Разговорник

bg Числителни редни   »   kk Ordinal numbers

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [алпыс бір]

61 [alpıs bir]

Ordinal numbers

[Rettik nömirler]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Първият месец е януари. Б--ін----й –--аң---. Б------ а- – қ------ Б-р-н-і а- – қ-ң-а-. -------------------- Бірінші ай – қаңтар. 0
B---n-- a- - qañ--r. B------ a- – q------ B-r-n-i a- – q-ñ-a-. -------------------- Birinşi ay – qañtar.
Вторият месец е февруари. Е--н-і--й --а-п-н. Е----- а- – а----- Е-і-ш- а- – а-п-н- ------------------ Екінші ай – ақпан. 0
Ek-n-- ay-–-aqp--. E----- a- – a----- E-i-ş- a- – a-p-n- ------------------ Ekinşi ay – aqpan.
Третият месец е март. Үш-нш---й-------ы-. Ү----- а- – н------ Ү-і-ш- а- – н-у-ы-. ------------------- Үшінші ай – наурыз. 0
Ü-in-i a--- na-r--. Ü----- a- – n------ Ü-i-ş- a- – n-w-ı-. ------------------- Üşinşi ay – nawrız.
Четвъртият месец е април. Тө-ті-ші -- –---у--. Т------- а- – с----- Т-р-і-ш- а- – с-у-р- -------------------- Төртінші ай – сәуір. 0
Tö-tinşi----- -ä-i-. T------- a- – s----- T-r-i-ş- a- – s-w-r- -------------------- Törtinşi ay – säwir.
Петият месец е май. Б--і-ш- -- - -а--р. Б------ а- – м----- Б-с-н-і а- – м-м-р- ------------------- Бесінші ай – мамыр. 0
B-s-nşi-ay-- -amı-. B------ a- – m----- B-s-n-i a- – m-m-r- ------------------- Besinşi ay – mamır.
Шестият месец е юни. Ал--ншы-ай – ---сы-. А------ а- – м------ А-т-н-ы а- – м-у-ы-. -------------------- Алтыншы ай – маусым. 0
A--ı-ş---y – m-----. A------ a- – m------ A-t-n-ı a- – m-w-ı-. -------------------- Altınşı ay – mawsım.
Шест месеца са половин година. Ал-ы-а- - б-- жа--- жыл. А--- а- – б-- ж---- ж--- А-т- а- – б-л ж-р-ы ж-л- ------------------------ Алты ай – бұл жарты жыл. 0
Al------- --- j-r-ı jıl. A--- a- – b-- j---- j--- A-t- a- – b-l j-r-ı j-l- ------------------------ Altı ay – bul jartı jıl.
януари, февруари, март, Қаңтар,---п-н,----р--, Қ------ а----- н------ Қ-ң-а-, а-п-н- н-у-ы-, ---------------------- Қаңтар, ақпан, наурыз, 0
Q-ñt--- -q---- n-w---, Q------ a----- n------ Q-ñ-a-, a-p-n- n-w-ı-, ---------------------- Qañtar, aqpan, nawrız,
април, май и юни. с--і-- ма-ыр жә---м---ы-. с----- м---- ж--- м------ с-у-р- м-м-р ж-н- м-у-ы-. ------------------------- сәуір, мамыр және маусым. 0
s-w-r--m--ır-j-n- -a----. s----- m---- j--- m------ s-w-r- m-m-r j-n- m-w-ı-. ------------------------- säwir, mamır jäne mawsım.
Седмият месец е юли. Ж--інш- ай-- ш---е. Ж------ а- – ш----- Ж-т-н-і а- – ш-л-е- ------------------- Жетінші ай – шілде. 0
J----şi a--- --l--. J------ a- – ş----- J-t-n-i a- – ş-l-e- ------------------- Jetinşi ay – şilde.
Осмият месец е август. Сег----ш--ай-- т-м-з. С-------- а- – т----- С-г-з-н-і а- – т-м-з- --------------------- Сегізінші ай – тамыз. 0
Seg-zi-şi-ay – t-m--. S-------- a- – t----- S-g-z-n-i a- – t-m-z- --------------------- Segizinşi ay – tamız.
Деветият месец е септември. То-ы--н-ы ---– қ--к-й--. Т-------- а- – қ-------- Т-ғ-з-н-ы а- – қ-р-ү-е-. ------------------------ Тоғызыншы ай – қыркүйек. 0
Toğ---n-ı-ay-–--ır-ü-ek. T-------- a- – q-------- T-ğ-z-n-ı a- – q-r-ü-e-. ------------------------ Toğızınşı ay – qırküyek.
Десетият месец е октомври. Он-ншы-а- ---азан. О----- а- – қ----- О-ы-ш- а- – қ-з-н- ------------------ Оныншы ай – қазан. 0
O---şı-a--– q--an. O----- a- – q----- O-ı-ş- a- – q-z-n- ------------------ Onınşı ay – qazan.
Единайсетият месец е ноември. О--бір--ш- -- - ---аш-. О- б------ а- – қ------ О- б-р-н-і а- – қ-р-ш-. ----------------------- Он бірінші ай – қараша. 0
O--biri--i -y-–-qaraş-. O- b------ a- – q------ O- b-r-n-i a- – q-r-ş-. ----------------------- On birinşi ay – qaraşa.
Дванайсетият месец е декември. О----ін-- ай - ж-л--қса-. О- е----- а- – ж--------- О- е-і-ш- а- – ж-л-о-с-н- ------------------------- Он екінші ай – желтоқсан. 0
O----in-i--y---j-lt-q-an. O- e----- a- – j--------- O- e-i-ş- a- – j-l-o-s-n- ------------------------- On ekinşi ay – jeltoqsan.
Дванайсет месеца са една година. О---кі--й –-бұ- б-- ж-л. О- е-- а- – б-- б-- ж--- О- е-і а- – б-л б-р ж-л- ------------------------ Он екі ай – бұл бір жыл. 0
On-ek--a- –--ul -i- j--. O- e-- a- – b-- b-- j--- O- e-i a- – b-l b-r j-l- ------------------------ On eki ay – bul bir jıl.
юли, август, септември, Ш-л--, ---ыз, ---күй--, Ш----- т----- қ-------- Ш-л-е- т-м-з- қ-р-ү-е-, ----------------------- Шілде, тамыз, қыркүйек, 0
Şil--, --m-z- q--küy--, Ş----- t----- q-------- Ş-l-e- t-m-z- q-r-ü-e-, ----------------------- Şilde, tamız, qırküyek,
октомври, ноември и декември. қаза-,-қар-ш-- желто--ан. қ----- қ------ ж--------- қ-з-н- қ-р-ш-, ж-л-о-с-н- ------------------------- қазан, қараша, желтоқсан. 0
qaz-n--q-r---- j--t---an. q----- q------ j--------- q-z-n- q-r-ş-, j-l-o-s-n- ------------------------- qazan, qaraşa, jeltoqsan.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...