Разговорник

bg вчера – днес – утре   »   kn ನಿನ್ನೆ- ಇಂದು - ನಾಳೆ

10 [десет]

вчера – днес – утре

вчера – днес – утре

೧೦ [ಹತ್ತು]

10 [Hattu]

ನಿನ್ನೆ- ಇಂದು - ನಾಳೆ

[ninne- indu - nāḷe.]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Вчера беше събота. ನಿ-್ನ- -ನಿವ-ರ (ವ--ಿತ್-ು) ನ----- ಶ----- (--------- ನ-ನ-ನ- ಶ-ಿ-ಾ- (-ಾ-ಿ-್-ು- ------------------------ ನಿನ್ನೆ ಶನಿವಾರ (ವಾಗಿತ್ತು) 0
Nin---ś-n-v-r--(------u) N---- ś------- (-------- N-n-e ś-n-v-r- (-ā-i-t-) ------------------------ Ninne śanivāra (vāgittu)
Вчера бях на кино. ನ------ನ್---ಚಿ--ರಮಂದಿರದಲ----್-ೆ. ನ--- ನ----- ಚ------------------- ನ-ನ- ನ-ನ-ನ- ಚ-ತ-ರ-ಂ-ಿ-ದ-್-ಿ-್-ೆ- -------------------------------- ನಾನು ನಿನ್ನೆ ಚಿತ್ರಮಂದಿರದಲ್ಲಿದ್ದೆ. 0
nā-u n--n--c--ram--d--adal-----. n--- n---- c-------------------- n-n- n-n-e c-t-a-a-d-r-d-l-i-d-. -------------------------------- nānu ninne citramandiradallidde.
Филмът беше интересен. ಚಿತ್ರ ---ಾ--್-ಕರ---ಿ--ತ-. ಚ---- ಸ------------------ ಚ-ತ-ರ ಸ-ವ-ರ-್-ಕ-ವ-ಗ-ತ-ತ-. ------------------------- ಚಿತ್ರ ಸ್ವಾರಸ್ಯಕರವಾಗಿತ್ತು. 0
Citr--s-ā-asyaka--vā-ittu. C---- s------------------- C-t-a s-ā-a-y-k-r-v-g-t-u- -------------------------- Citra svārasyakaravāgittu.
Днес е неделя. ಇಂ-ು ಭಾನು--ರ. ಇ--- ಭ------- ಇ-ದ- ಭ-ನ-ವ-ರ- ------------- ಇಂದು ಭಾನುವಾರ. 0
Indu ------āra. I--- b--------- I-d- b-ā-u-ā-a- --------------- Indu bhānuvāra.
Днес не работя. ಇಂ-ು ನ--- -ೆಲ- ಮ---ವ-ದ---ಲ. ಇ--- ನ--- ಕ--- ಮ----------- ಇ-ದ- ನ-ನ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ವ-ದ-ಲ-ಲ- --------------------------- ಇಂದು ನಾನು ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದಿಲ್ಲ. 0
I-du nā-u-kel-sa-m-ḍ-v-di-la. I--- n--- k----- m----------- I-d- n-n- k-l-s- m-ḍ-v-d-l-a- ----------------------------- Indu nānu kelasa māḍuvudilla.
Аз оставам вкъщи. ನಾನು-ಮನೆಯಲ್ಲ- -ರು--ತ-ನ-. ನ--- ಮ------- ಇ--------- ನ-ನ- ಮ-ೆ-ಲ-ಲ- ಇ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------ ನಾನು ಮನೆಯಲ್ಲಿ ಇರುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-u-m-n-ya--- i--ttēne. N--- m-------- i-------- N-n- m-n-y-l-i i-u-t-n-. ------------------------ Nānu maneyalli iruttēne.
Утре е понеделник. ನ--ೆ---ಮ-ಾರ. ನ--- ಸ------ ನ-ಳ- ಸ-ಮ-ಾ-. ------------ ನಾಳೆ ಸೋಮವಾರ. 0
N-ḷ----ma-ār-. N--- s-------- N-ḷ- s-m-v-r-. -------------- Nāḷe sōmavāra.
Утре аз отново работя. ನಾಳೆ ಪ--ಃ-ಕ-ಲಸ-ಮಾ-ುತ್--ನ-. ನ--- ಪ--- ಕ--- ಮ---------- ನ-ಳ- ಪ-ನ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. -------------------------- ನಾಳೆ ಪುನಃ ಕೆಲಸ ಮಾಡುತ್ತೇನೆ. 0
N--e-p-n--------a mā-u--ēn-. N--- p---- k----- m--------- N-ḷ- p-n-ḥ k-l-s- m-ḍ-t-ē-e- ---------------------------- Nāḷe punaḥ kelasa māḍuttēne.
Аз работя в офис. ನಾನ- ---ರ---್---ಕೆ-- -ಾ--ತ--ೇನ-. ನ--- ಕ--------- ಕ--- ಮ---------- ನ-ನ- ಕ-ೇ-ಿ-ಲ-ಲ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. -------------------------------- ನಾನು ಕಛೇರಿಯಲ್ಲಿ ಕೆಲಸ ಮಾಡುತ್ತೇನೆ. 0
N-nu -ach--i-all- -e--s- m-ḍ--tēne. N--- k----------- k----- m--------- N-n- k-c-ē-i-a-l- k-l-s- m-ḍ-t-ē-e- ----------------------------------- Nānu kachēriyalli kelasa māḍuttēne.
Кой е това? ಅ--ು-ಯ---? ಅ--- ಯ---- ಅ-ರ- ಯ-ರ-? ---------- ಅವರು ಯಾರು? 0
Avar- yā--? A---- y---- A-a-u y-r-? ----------- Avaru yāru?
Това е Петер. ಅ-ರ- --ಟ--. ಅ--- ಪ----- ಅ-ರ- ಪ-ಟ-್- ----------- ಅವರು ಪೀಟರ್. 0
A-ar---ī---. A---- p----- A-a-u p-ṭ-r- ------------ Avaru pīṭar.
Петер е студент. ಪ--ರ- -ಬ-- ----ಯಾರ-ಥಿ. ಪ---- ಒ--- ವ---------- ಪ-ಟ-್ ಒ-್- ವ-ದ-ಯ-ರ-ಥ-. ---------------------- ಪೀಟರ್ ಒಬ್ಬ ವಿದ್ಯಾರ್ಥಿ. 0
P-ṭa- -b-a-v--yā-thi. P---- o--- v--------- P-ṭ-r o-b- v-d-ā-t-i- --------------------- Pīṭar obba vidyārthi.
Кой е това? ಅವರ- --ರ-? ಅ--- ಯ---- ಅ-ರ- ಯ-ರ-? ---------- ಅವರು ಯಾರು? 0
A---- y---? A---- y---- A-a-u y-r-? ----------- Avaru yāru?
Това е Марта. ಅವರು--ಾ-್-. ಅ--- ಮ----- ಅ-ರ- ಮ-ರ-ಥ- ----------- ಅವರು ಮಾರ್ಥ. 0
Avar--mā-tha. A---- m------ A-a-u m-r-h-. ------------- Avaru mārtha.
Марта е секретарка. ಅ--ು ಕ---ಯದರ್ಶಿ. ಅ--- ಕ---------- ಅ-ರ- ಕ-ರ-ಯ-ರ-ಶ-. ---------------- ಅವರು ಕಾರ್ಯದರ್ಶಿ. 0
Ava-u-k-r--darś-. A---- k---------- A-a-u k-r-a-a-ś-. ----------------- Avaru kāryadarśi.
Петер и Марта са приятели. ಪ--ರ್ ಮತ್-ು-ಮಾರ--------ಿ---. ಪ---- ಮ---- ಮ---- ಸ--------- ಪ-ಟ-್ ಮ-್-ು ಮ-ರ-ಥ ಸ-ನ-ಹ-ತ-ು- ---------------------------- ಪೀಟರ್ ಮತ್ತು ಮಾರ್ಥ ಸ್ನೇಹಿತರು. 0
P-----m--tu--ār--- ------aru. P---- m---- m----- s--------- P-ṭ-r m-t-u m-r-h- s-ē-i-a-u- ----------------------------- Pīṭar mattu mārtha snēhitaru.
Петер е приятелят на Марта. ಪ-ಟ----ಾ-್- ಅವರ ----ಹ--. ಪ---- ಮ---- ಅ-- ಸ------- ಪ-ಟ-್ ಮ-ರ-ಥ ಅ-ರ ಸ-ನ-ಹ-ತ- ------------------------ ಪೀಟರ್ ಮಾರ್ಥ ಅವರ ಸ್ನೇಹಿತ. 0
P---r---rtha -v-r- -nē---a. P---- m----- a---- s------- P-ṭ-r m-r-h- a-a-a s-ē-i-a- --------------------------- Pīṭar mārtha avara snēhita.
Марта е приятелката на Петер. ಮಾ-್- -ೀಟ-್-ಅ-- ---ೇ----. ಮ---- ಪ---- ಅ-- ಸ-------- ಮ-ರ-ಥ ಪ-ಟ-್ ಅ-ರ ಸ-ನ-ಹ-ತ-. ------------------------- ಮಾರ್ಥ ಪೀಟರ್ ಅವರ ಸ್ನೇಹಿತೆ. 0
Mārt-- p--ar -v-ra-----ite. M----- p---- a---- s------- M-r-h- p-ṭ-r a-a-a s-ē-i-e- --------------------------- Mārtha pīṭar avara snēhite.

Учете насън

Днес обучението по чужди езици е част от задължителната учебна програма. Ех, да не беше изучаването им толкова отегчително! Но имаме добра новина за онези, които срещат трудности с езиците. И тя е, че учим най-ефективно докато спим! Множество научни изследвания са стигнали до този извод. И можем да използваме този факт когато учим езици. По време на сън обработваме информацията, напрупана през деня. Мозъците ни анализират новите случки. Всичко, което сме преживели минава отново през нашето съзнание. И новото съдържание се подсилва в мозъците ни. Нещата, които сме научили непосредствено преди сън се запаметяват изключително добре. Следователно, може да е полезно да преглеждаме важните неща вечерно време. Различните фази на съня отговарят за различно учебно съдържание. REM съня поддържа психомоторното обучение. Свиренето на музика или спортуването спадат към тази категория. В контраст с това, запаметяването на чистите знания става по време на дълбокия сън. Именно по време на тази фаза преговаряме всичко научено. Даже лексиката и граматиката! Когато учим нови езици нашият мозък работи усилено. Налага му се да складира нови думи и правила. Всички те минават през съзнанието отново по време на сън. Изследователите наричат това "Теория на повторението". Въпреки това, важно е да се наспивате. Тялото и мозъкът имат нужда от пълноценно възстановяване. Само тогава мозъкът ни може да работи ефикасно. Може да се каже, че добрият сън е равен на добри познавателни постижения. Докато си почиваме нашият мозък е все така активен… Така че: Gute Nacht, good night, buona notte, dobrou noc!
Знаете ли, че?
Британският английски е формата на английския език, говорим във Великобритания. Той принадлежи към западногерманските езици. За около 60 милиона души той е майчин език. В някои отношения се различава от американския английски. Затова английският език се определя като плурицентричен език. Това означава, че е език, който има няколко стандартни разновидности. Различията могат да се отнасят например за произношението, речниковия състав и правописа. Британският английски се разделя на много диалекти, отчасти твърде различни. Дълго време говорещите на диалект са били възприемани като необразовани и не са имали достъп до добри професии. Положението днес е различно, макар диалектите във Великобритания все още да играят роля. В британския английски се открива съществено влияния от френски. Това датира още от завладяването на Великобритания от норманите през 1066. През колониалната епоха Великобритания пренася езика си на други континенти. Така през последните векове английският става най-важният език в света ... Учете английски език, но моля, оригинала!