Разговорник

bg На път   »   mr प्रवास

37 [трийсет и седем]

На път

На път

३७ [सदोतीस]

37 [Sadōtīsa]

प्रवास

[pravāsa]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Той пътува с мотор. त- -ो---ायक-----व-ो. त- म-------- च------ त- म-ट-स-य-ल च-ल-त-. -------------------- तो मोटरसायकल चालवतो. 0
t- --ṭ--as----a-a cā----t-. t- m------------- c-------- t- m-ṭ-r-s-y-k-l- c-l-v-t-. --------------------------- tō mōṭarasāyakala cālavatō.
Тъй пътува с велосипед / колело. त- ----ल --ल---. त- स---- च------ त- स-य-ल च-ल-त-. ---------------- तो सायकल चालवतो. 0
T---āya-ala-cā-a-a-ō. T- s------- c-------- T- s-y-k-l- c-l-v-t-. --------------------- Tō sāyakala cālavatō.
Той върви пеш. तो -ा---जातो. त- च--- ज---- त- च-ल- ज-त-. ------------- तो चालत जातो. 0
T------ta-jāt-. T- c----- j---- T- c-l-t- j-t-. --------------- Tō cālata jātō.
Той пътува с кораб. त--जहा------ात-. त- ज------ ज---- त- ज-ा-ा-े ज-त-. ---------------- तो जहाजाने जातो. 0
Tō j-hāj--ē--ā--. T- j------- j---- T- j-h-j-n- j-t-. ----------------- Tō jahājānē jātō.
Той пътува с лодка. त- -ोडी------ो. त- ह----- ज---- त- ह-ड-न- ज-त-. --------------- तो होडीने जातो. 0
T- --ḍ--- jā--. T- h----- j---- T- h-ḍ-n- j-t-. --------------- Tō hōḍīnē jātō.
Той плува. त---ोहत--हे. त- प--- आ--- त- प-ह- आ-े- ------------ तो पोहत आहे. 0
Tō---h-ta--h-. T- p----- ā--- T- p-h-t- ā-ē- -------------- Tō pōhata āhē.
Опасно ли е тук? हा ---स- -ोक-द-यक-आ-े--ा? ह- प---- ध------- आ-- क-- ह- प-ि-र ध-क-द-य- आ-े क-? ------------------------- हा परिसर धोकादायक आहे का? 0
Hā ---isa-a----kā-ā-aka---- kā? H- p------- d---------- ā-- k-- H- p-r-s-r- d-ō-ā-ā-a-a ā-ē k-? ------------------------------- Hā parisara dhōkādāyaka āhē kā?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? एक-- --रणे--ोका---क-आहे का? ए--- फ---- ध------- आ-- क-- ए-ट- फ-र-े ध-क-द-य- आ-े क-? --------------------------- एकटे फिरणे धोकादायक आहे का? 0
Ē-a-ē----r--- -hō--dā------h--k-? Ē---- p------ d---------- ā-- k-- Ē-a-ē p-i-a-ē d-ō-ā-ā-a-a ā-ē k-? --------------------------------- Ēkaṭē phiraṇē dhōkādāyaka āhē kā?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? र--्-ी--िरणे-धोक--ाय- आहे--ा? र----- फ---- ध------- आ-- क-- र-त-र- फ-र-े ध-क-द-य- आ-े क-? ----------------------------- रात्री फिरणे धोकादायक आहे का? 0
Rātr- p--raṇ- ------āyak- -hē -ā? R---- p------ d---------- ā-- k-- R-t-ī p-i-a-ē d-ō-ā-ā-a-a ā-ē k-? --------------------------------- Rātrī phiraṇē dhōkādāyaka āhē kā?
Ние объркахме пътя. आ---ी -ाट--ु-लो. आ---- व-- च----- आ-्-ी व-ट च-क-ो- ---------------- आम्ही वाट चुकलो. 0
Ām-- vāṭ- cu--lō. Ā--- v--- c------ Ā-h- v-ṭ- c-k-l-. ----------------- Āmhī vāṭa cukalō.
Ние сме на погрешен път. आम्-- /-आपण----ीच--- र-्त-यावर आ-ो-. आ---- / आ-- च------- र-------- आ---- आ-्-ी / आ-ण च-क-च-य- र-्-्-ा-र आ-ो-. ------------------------------------ आम्ही / आपण चुकीच्या रस्त्यावर आहोत. 0
Āmhī/ āpaṇ--cu-ī--ā --s---va-- --ōt-. Ā---- ā---- c------ r--------- ā----- Ā-h-/ ā-a-a c-k-c-ā r-s-y-v-r- ā-ō-a- ------------------------------------- Āmhī/ āpaṇa cukīcyā rastyāvara āhōta.
Ние трябва да се върнем. आ-ल्--ला---न्-- -ा-े------ा -व-. आ------- प----- म--- व----- ह--- आ-ल-य-ल- प-न-ह- म-ग- व-ा-ल- ह-े- -------------------------------- आपल्याला पुन्हा मागे वळायला हवे. 0
Ā--l---ā ---h----gē-v---ya-- ---ē. Ā------- p---- m--- v------- h---- Ā-a-y-l- p-n-ā m-g- v-ḷ-y-l- h-v-. ---------------------------------- Āpalyālā punhā māgē vaḷāyalā havē.
Къде може да се паркира тук? इ-े ---- प-----करण्---ी---- क-ठ- आ--? इ-- ग--- प---- क------- स-- क--- आ--- इ-े ग-ड- प-र-क क-ण-य-च- स-य क-ठ- आ-े- ------------------------------------- इथे गाडी पार्क करण्याची सोय कुठे आहे? 0
Ith- -āḍī pā-ka --ra----- ---a-ku--- ---? I--- g--- p---- k-------- s--- k---- ā--- I-h- g-ḍ- p-r-a k-r-ṇ-ā-ī s-y- k-ṭ-ē ā-ē- ----------------------------------------- Ithē gāḍī pārka karaṇyācī sōya kuṭhē āhē?
Тук има ли паркинг? गाड-----्क-क--्या---- इ----ा-्---ग---- -ह- क-? ग--- प---- क--------- इ-- प------- ल-- आ-- क-- ग-ड- प-र-क क-ण-य-स-ठ- इ-े प-र-क-ं- ल-ट आ-े क-? ---------------------------------------------- गाडी पार्क करण्यासाठी इथे पार्किंग लॉट आहे का? 0
Gā-ī -ār-a k-raṇy-----ī ith---ā-kiṅga l--- ------? G--- p---- k----------- i--- p------- l--- ā-- k-- G-ḍ- p-r-a k-r-ṇ-ā-ā-h- i-h- p-r-i-g- l-ṭ- ā-ē k-? -------------------------------------------------- Gāḍī pārka karaṇyāsāṭhī ithē pārkiṅga lŏṭa āhē kā?
Колко време може да се паркира тук? इथे-क-ती ------यं- -ाड- ---्क ---्या-ी----ानग- आ-े? इ-- क--- व-------- ग--- प---- क------- प------ आ--- इ-े क-त- व-ळ-र-य-त ग-ड- प-र-क क-ण-य-च- प-व-न-ी आ-े- --------------------------------------------------- इथे किती वेळपर्यंत गाडी पार्क करण्याची परवानगी आहे? 0
Ith--k-tī vē-apar-a-ta -ā-- p--ka---r---ācī-pa---ā-agī----? I--- k--- v----------- g--- p---- k-------- p--------- ā--- I-h- k-t- v-ḷ-p-r-a-t- g-ḍ- p-r-a k-r-ṇ-ā-ī p-r-v-n-g- ā-ē- ----------------------------------------------------------- Ithē kitī vēḷaparyanta gāḍī pārka karaṇyācī paravānagī āhē?
Карате ли ски? आ----्--ईंग क--ा--ा? आ-- स------ क--- क-- आ-ण स-क-ई-ग क-त- क-? -------------------- आपण स्कीईंग करता का? 0
Ā---- -kī'īṅg--ka-a-ā -ā? Ā---- s------- k----- k-- Ā-a-a s-ī-ī-g- k-r-t- k-? ------------------------- Āpaṇa skī'īṅga karatā kā?
Със ски лифта ли ще се качите? आ-ण स-की--िफ---े-वर-र---त------ क-? आ-- स----------- व------- ज---- क-- आ-ण स-क---ि-्-न- व-प-्-ं- ज-ण-र क-? ----------------------------------- आपण स्की-लिफ्टने वरपर्यंत जाणार का? 0
Āp-ṇa skī--i----n--varap-rya-t- -ā-ār- --? Ā---- s----------- v----------- j----- k-- Ā-a-a s-ī-l-p-ṭ-n- v-r-p-r-a-t- j-ṇ-r- k-? ------------------------------------------ Āpaṇa skī-liphṭanē varaparyanta jāṇāra kā?
Може ли да се заемат тук ски? इ-े-----ईंगचे--ाहि--य--ा-्याने-मिळू-शकते -ा? इ-- स-------- स------ भ------- म--- श--- क-- इ-े स-क-ई-ग-े स-ह-त-य भ-ड-य-न- म-ळ- श-त- क-? -------------------------------------------- इथे स्कीईंगचे साहित्य भाड्याने मिळू शकते का? 0
It-- s-ī-----cē-s-h-tya bhā-y-nē miḷū---ka-- -ā? I--- s--------- s------ b------- m--- ś----- k-- I-h- s-ī-ī-g-c- s-h-t-a b-ā-y-n- m-ḷ- ś-k-t- k-? ------------------------------------------------ Ithē skī'īṅgacē sāhitya bhāḍyānē miḷū śakatē kā?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!