Разговорник

bg Лица   »   kk People

1 [едно]

Лица

Лица

1 [бір]

1 [bir]

People

[Adamdar]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
аз м-н м-- м-н --- мен 0
m-n m-- m-n --- men
аз и ти ме---әне --н м-- ж--- с-- м-н ж-н- с-н ------------ мен және сен 0
men --ne-sen m-- j--- s-- m-n j-n- s-n ------------ men jäne sen
ние двамата біз -ке-іміз б-- е------- б-з е-е-і-і- ------------ біз екеуіміз 0
b-z----w-miz b-- e------- b-z e-e-i-i- ------------ biz ekewimiz
той -л о- о- -- ол 0
-l o- o- -- ol
той и тя олар о--- о-а- ---- олар 0
olar o--- o-a- ---- olar
те двамата екеу---е е---- д- е-е-і д- -------- екеуі де 0
eke---de e---- d- e-e-i d- -------- ekewi de
мъж еркек е---- е-к-к ----- еркек 0
e---k e---- e-k-k ----- erkek
жена әй-л ә--- ә-е- ---- әйел 0
ä-el ä--- ä-e- ---- äyel
дете бала б--- б-л- ---- бала 0
bala b--- b-l- ---- bala
семейство отба-ы о----- о-б-с- ------ отбасы 0
o-ba-ı o----- o-b-s- ------ otbası
моето семейство м-ні- о---с-м м---- о------ м-н-ң о-б-с-м ------------- менің отбасым 0
me-----t--sım m---- o------ m-n-ñ o-b-s-m ------------- meniñ otbasım
Моето семейство е тук. Мені- о-ба-ым -сы---. М---- о------ о------ М-н-ң о-б-с-м о-ы-д-. --------------------- Менің отбасым осында. 0
Me-i- --ba--m-os-n--. M---- o------ o------ M-n-ñ o-b-s-m o-ı-d-. --------------------- Meniñ otbasım osında.
Аз съм тук. М-- ----д--ы-. М-- о--------- М-н о-ы-д-м-н- -------------- Мен осындамын. 0
M-- osı-damın. M-- o--------- M-n o-ı-d-m-n- -------------- Men osındamın.
Ти си тук. С-н о-ынд---ң. С-- о--------- С-н о-ы-д-с-ң- -------------- Сен осындасың. 0
Sen--sı-d---ñ. S-- o--------- S-n o-ı-d-s-ñ- -------------- Sen osındasıñ.
Той е тук и тя е тук. Ол-р --ы--а. О--- о------ О-а- о-ы-д-. ------------ Олар осында. 0
Olar o--n-a. O--- o------ O-a- o-ı-d-. ------------ Olar osında.
Ние сме тук. Б-з --ын----з. Б-- о--------- Б-з о-ы-д-м-з- -------------- Біз осындамыз. 0
Bi- ----da---. B-- o--------- B-z o-ı-d-m-z- -------------- Biz osındamız.
Вие сте тук. С-нде---с---ас---а-. С----- о------------ С-н-е- о-ы-д-с-ң-а-. -------------------- Сендер осындасыңдар. 0
S-n-e- o---da----a-. S----- o------------ S-n-e- o-ı-d-s-ñ-a-. -------------------- Sender osındasıñdar.
Те всички са тук. О--р--ә---о--нда. О--- б--- о------ О-а- б-р- о-ы-д-. ----------------- Олар бәрі осында. 0
O--- -ä-i -sı-da. O--- b--- o------ O-a- b-r- o-ı-d-. ----------------- Olar bäri osında.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!