Разговорник

bg Пазаруване   »   mr खरेदी

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

५४ [चौपन्न]

54 [Caupanna]

खरेदी

[kharēdī]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. म---ए--भ-टव-्-ू-खरे-ी--र-यच- आहे. म-- ए- भ------- ख---- क----- आ--- म-ा ए- भ-ट-स-त- ख-े-ी क-ा-च- आ-े- --------------------------------- मला एक भेटवस्तू खरेदी करायची आहे. 0
m--ā-ēka--hēṭ-va-tū---a--dī-karā-a-- ā-ē. m--- ē-- b--------- k------ k------- ā--- m-l- ē-a b-ē-a-a-t- k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- ----------------------------------------- malā ēka bhēṭavastū kharēdī karāyacī āhē.
Но не нещо прекалено скъпо. प---ा--- -----नाही. प- ज---- म--- न---- प- ज-स-त म-ा- न-ह-. ------------------- पण जास्त महाग नाही. 0
Pa-- j-s-a--a-ā---n-hī. P--- j---- m----- n---- P-ṇ- j-s-a m-h-g- n-h-. ----------------------- Paṇa jāsta mahāga nāhī.
Може би дамска чанта? कदाचि- ----ॅ-्----ब-ग क----- ए- ह---- – ब-- क-ा-ि- ए- ह-न-ड – ब-ग --------------------- कदाचित एक हॅन्ड – बॅग 0
K-d----a ē-a -ĕnḍa-- bĕ-a K------- ē-- h---- – b--- K-d-c-t- ē-a h-n-a – b-g- ------------------------- Kadācita ēka hĕnḍa – bĕga
Какъв цвят желаете? आ-----ला-कोणता--ं- ----ज-? आ------- क---- र-- प------ आ-ल-य-ल- क-ण-ा र-ग प-ह-ज-? -------------------------- आपल्याला कोणता रंग पाहिजे? 0
āp-l-ā---k-ṇatā -aṅga-pāh--ē? ā------- k----- r---- p------ ā-a-y-l- k-ṇ-t- r-ṅ-a p-h-j-? ----------------------------- āpalyālā kōṇatā raṅga pāhijē?
Черен, кафяв или бял? काळ-- तप-ि--,--ी --ं-रा? क---- त------ क- प------ क-ळ-, त-क-र-, क- प-ं-र-? ------------------------ काळा, तपकिरी, की पांढरा? 0
Kā-ā-------ir-, -- p-----r-? K---- t-------- k- p-------- K-ḷ-, t-p-k-r-, k- p-ṇ-h-r-? ---------------------------- Kāḷā, tapakirī, kī pāṇḍharā?
Голяма или малка? लहान -- म-ठ-? ल--- क- म---- ल-ा- क- म-ठ-? ------------- लहान की मोठा? 0
La-ān- ---mō--ā? L----- k- m----- L-h-n- k- m-ṭ-ā- ---------------- Lahāna kī mōṭhā?
Може ли да видя тази? मी-ह---स्-ू -र-----ू---? म- ह- व---- ज-- प--- क-- म- ह- व-्-ू ज-ा प-ह- क-? ------------------------ मी ही वस्तू जरा पाहू का? 0
Mī hī--ast- -a-- p-h--k-? M- h- v---- j--- p--- k-- M- h- v-s-ū j-r- p-h- k-? ------------------------- Mī hī vastū jarā pāhū kā?
От кожа ли е? ह- --मड्य---------ा? ह- च-------- आ-- क-- ह- च-म-्-ा-ी आ-े क-? -------------------- ही चामड्याची आहे का? 0
H- ---a-y-cī -hē kā? H- c-------- ā-- k-- H- c-m-ḍ-ā-ī ā-ē k-? -------------------- Hī cāmaḍyācī āhē kā?
Или от изкуствена материя? की -्-ा---ीक--? क- प----------- क- प-ल-स-ट-क-ी- --------------- की प्लास्टीकची? 0
Kī p----ī---ī? K- p---------- K- p-ā-ṭ-k-c-? -------------- Kī plāsṭīkacī?
От кожа естествено. अ--थ--च-च-म--याची. अ------ च--------- अ-्-ा-च च-म-्-ा-ी- ------------------ अर्थातच चामड्याची. 0
A---ā-aca cāmaḍy-cī. A-------- c--------- A-t-ā-a-a c-m-ḍ-ā-ī- -------------------- Arthātaca cāmaḍyācī.
Това е особено добро качество. हा --- चा-----ा प-रत-चा ---. ह- ख-- च------- प------ आ--- ह- ख-प च-ं-ल-य- प-र-ी-ा आ-े- ---------------------------- हा खूप चांगल्या प्रतीचा आहे. 0
H- --ū-a-c---al-ā pra-ī-- āhē. H- k---- c------- p------ ā--- H- k-ū-a c-ṅ-a-y- p-a-ī-ā ā-ē- ------------------------------ Hā khūpa cāṅgalyā pratīcā āhē.
Чантата действително е на много изгодна цена. आणि-बॅ- खर-च---प--ि--य---र -ह-. आ-- ब-- ख--- ख-- क-------- आ--- आ-ि ब-ग ख-े- ख-प क-फ-य-श-र आ-े- ------------------------------- आणि बॅग खरेच खूप किफायतशीर आहे. 0
Ā-- -ĕ-a-----ēca kh-pa-kiphā----------h-. Ā-- b--- k------ k---- k------------ ā--- Ā-i b-g- k-a-ē-a k-ū-a k-p-ā-a-a-ī-a ā-ē- ----------------------------------------- Āṇi bĕga kharēca khūpa kiphāyataśīra āhē.
Харесва ми. ही-म----व-ली. ह- म-- आ----- ह- म-ा आ-ड-ी- ------------- ही मला आवडली. 0
H---al--āva--l-. H- m--- ā------- H- m-l- ā-a-a-ī- ---------------- Hī malā āvaḍalī.
Ще я взема. ह---ी -रे-ी---त-- - क-ते. ह- म- ख---- क---- / क---- ह- म- ख-े-ी क-त-. / क-त-. ------------------------- ही मी खरेदी करतो. / करते. 0
Hī mī -h-r------r-tō- - Karat-. H- m- k------ k------ / K------ H- m- k-a-ē-ī k-r-t-. / K-r-t-. ------------------------------- Hī mī kharēdī karatō. / Karatē.
Може ли евентуално да я подменя? ग-----ग---ास -- -ी-बदल---घ-ऊ -कत- /-श-त- का? ग-- ल------- म- ह- ब---- घ-- श--- / श--- क-- ग-ज ल-ग-्-ा- म- ह- ब-ल-न घ-ऊ श-त- / श-त- क-? -------------------------------------------- गरज लागल्यास मी ही बदलून घेऊ शकतो / शकते का? 0
G---j- ----l--s- -ī--ī--a-a--na-g-ē-- śa---ō--śak--ē -ā? G----- l-------- m- h- b------- g---- ś------ ś----- k-- G-r-j- l-g-l-ā-a m- h- b-d-l-n- g-ē-ū ś-k-t-/ ś-k-t- k-? -------------------------------------------------------- Garaja lāgalyāsa mī hī badalūna ghē'ū śakatō/ śakatē kā?
Разбира се. ज़-ूर. ज----- ज-र-र- ------ ज़रूर. 0
Za-ūr-. Z------ Z-r-r-. ------- Zarūra.
Ние ще я опаковаме като подарък. आ---- ---भे-व-्--सारखी----धून-द--. आ---- ह- भ------------ ब----- द--- आ-्-ी ह- भ-ट-स-त-स-र-ी ब-ं-ू- द-ऊ- ---------------------------------- आम्ही ही भेटवस्तूसारखी बांधून देऊ. 0
Ā--ī -ī -h--avas-ūsā--k---b--d---a dē-ū. Ā--- h- b---------------- b------- d---- Ā-h- h- b-ē-a-a-t-s-r-k-ī b-n-h-n- d-'-. ---------------------------------------- Āmhī hī bhēṭavastūsārakhī bāndhūna dē'ū.
Касата е там отсреща. कोष--- ति-े ---. क----- त--- आ--- क-ष-ा- त-थ- आ-े- ---------------- कोषपाल तिथे आहे. 0
K-ṣapāl----t---ā-ē. K------- t---- ā--- K-ṣ-p-l- t-t-ē ā-ē- ------------------- Kōṣapāla tithē āhē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...