Разговорник

bg В училище   »   mr शाळेत

4 [четири]

В училище

В училище

४ [चार]

4 [Cāra]

शाळेत

[śāḷēta]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Къде сме? आ-- (आ-्ता) --ठ--आ-ो-? आ-- (------ क--- आ---- आ-ण (-त-त-) क-ठ- आ-ो-? ---------------------- आपण (आत्ता) कुठे आहोत? 0
āpa-a-(----)--u------ōt-? ā---- (----- k---- ā----- ā-a-a (-t-ā- k-ṭ-ē ā-ō-a- ------------------------- āpaṇa (āttā) kuṭhē āhōta?
Ние сме в училище. आप- --्व - आ-्ही --्--(आत्ता)--ा--त -होत. आ-- स--- / आ---- स--- (------ श---- आ---- आ-ण स-्- / आ-्-ी स-्- (-त-त-) श-ळ-त आ-ो-. ----------------------------------------- आपण सर्व / आम्ही सर्व (आत्ता) शाळेत आहोत. 0
Āpa-a sa-v----mhī--a-v--(ā-t-------t- --ō--. Ā---- s----- ā--- s---- (----- ś----- ā----- Ā-a-a s-r-a- ā-h- s-r-a (-t-ā- ś-ḷ-t- ā-ō-a- -------------------------------------------- Āpaṇa sarva/ āmhī sarva (āttā) śāḷēta āhōta.
Имаме часове. आ-्हा-- --ळा--हे. आ------ श--- आ--- आ-्-ा-ा श-ळ- आ-े- ----------------- आम्हाला शाळा आहे. 0
Āmhāl--ś-ḷ---hē. Ā----- ś--- ā--- Ā-h-l- ś-ḷ- ā-ē- ---------------- Āmhālā śāḷā āhē.
Това са учениците. ती श-ळ-ती- मु-- ----. त- श------ म--- आ---- त- श-ळ-त-ल म-ल- आ-े-. --------------------- ती शाळेतील मुले आहेत. 0
T- ś-ḷētīla ---- āh---. T- ś------- m--- ā----- T- ś-ḷ-t-l- m-l- ā-ē-a- ----------------------- Tī śāḷētīla mulē āhēta.
Това е учителката. तो -िक्ष--/ -- --क्षि-ा--हे. त- श----- / त- श------- आ--- त- श-क-ष- / त- श-क-ष-क- आ-े- ---------------------------- तो शिक्षक / ती शिक्षिका आहे. 0
T--śi--ak-/ -----kṣ--- āhē. T- ś------- t- ś------ ā--- T- ś-k-a-a- t- ś-k-i-ā ā-ē- --------------------------- Tō śikṣaka/ tī śikṣikā āhē.
Това е класът. तो----ेचा -र्ग -ह-. त- श----- व--- आ--- त- श-ळ-च- व-्- आ-े- ------------------- तो शाळेचा वर्ग आहे. 0
T- ś-ḷ--ā --r-a -h-. T- ś----- v---- ā--- T- ś-ḷ-c- v-r-a ā-ē- -------------------- Tō śāḷēcā varga āhē.
Какво правим ние? आ-्-------कर- आ-ोत? आ---- क-- क-- आ---- आ-्-ी क-य क-त आ-ो-? ------------------- आम्ही काय करत आहोत? 0
Āmh----ya k--at----ō-a? Ā--- k--- k----- ā----- Ā-h- k-y- k-r-t- ā-ō-a- ----------------------- Āmhī kāya karata āhōta?
Ние учим. आ-----श-कत---ो-. आ---- श--- आ---- आ-्-ी श-क- आ-ो-. ---------------- आम्ही शिकत आहोत. 0
Āmh--śik--a--hō--. Ā--- ś----- ā----- Ā-h- ś-k-t- ā-ō-a- ------------------ Āmhī śikata āhōta.
Ние учим език. आम--ी एक --ष- --कत-----. आ---- ए- भ--- श--- आ---- आ-्-ी ए- भ-ष- श-क- आ-ो-. ------------------------ आम्ही एक भाषा शिकत आहोत. 0
Ā-hī-ēk- bh--ā-----ta-āhō--. Ā--- ē-- b---- ś----- ā----- Ā-h- ē-a b-ā-ā ś-k-t- ā-ō-a- ---------------------------- Āmhī ēka bhāṣā śikata āhōta.
Аз уча английски. मी -ं-्र-ी-श-कत आहे. म- इ------ श--- आ--- म- इ-ग-र-ी श-क- आ-े- -------------------- मी इंग्रजी शिकत आहे. 0
Mī iṅ-r-j- -i-ata---ē. M- i------ ś----- ā--- M- i-g-a-ī ś-k-t- ā-ē- ---------------------- Mī iṅgrajī śikata āhē.
Ти учиш испански. त- -----ि---ि-त--हेस. त- स------ श--- आ---- त- स-प-न-श श-क- आ-े-. --------------------- तू स्पॅनिश शिकत आहेस. 0
T--s-ĕni-a-śikata āhē--. T- s------ ś----- ā----- T- s-ĕ-i-a ś-k-t- ā-ē-a- ------------------------ Tū spĕniśa śikata āhēsa.
Той учи немски. त-----म- श--त---े. त- ज---- श--- आ--- त- ज-्-न श-क- आ-े- ------------------ तो जर्मन शिकत आहे. 0
T- --r-a-a--ika-a ā--. T- j------ ś----- ā--- T- j-r-a-a ś-k-t- ā-ē- ---------------------- Tō jarmana śikata āhē.
Ние учим френски. आ-्-- फ्रें--शिक- आ-ोत. आ---- फ----- श--- आ---- आ-्-ी फ-र-ं- श-क- आ-ो-. ----------------------- आम्ही फ्रेंच शिकत आहोत. 0
Ā--- phrēn--a--ik-----h---. Ā--- p------- ś----- ā----- Ā-h- p-r-n-c- ś-k-t- ā-ō-a- --------------------------- Āmhī phrēn̄ca śikata āhōta.
Вие учите италиански. त--्---सर-व---इट------शिकत-आ-ात. त----- स----- इ------ श--- आ---- त-म-ह- स-्-ज- इ-ा-ि-न श-क- आ-ा-. -------------------------------- तुम्ही सर्वजण इटालियन शिकत आहात. 0
T-m-ī -a-vaja-a-iṭ-l-y-n--śik-t- ā--t-. T---- s-------- i-------- ś----- ā----- T-m-ī s-r-a-a-a i-ā-i-a-a ś-k-t- ā-ā-a- --------------------------------------- Tumhī sarvajaṇa iṭāliyana śikata āhāta.
Те учат руски. त- रश-य--शि-त आह--. त- र---- श--- आ---- त- र-ि-न श-क- आ-े-. ------------------- ते रशियन शिकत आहेत. 0
T---a-iya-a -i---- -h-ta. T- r------- ś----- ā----- T- r-ś-y-n- ś-k-t- ā-ē-a- ------------------------- Tē raśiyana śikata āhēta.
Да се учат езици е интересно. भ-षा शि--े मनो-ंजक--हे. भ--- श---- म------ आ--- भ-ष- श-क-े म-ो-ं-क आ-े- ----------------------- भाषा शिकणे मनोरंजक आहे. 0
B-ā-- śi--ṇ- --nō---̄-ak- ā-ē. B---- ś----- m----------- ā--- B-ā-ā ś-k-ṇ- m-n-r-n-j-k- ā-ē- ------------------------------ Bhāṣā śikaṇē manōran̄jaka āhē.
Ние искаме да разбираме хората. आम--ाल----कज-व- -मजू--घ्-ाय-े आह-. आ------ ल------ स---- घ------ आ--- आ-्-ा-ा ल-क-ी-न स-ज-न घ-य-य-े आ-े- ---------------------------------- आम्हाला लोकजीवन समजून घ्यायचे आहे. 0
Āmh-l--lō-a--------a---ū----h-ā-ac- -h-. Ā----- l--------- s------- g------- ā--- Ā-h-l- l-k-j-v-n- s-m-j-n- g-y-y-c- ā-ē- ---------------------------------------- Āmhālā lōkajīvana samajūna ghyāyacē āhē.
Ние искаме да разговаряме с хората. आ--ह--ा--ो--ं-ी बोल---े----. आ------ ल------ ब------ आ--- आ-्-ा-ा ल-क-ं-ी ब-ल-य-े आ-े- ---------------------------- आम्हाला लोकांशी बोलायचे आहे. 0
Ā--āl---ō----ī-bō-āy--- ā-ē. Ā----- l------ b------- ā--- Ā-h-l- l-k-n-ī b-l-y-c- ā-ē- ---------------------------- Āmhālā lōkānśī bōlāyacē āhē.

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.