Разговорник

bg Разглеждане на града   »   mr शहरातील फेरफटका

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

४२ [बेचाळीस]

42 [Bēcāḷīsa]

शहरातील फेरफटका

[śaharātīla phēraphaṭakā]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? रवि--र--बाजा--च-ल----तो-क-? रव-व-र- ब-ज-र च-ल- असत- क-? र-ि-ा-ी ब-ज-र च-ल- अ-त- क-? --------------------------- रविवारी बाजार चालू असतो का? 0
r-viv-----ājār- cāl- ----- kā? ravivārī bājāra cālū asatō kā? r-v-v-r- b-j-r- c-l- a-a-ō k-? ------------------------------ ravivārī bājāra cālū asatō kā?
Панаирът отворен ли е в понеделник? सो-व-री-ज-्रा----ू अ-त- -ा? स-मव-र- जत-र- च-ल- असत- क-? स-म-ा-ी ज-्-ा च-ल- अ-त- क-? --------------------------- सोमवारी जत्रा चालू असते का? 0
S-m--ā-----tr- c-l- -s-t- k-? Sōmavārī jatrā cālū asatē kā? S-m-v-r- j-t-ā c-l- a-a-ē k-? ----------------------------- Sōmavārī jatrā cālū asatē kā?
Изложбата отворена ли е във вторник? मं-ळवा-ी ----र्श- --ल- -स-- क-? म-गळव-र- प-रदर-शन च-ल- असत- क-? म-ग-व-र- प-र-र-श- च-ल- अ-त- क-? ------------------------------- मंगळवारी प्रदर्शन चालू असते का? 0
M-ṅ---av--ī pradar-a-- c-l- asa-- --? Maṅgaḷavārī pradarśana cālū asatē kā? M-ṅ-a-a-ā-ī p-a-a-ś-n- c-l- a-a-ē k-? ------------------------------------- Maṅgaḷavārī pradarśana cālū asatē kā?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? बुध--री ------सं-्---लय---डे--सते क-? ब-धव-र- प-र-ण-स-ग-रह-लय उघड- असत- क-? ब-ध-ा-ी प-र-ण-स-ग-र-ा-य उ-ड- अ-त- क-? ------------------------------------- बुधवारी प्राणीसंग्रहालय उघडे असते का? 0
B-----ārī-----īs-----hā--y- -g-aḍ--a---- kā? Budhavārī prāṇīsaṅgrahālaya ughaḍē asatē kā? B-d-a-ā-ī p-ā-ī-a-g-a-ā-a-a u-h-ḍ- a-a-ē k-? -------------------------------------------- Budhavārī prāṇīsaṅgrahālaya ughaḍē asatē kā?
Музеят отворен ли е в четвъртък? वस-तु-ं---ह-ल----र-वा-- -घ-- अ-ते क-? वस-त-स-ग-रह-लय ग-र-व-र- उघड- असत- क-? व-्-ु-ं-्-ह-ल- ग-र-व-र- उ-ड- अ-त- क-? ------------------------------------- वस्तुसंग्रहालय गुरुवारी उघडे असते का? 0
Va-t--a-gr-h-laya guruvā-ī-u-haḍē as-t- k-? Vastusaṅgrahālaya guruvārī ughaḍē asatē kā? V-s-u-a-g-a-ā-a-a g-r-v-r- u-h-ḍ- a-a-ē k-? ------------------------------------------- Vastusaṅgrahālaya guruvārī ughaḍē asatē kā?
Галерията отворена ли е в петък? चि-्--ाल- -ु-्र--री--घ---अ--े--ा? च-त-रद-लन श-क-रव-र- उघड- असत- क-? च-त-र-ा-न श-क-र-ा-ी उ-ड- अ-त- क-? --------------------------------- चित्रदालन शुक्रवारी उघडे असते का? 0
C---a---ana -----vā-ī ug-aḍē-as-----ā? Citradālana śukravārī ughaḍē asatē kā? C-t-a-ā-a-a ś-k-a-ā-ī u-h-ḍ- a-a-ē k-? -------------------------------------- Citradālana śukravārī ughaḍē asatē kā?
Може ли да се снима? इथे -----ि---े घेण-या-ी प-वानग- -ह--क-? इथ- छ-य-च-त-र- घ-ण-य-च- परव-नग- आह- क-? इ-े छ-य-च-त-र- घ-ण-य-च- प-व-न-ी आ-े क-? --------------------------------------- इथे छायाचित्रे घेण्याची परवानगी आहे का? 0
It---chāyā--t-ē -hē-y-c----r-vā-ag--ā-ē kā? Ithē chāyācitrē ghēṇyācī paravānagī āhē kā? I-h- c-ā-ā-i-r- g-ē-y-c- p-r-v-n-g- ā-ē k-? ------------------------------------------- Ithē chāyācitrē ghēṇyācī paravānagī āhē kā?
Трябва ли да се плаща вход? प्र-े- शु-्क भ-ा-ा ला--ो --? प-रव-श श-ल-क भर-व- ल-गत- क-? प-र-े- श-ल-क भ-ा-ा ल-ग-ो क-? ---------------------------- प्रवेश शुल्क भरावा लागतो का? 0
P-a--śa ----- b-a-āv---ā---- k-? Pravēśa śulka bharāvā lāgatō kā? P-a-ē-a ś-l-a b-a-ā-ā l-g-t- k-? -------------------------------- Pravēśa śulka bharāvā lāgatō kā?
Колко струва входът? प---ेश शु--क किती-आ--? प-रव-श श-ल-क क-त- आह-? प-र-े- श-ल-क क-त- आ-े- ---------------------- प्रवेश शुल्क किती आहे? 0
Pra-ē-a-śu-k- -i-ī --ē? Pravēśa śulka kitī āhē? P-a-ē-a ś-l-a k-t- ā-ē- ----------------------- Pravēśa śulka kitī āhē?
Има ли намаление за групи? समु------- स-ट--हे का? सम-ह--स-ठ- स-ट आह- क-? स-ु-ा-स-ठ- स-ट आ-े क-? ---------------------- समुहांसाठी सूट आहे का? 0
Sam--ān--ṭh--sū-- --ē kā? Samuhānsāṭhī sūṭa āhē kā? S-m-h-n-ā-h- s-ṭ- ā-ē k-? ------------------------- Samuhānsāṭhī sūṭa āhē kā?
Има ли намаление за деца? मु---स-ठ---ू--आह---ा? म-ल--स-ठ- स-ट आह- क-? म-ल-ं-ा-ी स-ट आ-े क-? --------------------- मुलांसाठी सूट आहे का? 0
Mulānsāṭhī-s----ā-ē --? Mulānsāṭhī sūṭa āhē kā? M-l-n-ā-h- s-ṭ- ā-ē k-? ----------------------- Mulānsāṭhī sūṭa āhē kā?
Има ли намаление за студенти? व-द-य-र्थ्य--स-ठी-सूट---े क-? व-द-य-र-थ-य--स-ठ- स-ट आह- क-? व-द-य-र-थ-य-ं-ा-ी स-ट आ-े क-? ----------------------------- विद्यार्थ्यांसाठी सूट आहे का? 0
V----r-hyāns-ṭ-- -ūṭ- ā-ē k-? Vidyārthyānsāṭhī sūṭa āhē kā? V-d-ā-t-y-n-ā-h- s-ṭ- ā-ē k-? ----------------------------- Vidyārthyānsāṭhī sūṭa āhē kā?
Каква е тази сграда? ती--मा-- --णत--आ-े? त- इम-रत क-णत- आह-? त- इ-ा-त क-ण-ी आ-े- ------------------- ती इमारत कोणती आहे? 0
Tī imā--t---ōṇ-t- -hē? Tī imārata kōṇatī āhē? T- i-ā-a-a k-ṇ-t- ā-ē- ---------------------- Tī imārata kōṇatī āhē?
Колко стара е сградата? ह------- क--ी --न--आह-? ह- इम-रत क-त- ज-न- आह-? ह- इ-ा-त क-त- ज-न- आ-े- ----------------------- ही इमारत किती जुनी आहे? 0
Hī im--a-a k--ī----ī---ē? Hī imārata kitī junī āhē? H- i-ā-a-a k-t- j-n- ā-ē- ------------------------- Hī imārata kitī junī āhē?
Кой е построил сградата? ही-इम-र- -ो-ी -ा-ध-ी? ह- इम-रत क-ण- ब--धल-? ह- इ-ा-त क-ण- ब-ं-ल-? --------------------- ही इमारत कोणी बांधली? 0
Hī--m-ra----ō---bā--h---? Hī imārata kōṇī bāndhalī? H- i-ā-a-a k-ṇ- b-n-h-l-? ------------------------- Hī imārata kōṇī bāndhalī?
Аз се интересувам от архитектура. मल- ---्----ेत---च---ह-. मल- व-स-त-कल-त र-च- आह-. म-ा व-स-त-क-े- र-च- आ-े- ------------------------ मला वास्तुकलेत रुची आहे. 0
M-l- vā------ē-- -u-ī--hē. Malā vāstukalēta rucī āhē. M-l- v-s-u-a-ē-a r-c- ā-ē- -------------------------- Malā vāstukalēta rucī āhē.
Аз се интересувам от изкуство. मल- क--त र--- आ-े. मल- कल-त र-च- आह-. म-ा क-े- र-च- आ-े- ------------------ मला कलेत रुची आहे. 0
M-l---alēt- -uc- āh-. Malā kalēta rucī āhē. M-l- k-l-t- r-c- ā-ē- --------------------- Malā kalēta rucī āhē.
Аз се интересувам от живопис. मल--चित्र--ेत-र-च--आ--. मल- च-त-रकल-त र-च- आह-. म-ा च-त-र-ल-त र-च- आ-े- ----------------------- मला चित्रकलेत रुची आहे. 0
M-lā--itr-ka-ēt- -u-ī--hē. Malā citrakalēta rucī āhē. M-l- c-t-a-a-ē-a r-c- ā-ē- -------------------------- Malā citrakalēta rucī āhē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!