Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   mr हाटेलमध्ये – आगमन

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

२७ [सत्तावीस]

27 [Sattāvīsa]

हाटेलमध्ये – आगमन

[hāṭēlamadhyē – āgamana]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Имате ли свободна стая? आ-ल्य--ड----ली -ि--मी --- --? आ-------- ख--- र----- आ-- क-- आ-ल-य-क-े ख-ल- र-क-म- आ-े क-? ----------------------------- आपल्याकडे खोली रिकामी आहे का? 0
ā--lyā-aḍē kh--ī-r--ā-- āhē--ā? ā--------- k---- r----- ā-- k-- ā-a-y-k-ḍ- k-ō-ī r-k-m- ā-ē k-? ------------------------------- āpalyākaḍē khōlī rikāmī āhē kā?
Аз запазих стая. म- -क खोल- आ--्षि----ल- आ--. म- ए- ख--- आ------ क--- आ--- म- ए- ख-ल- आ-क-ष-त क-ल- आ-े- ---------------------------- मी एक खोली आरक्षित केली आहे. 0
M- -k---hō-ī ārak-ita--ē-- -h-. M- ē-- k---- ā------- k--- ā--- M- ē-a k-ō-ī ā-a-ṣ-t- k-l- ā-ē- ------------------------------- Mī ēka khōlī ārakṣita kēlī āhē.
Името ми е Мюлер. म--े --व-म--ु-र--हे. म--- न-- म----- आ--- म-झ- न-व म-य-ल- आ-े- -------------------- माझे नाव म्युलर आहे. 0
M-----nā-- m-u---a-ā--. M---- n--- m------ ā--- M-j-ē n-v- m-u-a-a ā-ē- ----------------------- Mājhē nāva myulara āhē.
Трябва ми единична стая. म-ा -- --ड अ------खोली--वी-आह-. म-- ए- ब-- अ----- ख--- ह-- आ--- म-ा ए- ब-ड अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ------------------------------- मला एक बेड असलेली खोली हवी आहे. 0
M--ā-ē-- bē-a--sal-lī--h-lī ---ī-āh-. M--- ē-- b--- a------ k---- h--- ā--- M-l- ē-a b-ḍ- a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- ------------------------------------- Malā ēka bēḍa asalēlī khōlī havī āhē.
Трябва ми двойна стая. म---ए--ड---ब-ड---ल--ी-खो-ी -व---ह-. म-- ए- ड------ अ----- ख--- ह-- आ--- म-ा ए- ड-ल-ब-ड अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ----------------------------------- मला एक डबल-बेड असलेली खोली हवी आहे. 0
M-lā --a--aba-a-b-ḍa---a-ē-ī k--l- ---ī ā-ē. M--- ē-- ḍ---------- a------ k---- h--- ā--- M-l- ē-a ḍ-b-l---ē-a a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- -------------------------------------------- Malā ēka ḍabala-bēḍa asalēlī khōlī havī āhē.
Колко струва стаята за една нощ? एक----त्र--ा-----लीचे --डे -ि-ी? ए-- र--------- ख----- भ--- क---- ए-ा र-त-र-स-ठ- ख-ल-च- भ-ड- क-त-? -------------------------------- एका रात्रीसाठी खोलीचे भाडे किती? 0
Ē-- ---r-s------h-lī-ē-bh--- -i-ī? Ē-- r--------- k------ b---- k---- Ē-ā r-t-ī-ā-h- k-ō-ī-ē b-ā-ē k-t-? ---------------------------------- Ēkā rātrīsāṭhī khōlīcē bhāḍē kitī?
Бих желал / желала стая с баня. मला---बा-ची स-य अ-ले-ी ख-ल- ----आ--. म-- ट------ स-- अ----- ख--- ह-- आ--- म-ा ट-ब-थ-ी स-य अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ------------------------------------ मला टबबाथची सोय असलेली खोली हवी आहे. 0
Ma----abab-thac- sōya asalēl--kh--ī-h-v- ā--. M--- ṭ---------- s--- a------ k---- h--- ā--- M-l- ṭ-b-b-t-a-ī s-y- a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- --------------------------------------------- Malā ṭababāthacī sōya asalēlī khōlī havī āhē.
Бих желал / желала стая с душ. म-ा-श---च- -ो------ली -ो-ी ह-- -हे. म-- श----- स-- अ----- ख--- ह-- आ--- म-ा श-व-च- स-य अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ----------------------------------- मला शॉवरची सोय असलेली खोली हवी आहे. 0
M-l- ś-va--cī s--a a-al--- khōl- -avī ā-ē. M--- ś------- s--- a------ k---- h--- ā--- M-l- ś-v-r-c- s-y- a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- ------------------------------------------ Malā śŏvaracī sōya asalēlī khōlī havī āhē.
Може ли да видя стаята? म--ख-ल--पा---श--ो - शकते -ा? म- ख--- प--- श--- / श--- क-- म- ख-ल- प-ह- श-त- / श-त- क-? ---------------------------- मी खोली पाहू शकतो / शकते का? 0
Mī---ōl- ---- śa-a-ō/ ś-ka-ē kā? M- k---- p--- ś------ ś----- k-- M- k-ō-ī p-h- ś-k-t-/ ś-k-t- k-? -------------------------------- Mī khōlī pāhū śakatō/ śakatē kā?
Има ли тук гараж? इ-े गॅ--ज -हे-का? इ-- ग---- आ-- क-- इ-े ग-र-ज आ-े क-? ----------------- इथे गॅरेज आहे का? 0
I-hē--ĕ-ēj- ā-ē k-? I--- g----- ā-- k-- I-h- g-r-j- ā-ē k-? ------------------- Ithē gĕrēja āhē kā?
Има ли тук сейф? इ-े-त--ो------ क-? इ-- त----- आ-- क-- इ-े त-ज-र- आ-े क-? ------------------ इथे तिजोरी आहे का? 0
I--ē --j-r--āh- kā? I--- t----- ā-- k-- I-h- t-j-r- ā-ē k-? ------------------- Ithē tijōrī āhē kā?
Има ли тук факс? इ-- फॅक---म-ी- --े--ा? इ-- फ---- म--- आ-- क-- इ-े फ-क-स म-ी- आ-े क-? ---------------------- इथे फॅक्स मशीन आहे का? 0
It-ē -h-k-a--aś--- -hē---? I--- p----- m----- ā-- k-- I-h- p-ĕ-s- m-ś-n- ā-ē k-? -------------------------- Ithē phĕksa maśīna āhē kā?
Добре, ще взема стаята. ठ----हे--मी खोल--घेत-- / ----. ठ-- आ--- म- ख--- घ---- / घ---- ठ-क आ-े- म- ख-ल- घ-त-. / घ-त-. ------------------------------ ठीक आहे. मी खोली घेतो. / घेते. 0
Ṭ--ka--h-. -ī-khōlī ghētō.-/ -----. Ṭ---- ā--- M- k---- g----- / G----- Ṭ-ī-a ā-ē- M- k-ō-ī g-ē-ō- / G-ē-ē- ----------------------------------- Ṭhīka āhē. Mī khōlī ghētō. / Ghētē.
Ето ключовете. ह--ा-कि--ल्-ा. ह--- क-------- ह-य- क-ल-ल-य-. -------------- ह्या किल्ल्या. 0
Hy---illyā. H-- k------ H-ā k-l-y-. ----------- Hyā killyā.
Това е багажат ми. ह--म--- --म-न. ह- म--- स----- ह- म-झ- स-म-न- -------------- हे माझे सामान. 0
H--māj-- s----a. H- m---- s------ H- m-j-ē s-m-n-. ---------------- Hē mājhē sāmāna.
В колко часа е закуската? आ-----या--र---ि-ी--ा-ता---ता? आ-- न------- क--- व---- द---- आ-ण न-य-ह-र- क-त- व-ज-ा द-त-? ----------------------------- आपण न्याहारी किती वाजता देता? 0
Ā-a-a n-yā-ā-ī--it---ā-at- d--ā? Ā---- n------- k--- v----- d---- Ā-a-a n-y-h-r- k-t- v-j-t- d-t-? -------------------------------- Āpaṇa n'yāhārī kitī vājatā dētā?
В колко часа е обядът? आ-ण ---ा-चे-जे-ण --त---ाज---दे-ा? आ-- द------ ज--- क--- व---- द---- आ-ण द-प-र-े ज-व- क-त- व-ज-ा द-त-? --------------------------------- आपण दुपारचे जेवण किती वाजता देता? 0
Ā---- --p-racē j-v--a -------j--- dē-ā? Ā---- d------- j----- k--- v----- d---- Ā-a-a d-p-r-c- j-v-ṇ- k-t- v-j-t- d-t-? --------------------------------------- Āpaṇa dupāracē jēvaṇa kitī vājatā dētā?
В колко часа е вечерята? आपण रा-्--च- ---- -िती व-जत----ता? आ-- र------- ज--- क--- व---- द---- आ-ण र-त-र-च- ज-व- क-त- व-ज-ा द-त-? ---------------------------------- आपण रात्रीचे जेवण किती वाजता देता? 0
Ā-a----āt-īcē----a-- -itī--ā-a-- dē--? Ā---- r------ j----- k--- v----- d---- Ā-a-a r-t-ī-ē j-v-ṇ- k-t- v-j-t- d-t-? -------------------------------------- Āpaṇa rātrīcē jēvaṇa kitī vājatā dētā?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...