Разговорник

bg Лица   »   mr लोक

1 [едно]

Лица

Лица

१ [एक]

1 [Ēka]

लोक

[lōka]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
аз म- म- म- -- मी 0
m- mī m- -- mī
аз и ти मी--णि-तू म- आण- त- म- आ-ि त- --------- मी आणि तू 0
m--āṇ---ū mī āṇi tū m- ā-i t- --------- mī āṇi tū
ние двамата आ--ह--दोघे आम-ह- द-घ- आ-्-ी द-घ- ---------- आम्ही दोघे 0
ā--ī d---ē āmhī dōghē ā-h- d-g-ē ---------- āmhī dōghē
той त- त- त- -- तो 0
t- tō t- -- tō
той и тя त--आ-- ती त- आण- त- त- आ-ि त- --------- तो आणि ती 0
tō--ṇ--tī tō āṇi tī t- ā-i t- --------- tō āṇi tī
те двамата त- द-घ--ी त- द-घ-ह- त- द-घ-ह- --------- ती दोघेही 0
t- d-gh--ī tī dōghēhī t- d-g-ē-ī ---------- tī dōghēhī
мъж (त-)--ु-ूष (त-) प-र-ष (-ो- प-र-ष ---------- (तो) पुरूष 0
(-ō- -urūṣa (tō) purūṣa (-ō- p-r-ṣ- ----------- (tō) purūṣa
жена (----स-त्री (त-) स-त-र- (-ी- स-त-र- ----------- (ती) स्त्री 0
(tī- st-ī (tī) strī (-ī- s-r- --------- (tī) strī
дете (-े) --ल (त-) म-ल (-े- म-ल -------- (ते) मूल 0
(--)-mūla (tē) mūla (-ē- m-l- --------- (tē) mūla
семейство कुटुंब क-ट--ब क-ट-ं- ------ कुटुंब 0
kuṭu--a kuṭumba k-ṭ-m-a ------- kuṭumba
моето семейство मा-े-कुटु-ब म-झ- क-ट--ब म-झ- क-ट-ं- ----------- माझे कुटुंब 0
m-j-ē --ṭu-ba mājhē kuṭumba m-j-ē k-ṭ-m-a ------------- mājhē kuṭumba
Моето семейство е тук. म-झे -ुट-ंब इ---आ-े. म-झ- क-ट--ब इथ- आह-. म-झ- क-ट-ं- इ-े आ-े- -------------------- माझे कुटुंब इथे आहे. 0
mā-h--kuṭ---- ---ē ā-ē. mājhē kuṭumba ithē āhē. m-j-ē k-ṭ-m-a i-h- ā-ē- ----------------------- mājhē kuṭumba ithē āhē.
Аз съм тук. मी---- -ह-. म- इथ- आह-. म- इ-े आ-े- ----------- मी इथे आहे. 0
Mī----ē--hē. Mī ithē āhē. M- i-h- ā-ē- ------------ Mī ithē āhē.
Ти си тук. त---थ----ेस. त- इथ- आह-स. त- इ-े आ-े-. ------------ तू इथे आहेस. 0
T- ---ē -hēs-. Tū ithē āhēsa. T- i-h- ā-ē-a- -------------- Tū ithē āhēsa.
Той е тук и тя е тук. त- इ-े आह- आणि--ी--------. त- इथ- आह- आण- त- इथ- आह-. त- इ-े आ-े आ-ि त- इ-े आ-े- -------------------------- तो इथे आहे आणि ती इथे आहे. 0
T- -----āh--āṇ- tī-i-h- ā-ē. Tō ithē āhē āṇi tī ithē āhē. T- i-h- ā-ē ā-i t- i-h- ā-ē- ---------------------------- Tō ithē āhē āṇi tī ithē āhē.
Ние сме тук. आम्-- -थ- आहो-. आम-ह- इथ- आह-त. आ-्-ी इ-े आ-ो-. --------------- आम्ही इथे आहोत. 0
Āmhī it-- ---ta. Āmhī ithē āhōta. Ā-h- i-h- ā-ō-a- ---------------- Āmhī ithē āhōta.
Вие сте тук. तुम्ह---द-घ- ---र-व- -थे आ-ात. त-म-ह- (द-घ- / सर-व) इथ- आह-त. त-म-ह- (-ो-े / स-्-) इ-े आ-ा-. ------------------------------ तुम्ही (दोघे / सर्व) इथे आहात. 0
Tumh--(d-g-ē/ s-rva---th- -hā-a. Tumhī (dōghē/ sarva) ithē āhāta. T-m-ī (-ō-h-/ s-r-a- i-h- ā-ā-a- -------------------------------- Tumhī (dōghē/ sarva) ithē āhāta.
Те всички са тук. त--स-ळे-इथ- आ---. त- सगळ- इथ- आह-त. त- स-ळ- इ-े आ-े-. ----------------- ते सगळे इथे आहेत. 0
T- -aga-ē ith---h---. Tē sagaḷē ithē āhēta. T- s-g-ḷ- i-h- ā-ē-a- --------------------- Tē sagaḷē ithē āhēta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!