанша жүреді? 0
B--lïng-----in -oy-- -anş--jür-di? B------- d---- p---- q---- j------ B-r-ï-g- d-y-n p-y-z q-n-a j-r-d-? ---------------------------------- Berlïnge deyin poyız qanşa jüredi?
Влакът има ли закъснение? П---------ге-ме? П---- к----- м-- П-й-з к-ш-г- м-? ---------------- Пойыз кешіге ме? 0
Poy-z--eş-ge---? P---- k----- m-- P-y-z k-ş-g- m-? ---------------- Poyız keşige me?
Имате ли нещо за четене? С--де---иты- б---е-- --р-ма? С---- о----- б------ б-- м-- С-з-е о-и-ы- б-р-е-е б-р м-? ---------------------------- Сізде оқитын бірдеңе бар ма? 0
S--d--o-ï-ı- bir-e-e-bar m-? S---- o----- b------ b-- m-- S-z-e o-ï-ı- b-r-e-e b-r m-? ---------------------------- Sizde oqïtın birdeñe bar ma?
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? М-н-а -----ж-------ір-ең----- --? М---- і---------- б------ б-- м-- М-н-а і-і---е-т-н б-р-е-е б-р м-? --------------------------------- Мұнда ішіп-жейтін бірдеңе бар ма? 0
Mun-a--ş---j---i--bir-eñe-bar m-? M---- i---------- b------ b-- m-- M-n-a i-i---e-t-n b-r-e-e b-r m-? --------------------------------- Munda işip-jeytin birdeñe bar ma?
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Ме-і-сағат-же---е-оя-ы--ж----е--- -е? М--- с---- ж----- о---- ж-------- б-- М-н- с-ғ-т ж-т-д- о-т-п ж-б-р-с-з б-? ------------------------------------- Мені сағат жетіде оятып жібересіз бе? 0
Meni -ağa- je-ide oy-t---ji--r-s-- --? M--- s---- j----- o----- j-------- b-- M-n- s-ğ-t j-t-d- o-a-ı- j-b-r-s-z b-? -------------------------------------- Meni sağat jetide oyatıp jiberesiz be?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!