Разговорник

bg Уговорка   »   kn ಕಾರ್ಯನಿಶ್ಚಯ

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

೨೪ [ಇಪ್ಪತ್ನಾಲ್ಕು]

24 [Ippatnālku]

ಕಾರ್ಯನಿಶ್ಚಯ

kāryaniścaya.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ನ-ನಗೆ---- ತ-್ಪ--ಹ-ಯ-ತೆ? ನಿ__ ಬ_ ತ__ ಹೋ___ ನ-ನ-ೆ ಬ-್ ತ-್-ಿ ಹ-ಯ-ತ-? ----------------------- ನಿನಗೆ ಬಸ್ ತಪ್ಪಿ ಹೋಯಿತೆ? 0
N--a-- bas ---p- h-yi-e? N_____ b__ t____ h______ N-n-g- b-s t-p-i h-y-t-? ------------------------ Ninage bas tappi hōyite?
Аз те чаках половин час. ನ--ು ನಿನಗಾಗ- ಅ--ಧ--ಟ--ಕಾದ--್-ೆ. ನಾ_ ನಿ___ ಅ____ ಕಾ____ ನ-ನ- ನ-ನ-ಾ-ಿ ಅ-್-ಗ-ಟ- ಕ-ದ-ದ-ದ-. ------------------------------- ನಾನು ನಿನಗಾಗಿ ಅರ್ಧಗಂಟೆ ಕಾದಿದ್ದೆ. 0
N-----in--āg- -rd-ag---e-----d--. N___ n_______ a_________ k_______ N-n- n-n-g-g- a-d-a-a-ṭ- k-d-d-e- --------------------------------- Nānu ninagāgi ardhagaṇṭe kādidde.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ನ-ನ್- ಬಳಿ ಮೊ-ೈಲ- ---್--ಲ---ೆ? ನಿ__ ಬ_ ಮೊ__ ಫೋ_ ಇ____ ನ-ನ-ನ ಬ-ಿ ಮ-ಬ-ಲ- ಫ-ನ- ಇ-್-ವ-? ----------------------------- ನಿನ್ನ ಬಳಿ ಮೊಬೈಲ್ ಫೋನ್ ಇಲ್ಲವೆ? 0
Ninna -aḷi mobai---hō- i-l---? N____ b___ m_____ p___ i______ N-n-a b-ḷ- m-b-i- p-ō- i-l-v-? ------------------------------ Ninna baḷi mobail phōn illave?
Следващия път бъди точен / точна! ಮುಂ-ಿ- ಸಲ --ಿಯಾದ--ಮ---ಕೆ-ಬ-! ಮುಂ__ ಸ_ ಸ___ ಸ____ ಬಾ_ ಮ-ಂ-ಿ- ಸ- ಸ-ಿ-ಾ- ಸ-ಯ-್-ೆ ಬ-! ---------------------------- ಮುಂದಿನ ಸಲ ಸರಿಯಾದ ಸಮಯಕ್ಕೆ ಬಾ! 0
Mu-di-a---l- ---iy-da s-ma----- bā! M______ s___ s_______ s________ b__ M-n-i-a s-l- s-r-y-d- s-m-y-k-e b-! ----------------------------------- Mundina sala sariyāda samayakke bā!
Следващия път вземи такси! ಮ--ದಿ--ಬ--ಿ--್-ಾಕ್ಸಿಯಲ್-ಿ-ಬ-! ಮುಂ__ ಬಾ_ ಟ್______ ಬಾ_ ಮ-ಂ-ಿ- ಬ-ರ- ಟ-ಯ-ಕ-ಸ-ಯ-್-ಿ ಬ-! ----------------------------- ಮುಂದಿನ ಬಾರಿ ಟ್ಯಾಕ್ಸಿಯಲ್ಲಿ ಬಾ! 0
Mu-d--a --r- ṭy-k-i-a-li--ā! M______ b___ ṭ__________ b__ M-n-i-a b-r- ṭ-ā-s-y-l-i b-! ---------------------------- Mundina bāri ṭyāksiyalli bā!
Следващия път вземи чадър със себе си! ಮ-ಂದಿನ -ಲ -ಂದ--ಛ--ರಿ---ನು-ತ--ೆದು---ಡು--ಾ! ಮುಂ__ ಸ_ ಒಂ_ ಛ_____ ತೆ____ ಬಾ_ ಮ-ಂ-ಿ- ಸ- ಒ-ದ- ಛ-್-ಿ-ನ-ನ- ತ-ಗ-ದ-ಕ-ಂ-ು ಬ-! ----------------------------------------- ಮುಂದಿನ ಸಲ ಒಂದು ಛತ್ರಿಯನ್ನು ತೆಗೆದುಕೊಂಡು ಬಾ! 0
Mun---a---la o-du-ch------nnu te--d-koṇ-u-b-! M______ s___ o___ c__________ t__________ b__ M-n-i-a s-l- o-d- c-a-r-y-n-u t-g-d-k-ṇ-u b-! --------------------------------------------- Mundina sala ondu chatriyannu tegedukoṇḍu bā!
Утре съм свободен / свободна. ನ-ಳೆ-ನನಗ- ರಜ--ಇ-ೆ. ನಾ_ ನ__ ರ_ ಇ__ ನ-ಳ- ನ-ಗ- ರ-ೆ ಇ-ೆ- ------------------ ನಾಳೆ ನನಗೆ ರಜೆ ಇದೆ. 0
Nāḷe---n-g--r--e i--. N___ n_____ r___ i___ N-ḷ- n-n-g- r-j- i-e- --------------------- Nāḷe nanage raje ide.
Да се срещнем утре? ನ--- ನ------ಟ- -ಾ-ೋ-ವೆ? ನಾ_ ನಾ_ ಭೇ_ ಮಾ____ ನ-ಳ- ನ-ವ- ಭ-ಟ- ಮ-ಡ-ಣ-ೆ- ----------------------- ನಾಳೆ ನಾವು ಭೇಟಿ ಮಾಡೋಣವೆ? 0
N-ḷe -āvu-bh-ṭi mā--ṇa--? N___ n___ b____ m________ N-ḷ- n-v- b-ē-i m-ḍ-ṇ-v-? ------------------------- Nāḷe nāvu bhēṭi māḍōṇave?
Съжалявам, утре не става. ಕ--ಮಿಸಿ, -ಾ-- ನ-ಗೆ --ು-ು-ಿಲ--. ಕ್____ ನಾ_ ನ__ ಆ______ ಕ-ಷ-ಿ-ಿ- ನ-ಳ- ನ-ಗ- ಆ-ು-ು-ಿ-್-. ------------------------------ ಕ್ಷಮಿಸಿ, ನಾಳೆ ನನಗೆ ಆಗುವುದಿಲ್ಲ. 0
Kṣam-si, n-ḷ- nanage-āg-vud---a. K_______ n___ n_____ ā__________ K-a-i-i- n-ḷ- n-n-g- ā-u-u-i-l-. -------------------------------- Kṣamisi, nāḷe nanage āguvudilla.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ವಾರ--ತ್ಯ-್-ೆ -ೀ-ು ಏ--------ರ---್-ಮವ---ು--ಾಕಿ-ೊಂ---್ದ--? ವಾ_____ ನೀ_ ಏ___ ಕಾ________ ಹಾ_______ ವ-ರ-ಂ-್-ಕ-ಕ- ನ-ನ- ಏ-ಾ-ರ- ಕ-ರ-ಯ-್-ಮ-ನ-ನ- ಹ-ಕ-ಕ-ಂ-ಿ-್-ೀ-? ------------------------------------------------------- ವಾರಾಂತ್ಯಕ್ಕೆ ನೀನು ಏನಾದರು ಕಾರ್ಯಕ್ರಮವನ್ನು ಹಾಕಿಕೊಂಡಿದ್ದೀಯ? 0
V-rān-yak------u ē--da-- k-ry---a----nnu hā-i-----dd-ya? V__________ n___ ē______ k______________ h______________ V-r-n-y-k-e n-n- ē-ā-a-u k-r-a-r-m-v-n-u h-k-k-ṇ-i-d-y-? -------------------------------------------------------- Vārāntyakke nīnu ēnādaru kāryakramavannu hākikoṇḍiddīya?
Или вече имаш уговорка? ಅ--- -ಿ-ಗ- -------ದ-ು ಭ-ಟ--ಮ-ಡು- --ರ-----ಮ---ೆ-? ಅ__ ನಿ__ ಯಾ_____ ಭೇ_ ಮಾ__ ಕಾ_____ ಇ___ ಅ-ವ- ನ-ನ-ೆ ಯ-ರ-್-ಾ-ರ- ಭ-ಟ- ಮ-ಡ-ವ ಕ-ರ-ಯ-್-ಮ ಇ-ೆ-? ------------------------------------------------ ಅಥವಾ ನಿನಗೆ ಯಾರನ್ನಾದರು ಭೇಟಿ ಮಾಡುವ ಕಾರ್ಯಕ್ರಮ ಇದೆಯ? 0
A-hav--ni--ge--āra-nād-r- -h-ṭ- māḍ----k-r-ak--ma -d--a? A_____ n_____ y__________ b____ m_____ k_________ i_____ A-h-v- n-n-g- y-r-n-ā-a-u b-ē-i m-ḍ-v- k-r-a-r-m- i-e-a- -------------------------------------------------------- Athavā ninage yārannādaru bhēṭi māḍuva kāryakrama ideya?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. ನಾ-- ಮ--ದ---ವಾರ-ಂತ್ಯ----ಿ---ಡೋ---ಂದು ನ--- -ಲ-ೆ. ನಾ_ ಮುಂ__ ವಾ___ ಭೇ_ ಮಾ__ ಎಂ_ ನ__ ಸ___ ನ-ವ- ಮ-ಂ-ಿ- ವ-ರ-ಂ-್- ಭ-ಟ- ಮ-ಡ-ಣ ಎ-ದ- ನ-್- ಸ-ಹ-. ----------------------------------------------- ನಾವು ಮುಂದಿನ ವಾರಾಂತ್ಯ ಭೇಟಿ ಮಾಡೋಣ ಎಂದು ನನ್ನ ಸಲಹೆ. 0
N--u m---in----r-nt-a-bh--i-m-ḍō----nd--nann--sa----. N___ m______ v_______ b____ m_____ e___ n____ s______ N-v- m-n-i-a v-r-n-y- b-ē-i m-ḍ-ṇ- e-d- n-n-a s-l-h-. ----------------------------------------------------- Nāvu mundina vārāntya bhēṭi māḍōṇa endu nanna salahe.
Да направим пикник? ನಾ-ು -ಿಕ-ನ-ಕ್-ಗ- ---ೋಣವೆ? ನಾ_ ಪಿ___ ಗೆ ಹೋ____ ನ-ವ- ಪ-ಕ-ನ-ಕ- ಗ- ಹ-ಗ-ಣ-ೆ- ------------------------- ನಾವು ಪಿಕ್ನಿಕ್ ಗೆ ಹೋಗೋಣವೆ? 0
N--- -i-nik--e h--ōṇave? N___ p_____ g_ h________ N-v- p-k-i- g- h-g-ṇ-v-? ------------------------ Nāvu piknik ge hōgōṇave?
Да отидем на плажа? ನಾವು---ುದ್--------ೆ ಹ-ಗೋಣ--? ನಾ_ ಸ___ ತೀ___ ಹೋ____ ನ-ವ- ಸ-ು-್- ತ-ರ-್-ೆ ಹ-ಗ-ಣ-ೆ- ---------------------------- ನಾವು ಸಮುದ್ರ ತೀರಕ್ಕೆ ಹೋಗೋಣವೆ? 0
Nā-u ---ud----īrakke-hōg----e? N___ s______ t______ h________ N-v- s-m-d-a t-r-k-e h-g-ṇ-v-? ------------------------------ Nāvu samudra tīrakke hōgōṇave?
Да отидем в планината? ನಾವು --ಡ್--ಬೆಟ್-ಗಳಿ-ೆ -ೋ-ೋಣ-ೆ? ನಾ_ ಗು__ ಬೆ_____ ಹೋ____ ನ-ವ- ಗ-ಡ-ಡ ಬ-ಟ-ಟ-ಳ-ಗ- ಹ-ಗ-ಣ-ೆ- ------------------------------ ನಾವು ಗುಡ್ಡ ಬೆಟ್ಟಗಳಿಗೆ ಹೋಗೋಣವೆ? 0
Nāvu guḍḍa-beṭṭ-g-ḷ----hōgōṇave? N___ g____ b__________ h________ N-v- g-ḍ-a b-ṭ-a-a-i-e h-g-ṇ-v-? -------------------------------- Nāvu guḍḍa beṭṭagaḷige hōgōṇave?
Ще те взема от офиса. ನಾ-----ನ----ನ--ಕ---ಿ--ಂ- -ರ-ದು----- ಹೋ-ು-್ತೇ-ೆ. ನಾ_ ನಿ____ ಕ____ ಕ____ ಹೋ_____ ನ-ನ- ನ-ನ-ನ-್-ು ಕ-ೇ-ಿ-ಿ-ದ ಕ-ೆ-ು-ೊ-ಡ- ಹ-ಗ-ತ-ತ-ನ-. ----------------------------------------------- ನಾನು ನಿನ್ನನ್ನು ಕಛೇರಿಯಿಂದ ಕರೆದುಕೊಂಡು ಹೋಗುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu-n----n-u ka-h-riyi-d--k--e-u--ṇ-- -ō----ēne. N___ n_______ k___________ k__________ h_________ N-n- n-n-a-n- k-c-ē-i-i-d- k-r-d-k-ṇ-u h-g-t-ē-e- ------------------------------------------------- Nānu ninnannu kachēriyinda karedukoṇḍu hōguttēne.
Ще те взема от къщи. ನಾ-- -ಿ-್ನನ-ನು ----ಿ-- ---ದ--ೊ-----ೋ--ತ-ತ-ನೆ. ನಾ_ ನಿ____ ಮ___ ಕ____ ಹೋ_____ ನ-ನ- ನ-ನ-ನ-್-ು ಮ-ೆ-ಿ-ದ ಕ-ೆ-ು-ೊ-ಡ- ಹ-ಗ-ತ-ತ-ನ-. --------------------------------------------- ನಾನು ನಿನ್ನನ್ನು ಮನೆಯಿಂದ ಕರೆದುಕೊಂಡು ಹೋಗುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-u ni-na--u-m--eyinda --redu-oṇḍu----u-tē--. N___ n_______ m________ k__________ h_________ N-n- n-n-a-n- m-n-y-n-a k-r-d-k-ṇ-u h-g-t-ē-e- ---------------------------------------------- Nānu ninnannu maneyinda karedukoṇḍu hōguttēne.
Ще те взема от автобусната спирка. ನಾ-- ನ-ನ್ನ-್-ು ಬ---ನ--್-ಾ-ದ--- ----ುಕ-ಂ----ೋಗ-ತ್-ೇನ-. ನಾ_ ನಿ____ ಬ_ ನಿ_____ ಕ____ ಹೋ_____ ನ-ನ- ನ-ನ-ನ-್-ು ಬ-್ ನ-ಲ-ದ-ಣ-ಿ-ದ ಕ-ೆ-ು-ೊ-ಡ- ಹ-ಗ-ತ-ತ-ನ-. ----------------------------------------------------- ನಾನು ನಿನ್ನನ್ನು ಬಸ್ ನಿಲ್ದಾಣದಿಂದ ಕರೆದುಕೊಂಡು ಹೋಗುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-----nna--u bas--i--ā--d--d---a-eduk-ṇ-----g--tēn-. N___ n_______ b__ n___________ k__________ h_________ N-n- n-n-a-n- b-s n-l-ā-a-i-d- k-r-d-k-ṇ-u h-g-t-ē-e- ----------------------------------------------------- Nānu ninnannu bas nildāṇadinda karedukoṇḍu hōguttēne.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.