Разговорник

bg Работа   »   kn ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

೫೫ [ಐವತ್ತೈದು]

55 [Aivattaidu]

ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು

[kelasa māḍuvudu]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? ನ-ವು ಏ----ೆಲ---ಾ--ತ್ತ-ರ-? ನ--- ಏ-- ಕ--- ಮ---------- ನ-ವ- ಏ-ು ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ರ-? ------------------------- ನೀವು ಏನು ಕೆಲಸ ಮಾಡುತ್ತೀರಿ? 0
n--- ē-u-ke--s- mā-ut-ī--? n--- ē-- k----- m--------- n-v- ē-u k-l-s- m-ḍ-t-ī-i- -------------------------- nīvu ēnu kelasa māḍuttīri?
Мъжът ми е лекар по професия. ನನ್ನ-ಗಂ- -ೃ---ಿ---ದ---ದ್-ರ-. ನ--- ಗ-- ವ--------- ವ------- ನ-್- ಗ-ಡ ವ-ತ-ತ-ಯ-ಂ- ವ-ದ-ಯ-ು- ---------------------------- ನನ್ನ ಗಂಡ ವೃತ್ತಿಯಿಂದ ವೈದ್ಯರು. 0
Na-----a------̥t----n-a -a------. N---- g---- v---------- v-------- N-n-a g-ṇ-a v-̥-t-y-n-a v-i-y-r-. --------------------------------- Nanna gaṇḍa vr̥ttiyinda vaidyaru.
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. ನ--ು-ಅ-ೆಕ--ಿ- -ಾದ-ಯ--- -ೆಲ-----ುತ-ತೇನೆ. ನ--- ಅ------- ದ------- ಕ--- ಮ---------- ನ-ನ- ಅ-ೆ-ಾ-ಿ- ದ-ದ-ಯ-ಗ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. --------------------------------------- ನಾನು ಅರೆಕಾಲಿಕ ದಾದಿಯಾಗಿ ಕೆಲಸ ಮಾಡುತ್ತೇನೆ. 0
Nā----re------ -ād-yā-- kel-sa m--ut--ne. N--- a-------- d------- k----- m--------- N-n- a-e-ā-i-a d-d-y-g- k-l-s- m-ḍ-t-ē-e- ----------------------------------------- Nānu arekālika dādiyāgi kelasa māḍuttēne.
Скоро ще получаваме пенсия. ಇ--ನು--್ವ--ಪ--ಮಯದ-್ಲಿ--ಾವ---ಿ-್-ಾ--ಿ ವೇ-ನ-----ಲ--್-ೇ--. ಇ---- ಸ----- ಸ------- ನ--- ವ-------- ವ--- ಪ------------ ಇ-್-ು ಸ-ವ-್- ಸ-ಯ-ಲ-ಲ- ನ-ವ- ವ-ಶ-ರ-ಂ-ಿ ವ-ತ- ಪ-ೆ-ಲ-ದ-ದ-ವ-. ------------------------------------------------------- ಇನ್ನು ಸ್ವಲ್ಪ ಸಮಯದಲ್ಲಿ ನಾವು ವಿಶ್ರಾಂತಿ ವೇತನ ಪಡೆಯಲಿದ್ದೇವೆ. 0
I--- -val-- s---yad--l---āvu viśr-n---vē---a --ḍey-lidd-v-. I--- s----- s---------- n--- v------- v----- p------------- I-n- s-a-p- s-m-y-d-l-i n-v- v-ś-ā-t- v-t-n- p-ḍ-y-l-d-ē-e- ----------------------------------------------------------- Innu svalpa samayadalli nāvu viśrānti vētana paḍeyaliddēve.
А данъците са високи. ಆ--- ತೆರ-ಗೆ----ತುಂಬ--ಜ--್-ಿ. ಆ--- ತ-------- ತ---- ಜ------ ಆ-ರ- ತ-ರ-ಗ-ಗ-ು ತ-ಂ-ಾ ಜ-ಸ-ತ-. ---------------------------- ಆದರೆ ತೆರಿಗೆಗಳು ತುಂಬಾ ಜಾಸ್ತಿ. 0
Āda-e -erig-g-----umb----s--. Ā---- t--------- t---- j----- Ā-a-e t-r-g-g-ḷ- t-m-ā j-s-i- ----------------------------- Ādare terigegaḷu tumbā jāsti.
И здравната осигуровка е висока. ಮತ್-ು --ೋ----ಿ-ೆ-ದ--ಾ-ಿ. ಮ---- ಆ--------- ದ------ ಮ-್-ು ಆ-ೋ-್-ವ-ಮ- ದ-ಬ-ರ-. ------------------------ ಮತ್ತು ಆರೋಗ್ಯವಿಮೆ ದುಬಾರಿ. 0
M-t-u -r-g-a--m---u--ri. M---- ā--------- d------ M-t-u ā-ō-y-v-m- d-b-r-. ------------------------ Mattu ārōgyavime dubāri.
Какъв / каква искаш да станеш? ನೀ-ು-ಮ-ಂದ- -ನಾಗ-ು--ಯ-ು-್--ಯ? ನ--- ಮ---- ಏ----- ಬ--------- ನ-ನ- ಮ-ಂ-ೆ ಏ-ಾ-ಲ- ಬ-ಸ-ತ-ತ-ಯ- ---------------------------- ನೀನು ಮುಂದೆ ಏನಾಗಲು ಬಯಸುತ್ತೀಯ? 0
N--u munde ēn-ga---ba--s-t----? N--- m---- ē------ b----------- N-n- m-n-e ē-ā-a-u b-y-s-t-ī-a- ------------------------------- Nīnu munde ēnāgalu bayasuttīya?
Бих искал / искала да стана инженер. ನಾನು-ಇಂ--ನ-ಯರ್ ಆಗ-ು---್ಟ----್ತೇ--. ನ--- ಇ-------- ಆ--- ಇ------------- ನ-ನ- ಇ-ಜ-ನ-ಯ-್ ಆ-ಲ- ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------- ನಾನು ಇಂಜಿನಿಯರ್ ಆಗಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-- in-j-niy-r-ā--l---ṣṭa-aḍut--ne. N--- i--------- ā---- i------------- N-n- i-̄-i-i-a- ā-a-u i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- ------------------------------------ Nānu in̄jiniyar āgalu iṣṭapaḍuttēne.
Искам да следвам в университета. ನಾನು ವಿಶ--ವ-ದ-ಯಾ----ದಲ-ಲಿ-ಓದಲ- -ಯ-ುತ್--ನ-. ನ--- ವ------------------- ಓ--- ಬ---------- ನ-ನ- ವ-ಶ-ವ-ಿ-್-ಾ-ಿ-ಯ-ಲ-ಲ- ಓ-ಲ- ಬ-ಸ-ತ-ತ-ನ-. ------------------------------------------ ನಾನು ವಿಶ್ವವಿದ್ಯಾನಿಲಯದಲ್ಲಿ ಓದಲು ಬಯಸುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu v---avidy-n----a--l-i -d--------su--ēn-. N--- v-------------------- ō---- b----------- N-n- v-ś-a-i-y-n-l-y-d-l-i ō-a-u b-y-s-t-ē-e- --------------------------------------------- Nānu viśvavidyānilayadalli ōdalu bayasuttēne.
Аз съм практикант. ನಾ---ತ--ೇತಿ---ೆಯ----ಿದ್--ನ-. ನ--- ತ----- ಪ--------------- ನ-ನ- ತ-ಬ-ತ- ಪ-ೆ-ು-್-ಿ-್-ೇ-ೆ- ---------------------------- ನಾನು ತರಬೇತಿ ಪಡೆಯುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
Nānu --rabēti---ḍ--ut-idd--e. N--- t------- p-------------- N-n- t-r-b-t- p-ḍ-y-t-i-d-n-. ----------------------------- Nānu tarabēti paḍeyuttiddēne.
Аз не печеля много. ನಾನ- -ೆ-್-ು--ಂ---ಿ--ವ---ಲ--. ನ--- ಹ----- ಸ--------------- ನ-ನ- ಹ-ಚ-ಚ- ಸ-ಪ-ದ-ಸ-ವ-ದ-ಲ-ಲ- ---------------------------- ನಾನು ಹೆಚ್ಚು ಸಂಪಾದಿಸುವುದಿಲ್ಲ. 0
Nā---h-ccu sa---d--u----l--. N--- h---- s---------------- N-n- h-c-u s-m-ā-i-u-u-i-l-. ---------------------------- Nānu heccu sampādisuvudilla.
Аз съм на практика в чужбина. ನಾ-ು ಹೊ-----ಲ್ಲಿ --ಬೇತಿ ------್---್ದೇನ-. ನ--- ಹ---------- ತ----- ಪ--------------- ನ-ನ- ಹ-ರ-ೇ-ದ-್-ಿ ತ-ಬ-ತ- ಪ-ೆ-ು-್-ಿ-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------------- ನಾನು ಹೊರದೇಶದಲ್ಲಿ ತರಬೇತಿ ಪಡೆಯುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
N------r-dē-ada----tar-bē-i-p-ḍe-u---d--ne. N--- h------------ t------- p-------------- N-n- h-r-d-ś-d-l-i t-r-b-t- p-ḍ-y-t-i-d-n-. ------------------------------------------- Nānu horadēśadalli tarabēti paḍeyuttiddēne.
Това е моят шеф. ಅವರ----್ನ---ಲಧ-ಕಾ--. ಅ--- ನ--- ಮ--------- ಅ-ರ- ನ-್- ಮ-ಲ-ಿ-ಾ-ಿ- -------------------- ಅವರು ನನ್ನ ಮೇಲಧಿಕಾರಿ. 0
Av-r- n-nn- -ēladh-kār-. A---- n---- m----------- A-a-u n-n-a m-l-d-i-ā-i- ------------------------ Avaru nanna mēladhikāri.
Аз имам приятни колеги. ನ-್--ಸಹೋದ್ಯ-ಗಿ--- -ಳ್-----ು. ನ--- ಸ----------- ಒ--------- ನ-್- ಸ-ೋ-್-ೋ-ಿ-ಳ- ಒ-್-ೆ-ವ-ು- ---------------------------- ನನ್ನ ಸಹೋದ್ಯೋಗಿಗಳು ಒಳ್ಳೆಯವರು. 0
Na-na--ah-dyōgi-a---o-ḷeyava--. N---- s------------ o---------- N-n-a s-h-d-ō-i-a-u o-ḷ-y-v-r-. ------------------------------- Nanna sahōdyōgigaḷu oḷḷeyavaru.
На обяд винаги ходим в стола. ನ-ವು-ಪ-ರ----ಧ-ಯಾಹ---ಕ-ಯ----ನ--------ತ್--ವ-. ನ--- ಪ---- ಮ------- ಕ---------- ಹ---------- ನ-ವ- ಪ-ರ-ಿ ಮ-್-ಾ-್- ಕ-ಯ-ಂ-ೀ-ಿ-ೆ ಹ-ಗ-ತ-ತ-ವ-. ------------------------------------------- ನಾವು ಪ್ರತಿ ಮಧ್ಯಾಹ್ನ ಕ್ಯಾಂಟೀನಿಗೆ ಹೋಗುತ್ತೇವೆ. 0
N-v---rat- m-d--āh-a-ky-ṇ---ige-hō-utt-v-. N--- p---- m-------- k--------- h--------- N-v- p-a-i m-d-y-h-a k-ā-ṭ-n-g- h-g-t-ē-e- ------------------------------------------ Nāvu prati madhyāhna kyāṇṭīnige hōguttēve.
Аз си търся работно място. ನಾ-ು ಒ--ು-----ವ--ನ- --ಡ---ತ-ತಿ-್----. ನ--- ಒ--- ಕ-------- ಹ---------------- ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-ಲ-ವ-್-ು ಹ-ಡ-ಕ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-. ------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕೆಲಸವನ್ನು ಹುಡುಕುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
N--- on-u ----sava--u--uḍuk--tid----. N--- o--- k---------- h-------------- N-n- o-d- k-l-s-v-n-u h-ḍ-k-t-i-d-n-. ------------------------------------- Nānu ondu kelasavannu huḍukuttiddēne.
Вече една година съм безработен. ನಾ-ು ಒಂದು --್--ಿ-ದ ನಿ--ದ--ೋ--ಯ--ಿ---ೇ-ೆ. ನ--- ಒ--- ವ------- ನ-------------------- ನ-ನ- ಒ-ದ- ವ-್-ದ-ಂ- ನ-ರ-ದ-ಯ-ಗ-ಯ-ಗ-ದ-ದ-ನ-. ---------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ವರ್ಷದಿಂದ ನಿರುದ್ಯೋಗಿಯಾಗಿದ್ದೇನೆ. 0
N-nu----u ---ṣa-i-da-n-ru--ō-iy-gid----. N--- o--- v--------- n------------------ N-n- o-d- v-r-a-i-d- n-r-d-ō-i-ā-i-d-n-. ---------------------------------------- Nānu ondu varṣadinda nirudyōgiyāgiddēne.
В тази страна има много безработни. ಈ-ದೇಶದ---ಿ--------ಿ--ದ-ಯ-ಗ-ಗಳಿದ-ದಾರೆ. ಈ ದ------- ತ---- ನ------------------- ಈ ದ-ಶ-ಲ-ಲ- ತ-ಂ-ಾ ನ-ರ-ದ-ಯ-ಗ-ಗ-ಿ-್-ಾ-ೆ- ------------------------------------- ಈ ದೇಶದಲ್ಲಿ ತುಂಬಾ ನಿರುದ್ಯೋಗಿಗಳಿದ್ದಾರೆ. 0
Ī dēśa--lli--um-ā-ni-u--ōg--aḷ------. Ī d-------- t---- n------------------ Ī d-ś-d-l-i t-m-ā n-r-d-ō-i-a-i-d-r-. ------------------------------------- Ī dēśadalli tumbā nirudyōgigaḷiddāre.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?