Разговорник

bg Покупки   »   mr रोजची कामे, खरेदी इत्यादी

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

५१ [एकावन्न]

51 [Ēkāvanna]

रोजची कामे, खरेदी इत्यादी

[rōjacī kāmē, kharēdī ityādī]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. मला-वा-न---ा--जाय-े-आ-े. म-- व-------- ज---- आ--- म-ा व-च-ा-य-त ज-य-े आ-े- ------------------------ मला वाचनालयात जायचे आहे. 0
m-l--vā--nā--y-ta jā-acē-ā-ē. m--- v----------- j----- ā--- m-l- v-c-n-l-y-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------- malā vācanālayāta jāyacē āhē.
Искам да отида в книжарницата. मल- --स-त-ांच-या द----ात-ज---- आ-े. म-- प----------- द------ ज---- आ--- म-ा प-स-त-ा-च-य- द-क-न-त ज-य-े आ-े- ----------------------------------- मला पुस्तकांच्या दुकानात जायचे आहे. 0
M--ā--u-ta-ān--y- d-k-nā-a--āy-----h-. M--- p----------- d------- j----- ā--- M-l- p-s-a-ā-̄-y- d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида до вестникарския павилион. म-ा--ोप-य---च्-ा------प-्-व---रेत-याच--ा -्ट-लवर--ायच- --े. म-- क----------- व---------------------- स------ ज---- आ--- म-ा क-प-य-व-च-य- व-त-त-त-र-ि-्-े-्-ा-्-ा स-ट-ल-र ज-य-े आ-े- ----------------------------------------------------------- मला कोप-यावरच्या वृत्तपत्रविक्रेत्याच्या स्टॉलवर जायचे आहे. 0
M--ā ---a-yāv--ac---vr̥--a----a---r--yā-y- -ṭ--a-a-a -āy--- --ē. M--- k------------- v--------------------- s-------- j----- ā--- M-l- k-p---ā-a-a-y- v-̥-t-p-t-a-i-r-t-ā-y- s-ŏ-a-a-a j-y-c- ā-ē- ---------------------------------------------------------------- Malā kōpa-yāvaracyā vr̥ttapatravikrētyācyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
Искам да заема една книга. म-ा ए--प-स----घ्य--चे---े. म-- ए- प----- घ------ आ--- म-ा ए- प-स-त- घ-य-य-े आ-े- -------------------------- मला एक पुस्तक घ्यायचे आहे. 0
M-l----- --st--a--hyā---ē āhē. M--- ē-- p------ g------- ā--- M-l- ē-a p-s-a-a g-y-y-c- ā-ē- ------------------------------ Malā ēka pustaka ghyāyacē āhē.
Искам да купя една книга. मला--क पु-्तक -र--ी ------ -हे. म-- ए- प----- ख---- क----- आ--- म-ा ए- प-स-त- ख-े-ी क-ा-च- आ-े- ------------------------------- मला एक पुस्तक खरेदी करायचे आहे. 0
Ma-ā-ē----ust--- --ar--ī karā-acē-āhē. M--- ē-- p------ k------ k------- ā--- M-l- ē-a p-s-a-a k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- -------------------------------------- Malā ēka pustaka kharēdī karāyacē āhē.
Искам да купя един вестник. म-ा एक --त--प-्- -र-द- कर--च- -हे. म-- ए- व-------- ख---- क----- आ--- म-ा ए- व-त-त-त-र ख-े-ी क-ा-च- आ-े- ---------------------------------- मला एक वृत्तपत्र खरेदी करायचे आहे. 0
M-lā ē-a ---t---at-a--ha-ēdī--a-āy-cē---ē. M--- ē-- v---------- k------ k------- ā--- M-l- ē-a v-̥-t-p-t-a k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- ------------------------------------------ Malā ēka vr̥ttapatra kharēdī karāyacē āhē.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. म-ा -क---स-तक-----य--ाठ--व--ना------ायच- -ह-. म-- ए- प----- घ--------- व-------- ज---- आ--- म-ा ए- प-स-त- घ-ण-य-स-ठ- व-च-ा-य-त ज-य-े आ-े- --------------------------------------------- मला एक पुस्तक घेण्यासाठी वाचनालयात जायचे आहे. 0
M-lā---a pus------hē-yā--ṭhī -ā-an-la--t--jā--c-----. M--- ē-- p------ g---------- v----------- j----- ā--- M-l- ē-a p-s-a-a g-ē-y-s-ṭ-ī v-c-n-l-y-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------------------------------- Malā ēka pustaka ghēṇyāsāṭhī vācanālayāta jāyacē āhē.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. म---ए--प----क-खरे-- -र--या-ाठ- -ु---का-च-य---ुक-नात जाय-े-आहे. म-- ए- प----- ख---- क--------- प----------- द------ ज---- आ--- म-ा ए- प-स-त- ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- प-स-त-ा-च-य- द-क-न-त ज-य-े आ-े- -------------------------------------------------------------- मला एक पुस्तक खरेदी करण्यासाठी पुस्तकांच्या दुकानात जायचे आहे. 0
M-lā---a p-st--a -h-r--ī k-r-ṇyāsā-hī -u--a--n̄-yā-d-k--ā-------cē--hē. M--- ē-- p------ k------ k----------- p----------- d------- j----- ā--- M-l- ē-a p-s-a-a k-a-ē-ī k-r-ṇ-ā-ā-h- p-s-a-ā-̄-y- d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------------------------------------------------- Malā ēka pustaka kharēdī karaṇyāsāṭhī pustakān̄cyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. मला -- वृ-्--त्- खरेद--कर---ा--ठी--ोप-या--च-य- --टॉ--र ज-यचे--हे. म-- ए- व-------- ख---- क--------- क----------- स------ ज---- आ--- म-ा ए- व-त-त-त-र ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- क-प-य-व-च-य- स-ट-ल-र ज-य-े आ-े- ----------------------------------------------------------------- मला एक वृत्तपत्र खरेदी करण्यासाठी कोप-यावरच्या स्टॉलवर जायचे आहे. 0
Malā ē-- v---t-pa-ra kha-ēdī --r-ṇ-ās---ī kō---yā-ara--ā -ṭŏl--a-- --y-cē-ā--. M--- ē-- v---------- k------ k----------- k------------- s-------- j----- ā--- M-l- ē-a v-̥-t-p-t-a k-a-ē-ī k-r-ṇ-ā-ā-h- k-p---ā-a-a-y- s-ŏ-a-a-a j-y-c- ā-ē- ------------------------------------------------------------------------------ Malā ēka vr̥ttapatra kharēdī karaṇyāsāṭhī kōpa-yāvaracyā sṭŏlavara jāyacē āhē.
Искам да отида в оптичния магазин. मल- चष्म---च्या-दुकान-- -ायच-----. म-- च---------- द------ ज---- आ--- म-ा च-्-्-ा-्-ा द-क-न-त ज-य-े आ-े- ---------------------------------- मला चष्म्याच्या दुकानात जायचे आहे. 0
M--------yā-y--d-kā-āt- jā-ac-----. M--- c-------- d------- j----- ā--- M-l- c-ṣ-y-c-ā d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- ----------------------------------- Malā caṣmyācyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида в супермаркета. म-ा--ु------क-ट-----यचे आ-े. म-- स------------ ज---- आ--- म-ा स-प-म-र-क-ट-त ज-य-े आ-े- ---------------------------- मला सुपरमार्केटात जायचे आहे. 0
Ma-ā --param-------a -ā-acē-ā--. M--- s-------------- j----- ā--- M-l- s-p-r-m-r-ē-ā-a j-y-c- ā-ē- -------------------------------- Malā suparamārkēṭāta jāyacē āhē.
Искам да отида до хлебарницата. मल--बे---त -ाय-े -हे. म-- ब----- ज---- आ--- म-ा ब-क-ी- ज-य-े आ-े- --------------------- मला बेकरीत जायचे आहे. 0
Malā-b-ka-īta------ē----. M--- b------- j----- ā--- M-l- b-k-r-t- j-y-c- ā-ē- ------------------------- Malā bēkarīta jāyacē āhē.
Искам да купя очила. म---क-ही-चष्-- खरे----रा--------. म-- क--- च---- ख---- क----- आ---- म-ा क-ह- च-्-े ख-े-ी क-ा-च- आ-े-. --------------------------------- मला काही चष्मे खरेदी करायचे आहेत. 0
M-l- k-hī ca----k-ar-d- ---ā--c- āhēta. M--- k--- c---- k------ k------- ā----- M-l- k-h- c-ṣ-ē k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē-a- --------------------------------------- Malā kāhī caṣmē kharēdī karāyacē āhēta.
Искам да купя плодове и зеленчуци. मला फ-े-आण- --ज-या ------क-ा-च्-ा आहेत. म-- फ-- आ-- भ----- ख---- क------- आ---- म-ा फ-े आ-ि भ-ज-य- ख-े-ी क-ा-च-य- आ-े-. --------------------------------------- मला फळे आणि भाज्या खरेदी करायच्या आहेत. 0
Mal- ----ē-āṇi ---jyā-k-arēd---arāy--y-----t-. M--- p---- ā-- b----- k------ k-------- ā----- M-l- p-a-ē ā-i b-ā-y- k-a-ē-ī k-r-y-c-ā ā-ē-a- ---------------------------------------------- Malā phaḷē āṇi bhājyā kharēdī karāyacyā āhēta.
Искам да купя хлебчета и хляб. म------ --ि-पा- खरेदी ---यचे आह--. म-- र-- आ-- प-- ख---- क----- आ---- म-ा र-ल आ-ि प-व ख-े-ी क-ा-च- आ-े-. ---------------------------------- मला रोल आणि पाव खरेदी करायचे आहेत. 0
M-l- -ō-a-ā-i pāva-kharēd--karāya-- ā-ēta. M--- r--- ā-- p--- k------ k------- ā----- M-l- r-l- ā-i p-v- k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē-a- ------------------------------------------ Malā rōla āṇi pāva kharēdī karāyacē āhēta.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. मल---ष्मे ------क-------ठ---ष्-्य--्-ा--ु----त-----े आह-. म-- च---- ख---- क--------- च---------- द------ ज---- आ--- म-ा च-्-े ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- च-्-्-ा-्-ा द-क-न-त ज-य-े आ-े- --------------------------------------------------------- मला चष्मे खरेदी करण्यासाठी चष्म्याच्या दुकानात जायचे आहे. 0
Malā--a-mē kha---ī -a-aṇ-ās--hī -aṣ-yā-----u--nāt---āya-ē -h-. M--- c---- k------ k----------- c-------- d------- j----- ā--- M-l- c-ṣ-ē k-a-ē-ī k-r-ṇ-ā-ā-h- c-ṣ-y-c-ā d-k-n-t- j-y-c- ā-ē- -------------------------------------------------------------- Malā caṣmē kharēdī karaṇyāsāṭhī caṣmyācyā dukānāta jāyacē āhē.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. मला--ळे -ण- --ज्-- -र-दी---ण-य---ठी -ुपर-------ात --यचे आह-. म-- फ-- आ-- भ----- ख---- क--------- स------------ ज---- आ--- म-ा फ-े आ-ि भ-ज-य- ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- स-प-म-र-क-ट-त ज-य-े आ-े- ------------------------------------------------------------ मला फळे आणि भाज्या खरेदी करण्यासाठी सुपरमार्केटात जायचे आहे. 0
Malā phaḷē --i-bh--y--kha--d--ka----ā---h----pa------ē--t--j-yac- ā-ē. M--- p---- ā-- b----- k------ k----------- s-------------- j----- ā--- M-l- p-a-ē ā-i b-ā-y- k-a-ē-ī k-r-ṇ-ā-ā-h- s-p-r-m-r-ē-ā-a j-y-c- ā-ē- ---------------------------------------------------------------------- Malā phaḷē āṇi bhājyā kharēdī karaṇyāsāṭhī suparamārkēṭāta jāyacē āhē.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. म---र---आ-ि-पा---रे-ी -----ास--ी--े-र-त -ा-चे ---. म-- र-- आ-- प-- ख---- क--------- ब----- ज---- आ--- म-ा र-ल आ-ि प-व ख-े-ी क-ण-य-स-ठ- ब-क-ी- ज-य-े आ-े- -------------------------------------------------- मला रोल आणि पाव खरेदी करण्यासाठी बेकरीत जायचे आहे. 0
Ma-ā r-la ā-- ---a---arē-ī-karaṇ---āṭ-ī--ēk-rīta --y----ā--. M--- r--- ā-- p--- k------ k----------- b------- j----- ā--- M-l- r-l- ā-i p-v- k-a-ē-ī k-r-ṇ-ā-ā-h- b-k-r-t- j-y-c- ā-ē- ------------------------------------------------------------ Malā rōla āṇi pāva kharēdī karaṇyāsāṭhī bēkarīta jāyacē āhē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!