Разговорник

bg На летището   »   kk At the airport

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [отыз бес]

35 [otız bes]

At the airport

[Äwejayda]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Мен Аф--а-а ---ін--ір -е--ті ---н-д-п--ояй-н-деп еді-. М-- А------ д---- б-- р----- б------- қ----- д-- е---- М-н А-и-а-а д-й-н б-р р-й-т- б-о-ь-а- қ-я-ы- д-п е-і-. ------------------------------------------------------ Мен Афинаға дейін бір рейсті броньдап қояйын деп едім. 0
Men -f----- d-y-n--i---eyst----o--ap ----y-- d-p--dim. M-- A------ d---- b-- r----- b------ q------ d-- e---- M-n A-ï-a-a d-y-n b-r r-y-t- b-o-d-p q-y-y-n d-p e-i-. ------------------------------------------------------ Men Afïnağa deyin bir reysti brondap qoyayın dep edim.
Полетът директен ли е? Бұл т-кел-- р-й----? Б-- т------ р--- п-- Б-л т-к-л-й р-й- п-? -------------------- Бұл тікелей рейс пе? 0
Bul-t-ke--- r------? B-- t------ r--- p-- B-l t-k-l-y r-y- p-? -------------------- Bul tikeley reys pe?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Өтін----- ---е----ң -а------лы---е-п-й--н------б--с-. Ө-------- т-------- ж---- ш---- ш-------- о--- б----- Ө-і-е-і-, т-р-з-н-ң ж-н-, ш-л-м ш-к-е-т-н о-ы- б-л-а- ----------------------------------------------------- Өтінемін, терезенің жаны, шылым шекпейтін орын болса. 0
Ö---em--, te----n-- j-nı,-ş--ım--ekpe--in----- --l-a. Ö-------- t-------- j---- ş---- ş-------- o--- b----- Ö-i-e-i-, t-r-z-n-ñ j-n-, ş-l-m ş-k-e-t-n o-ı- b-l-a- ----------------------------------------------------- Ötinemin, terezeniñ janı, şılım şekpeytin orın bolsa.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Бро-імд---а-т-йы---е----і-. Б------- р------- д-- е---- Б-о-і-д- р-с-а-ы- д-п е-і-. --------------------------- Бронімді растайын деп едім. 0
B---i--- ra-ta--n-d-p--d-m. B------- r------- d-- e---- B-o-i-d- r-s-a-ı- d-p e-i-. --------------------------- Bronimdi rastayın dep edim.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Бр-н-м-е- б-- т--т-йы--д-п---ім. Б-------- б-- т------- д-- е---- Б-о-і-н-н б-с т-р-а-ы- д-п е-і-. -------------------------------- Бронімнен бас тартайын деп едім. 0
Bron----n-b-- --r-------e---d-m. B-------- b-- t------- d-- e---- B-o-i-n-n b-s t-r-a-ı- d-p e-i-. -------------------------------- Bronimnen bas tartayın dep edim.
Бих искал / искала да променя резервацията си. Б-----ді -з-ерте----деп -д--. Б------- ө--------- д-- е---- Б-о-і-д- ө-г-р-е-і- д-п е-і-. ----------------------------- Бронімді өзгертейін деп едім. 0
Br---m-i---g-rt--in d-p--di-. B------- ö--------- d-- e---- B-o-i-d- ö-g-r-e-i- d-p e-i-. ----------------------------- Bronimdi özgerteyin dep edim.
Кога излита следващият самолет за Рим? Ри-ге---лес- ---- ----н--ш--ы? Р---- к----- ұ--- қ---- ұ----- Р-м-е к-л-с- ұ-а- қ-ш-н ұ-а-ы- ------------------------------ Римге келесі ұшақ қашан ұшады? 0
Rïm-e -----i--ş-- qaş-- -şad-? R---- k----- u--- q---- u----- R-m-e k-l-s- u-a- q-ş-n u-a-ı- ------------------------------ Rïmge kelesi uşaq qaşan uşadı?
Има ли още две свободни места? Ол -е--е та-ы -----р-н ба--ма? О- ж---- т--- е-- о--- б-- м-- О- ж-р-е т-ғ- е-і о-ы- б-р м-? ------------------------------ Ол жерде тағы екі орын бар ма? 0
O- ---de--ağı-ek--or-- -ar-m-? O- j---- t--- e-- o--- b-- m-- O- j-r-e t-ğ- e-i o-ı- b-r m-? ------------------------------ Ol jerde tağı eki orın bar ma?
Не, имаме само едно място свободно още. Ж-қ, -і--е -е- бір-о------с. Ж--- б---- т-- б-- о--- б--- Ж-қ- б-з-е т-к б-р о-ы- б-с- ---------------------------- Жоқ, бізде тек бір орын бос. 0
J------z-e --- -ir-o-ı- bos. J--- b---- t-- b-- o--- b--- J-q- b-z-e t-k b-r o-ı- b-s- ---------------------------- Joq, bizde tek bir orın bos.
Кога ще кацнем? Біз--аш---қон-м--? Б-- қ---- қ------- Б-з қ-ш-н қ-н-м-з- ------------------ Біз қашан қонамыз? 0
Biz q-ş---qo---ı-? B-- q---- q------- B-z q-ş-n q-n-m-z- ------------------ Biz qaşan qonamız?
Кога ще сме там? Біз-он---қа-а-----е--з? Б-- о--- қ---- ж------- Б-з о-д- қ-ш-н ж-т-м-з- ----------------------- Біз онда қашан жетеміз? 0
B-z o--a----an ----m--? B-- o--- q---- j------- B-z o-d- q-ş-n j-t-m-z- ----------------------- Biz onda qaşan jetemiz?
Кога има автобус за центъра на града? Қа-а --т--ығы--------у- --шан --ред-? Қ--- о--------- а------ қ---- ж------ Қ-л- о-т-л-ғ-н- а-т-б-с қ-ш-н ж-р-д-? ------------------------------------- Қала орталығына автобус қашан жүреді? 0
Qa-- -rtal-ğı-- ----bw- q-şan -üre-i? Q--- o--------- a------ q---- j------ Q-l- o-t-l-ğ-n- a-t-b-s q-ş-n j-r-d-? ------------------------------------- Qala ortalığına avtobws qaşan jüredi?
Това Вашият куфар ли е? М--ау--ізді- --бад-н---з---? М---- с----- ш---------- б-- М-н-у с-з-і- ш-б-д-н-ң-з б-? ---------------------------- Мынау сіздің шабаданыңыз ба? 0
M-n---s-zd-- ş--ada-ı--z-b-? M---- s----- ş---------- b-- M-n-w s-z-i- ş-b-d-n-ñ-z b-? ---------------------------- Mınaw sizdiñ şabadanıñız ba?
Това Вашата чанта ли е? М--ау --здің-сөмке-і- б-? М---- с----- с------- б-- М-н-у с-з-і- с-м-е-і- б-? ------------------------- Мынау сіздің сөмкеңіз бе? 0
M---w sizd---s-m-eñ-z b-? M---- s----- s------- b-- M-n-w s-z-i- s-m-e-i- b-? ------------------------- Mınaw sizdiñ sömkeñiz be?
Това Вашият багаж ли е? Мы-----ізді--ж--ің-з-б-? М---- с----- ж------ б-- М-н-у с-з-і- ж-г-ң-з б-? ------------------------ Мынау сіздің жүгіңіз бе? 0
Mı-a--s-z-iñ-jü--ñ----e? M---- s----- j------ b-- M-n-w s-z-i- j-g-ñ-z b-? ------------------------ Mınaw sizdiñ jügiñiz be?
Колко багаж мога да взема? Ө----е--б------а----ж-к-а---- -ол---? Ө------ б---- қ---- ж-- а---- б------ Ө-і-м-н б-р-е қ-н-а ж-к а-с-м б-л-д-? ------------------------------------- Өзіммен бірге қанша жүк алсам болады? 0
Özi---n -ir-e--a--a jü- a-s-- b-lad-? Ö------ b---- q---- j-- a---- b------ Ö-i-m-n b-r-e q-n-a j-k a-s-m b-l-d-? ------------------------------------- Özimmen birge qanşa jük alsam boladı?
Двайсет килограма. Жиырма--е-і. Ж----- к---- Ж-ы-м- к-л-. ------------ Жиырма келі. 0
Jïır-- --l-. J----- k---- J-ı-m- k-l-. ------------ Jïırma keli.
Какво, само двайсет килограма? Не? --ы------лі-ғ-н----? Н-- Ж----- к--- ғ--- м-- Н-? Ж-ы-м- к-л- ғ-н- м-? ------------------------ Не? Жиырма келі ғана ма? 0
N-?-Jïır-a keli ğa----a? N-- J----- k--- ğ--- m-- N-? J-ı-m- k-l- ğ-n- m-? ------------------------ Ne? Jïırma keli ğana ma?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.