Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   mr प्रश्न – भूतकाळ २

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

८६ [शाऐंशी]

86 [Śā\'ainśī]

प्रश्न – भूतकाळ २

[praśna – bhūtakāḷa 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? त- -ो-ता टा- -ा-ध--? त- क---- ट-- ब------ त- क-ण-ा ट-य ब-ं-ल-? -------------------- तू कोणता टाय बांधला? 0
tū-k--a-ā ṭ--- bā--halā? t- k----- ṭ--- b-------- t- k-ṇ-t- ṭ-y- b-n-h-l-? ------------------------ tū kōṇatā ṭāya bāndhalā?
Ти каква кола си купи? त--क--ती -ार--र-द--के--? त- क---- क-- ख---- क---- त- क-ण-ी क-र ख-े-ी क-ल-? ------------------------ तू कोणती कार खरेदी केली? 0
Tū--ō-atī-kār--kharē-ī--ēl-? T- k----- k--- k------ k---- T- k-ṇ-t- k-r- k-a-ē-ī k-l-? ---------------------------- Tū kōṇatī kāra kharēdī kēlī?
Ти за какъв вестник се абонира? तू-क------ --त्त-त-र-च--व--ग---ा- झा-ास? त- क------ व----------- व-------- झ----- त- क-ण-्-ा व-त-त-त-र-च- व-्-ण-द-र झ-ल-स- ---------------------------------------- तू कोणत्या वृत्तपत्राचा वर्गणीदार झालास? 0
Tū ----t-- -r̥-t-------ā--argaṇī---- -h-l-sa? T- k------ v------------ v---------- j------- T- k-ṇ-t-ā v-̥-t-p-t-ā-ā v-r-a-ī-ā-a j-ā-ā-a- --------------------------------------------- Tū kōṇatyā vr̥ttapatrācā vargaṇīdāra jhālāsa?
Кого видяхте? आ-----ण--ा -घित-े? आ-- क----- ब------ आ-ण क-ण-ल- ब-ि-ल-? ------------------ आपण कोणाला बघितले? 0
Āpa-----ṇ-lā -agh---lē? Ā---- k----- b--------- Ā-a-a k-ṇ-l- b-g-i-a-ē- ----------------------- Āpaṇa kōṇālā baghitalē?
Кого срещнахте? आप- -ोण-ला-भ-टल--? आ-- क----- भ------ आ-ण क-ण-ल- भ-ट-ा-? ------------------ आपण कोणाला भेटलात? 0
Ā-a-a---ṇāl----ē-al--a? Ā---- k----- b--------- Ā-a-a k-ṇ-l- b-ē-a-ā-a- ----------------------- Āpaṇa kōṇālā bhēṭalāta?
Кого разпознахте? आपण--ो-ाला--ळ-ख--? आ-- क----- ओ------ आ-ण क-ण-ल- ओ-्-ल-? ------------------ आपण कोणाला ओळ्खले? 0
Āpa-a ---āl- ōḷkha--? Ā---- k----- ō------- Ā-a-a k-ṇ-l- ō-k-a-ē- --------------------- Āpaṇa kōṇālā ōḷkhalē?
Кога станахте? आपण कधी-उठल-त? आ-- क-- उ----- आ-ण क-ी उ-ल-त- -------------- आपण कधी उठलात? 0
Āp--a kadhī-u--al-ta? Ā---- k---- u-------- Ā-a-a k-d-ī u-h-l-t-? --------------------- Āpaṇa kadhī uṭhalāta?
Кога започнахте? आ-ण-क-ी-स-र- ----? आ-- क-- स--- क---- आ-ण क-ी स-र- क-ल-? ------------------ आपण कधी सुरू केले? 0
Āpa---k-d-ī s--ū k---? Ā---- k---- s--- k---- Ā-a-a k-d-ī s-r- k-l-? ---------------------- Āpaṇa kadhī surū kēlē?
Кога свършихте? आ-ण कधी-स--व---? आ-- क-- स------- आ-ण क-ी स-प-ि-े- ---------------- आपण कधी संपविले? 0
Ā-a-a k---ī -a-pa--l-? Ā---- k---- s--------- Ā-a-a k-d-ī s-m-a-i-ē- ---------------------- Āpaṇa kadhī sampavilē?
Защо се събудихте? आप--का -ठ--त? आ-- क- उ----- आ-ण क- उ-ल-त- ------------- आपण का उठलात? 0
Āp--a k---ṭ--lāt-? Ā---- k- u-------- Ā-a-a k- u-h-l-t-? ------------------ Āpaṇa kā uṭhalāta?
Защо станахте учител? आ-ण-श-क-षक -ा -ा-ा-? आ-- श----- क- झ----- आ-ण श-क-ष- क- झ-ल-त- -------------------- आपण शिक्षक का झालात? 0
Ā-aṇ-------k--kā -h---t-? Ā---- ś------ k- j------- Ā-a-a ś-k-a-a k- j-ā-ā-a- ------------------------- Āpaṇa śikṣaka kā jhālāta?
Защо взехте такси? आ-ण टॅ-्सी--ा-----ी? आ-- ट----- क- घ----- आ-ण ट-क-स- क- घ-त-ी- -------------------- आपण टॅक्सी का घेतली? 0
Ā--ṇa ṭĕk-- k---hē--l-? Ā---- ṭ---- k- g------- Ā-a-a ṭ-k-ī k- g-ē-a-ī- ----------------------- Āpaṇa ṭĕksī kā ghētalī?
Откъде дойдохте? आ-ण -ुठू- आ-ा-? आ-- क---- आ---- आ-ण क-ठ-न आ-ा-? --------------- आपण कुठून आलात? 0
Āpaṇ- -uṭh----āl-t-? Ā---- k------ ā----- Ā-a-a k-ṭ-ū-a ā-ā-a- -------------------- Āpaṇa kuṭhūna ālāta?
Къде отидохте? आपण--ुठे --ला-----? आ-- क--- ग--- ह---- आ-ण क-ठ- ग-ल- ह-त-? ------------------- आपण कुठे गेला होता? 0
Ā---a-k-ṭh--g--ā--ōt-? Ā---- k---- g--- h---- Ā-a-a k-ṭ-ē g-l- h-t-? ---------------------- Āpaṇa kuṭhē gēlā hōtā?
Къде бяхте? आ-ण--ुठ- -ोता? आ-- क--- ह---- आ-ण क-ठ- ह-त-? -------------- आपण कुठे होता? 0
Āp--a k-------tā? Ā---- k---- h---- Ā-a-a k-ṭ-ē h-t-? ----------------- Āpaṇa kuṭhē hōtā?
Ти на кого помогна? आप--क------मदत-केल-? आ-- क----- म-- क---- आ-ण क-ण-ल- म-त क-ल-? -------------------- आपण कोणाला मदत केली? 0
Āp--a ------------- kēl-? Ā---- k----- m----- k---- Ā-a-a k-ṇ-l- m-d-t- k-l-? ------------------------- Āpaṇa kōṇālā madata kēlī?
Ти на кого писа? आपण -ोण------ह-ले? आ-- क----- ल------ आ-ण क-ण-ल- ल-ह-ल-? ------------------ आपण कोणाला लिहिले? 0
Āp-ṇ--kōṇ----li-il-? Ā---- k----- l------ Ā-a-a k-ṇ-l- l-h-l-? -------------------- Āpaṇa kōṇālā lihilē?
Ти на кого отговори? आ-- ----ला -त-तर--िल-? आ-- क----- उ---- द---- आ-ण क-ण-ल- उ-्-र द-ल-? ---------------------- आपण कोणाला उत्तर दिले? 0
Āpa-a -ōṇ----utt-ra ----? Ā---- k----- u----- d---- Ā-a-a k-ṇ-l- u-t-r- d-l-? ------------------------- Āpaṇa kōṇālā uttara dilē?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...