Разговорник

bg В ресторанта 3   »   kn ಫಲಾಹಾರ ಮಂದಿರದಲ್ಲಿ ೩

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

೩೧ [ಮೂವತ್ತೊಂದು]

31 [Mūvattondu]

ಫಲಾಹಾರ ಮಂದಿರದಲ್ಲಿ ೩

[phalāhāra mandiradalli - 3.]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ನ--- ಒಂ-ು ಸ್------್ ಬೇಕು. ನ--- ಒ--- ಸ-------- ಬ---- ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಸ-ಟ-ರ-ಟ-್ ಬ-ಕ-. ------------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ಸ್ಟಾರ್ಟರ್ ಬೇಕು. 0
N-n--- -ndu-------------. N----- o--- s------ b---- N-n-g- o-d- s-ā-ṭ-r b-k-. ------------------------- Nanage ondu sṭārṭar bēku.
Бих искал / искала салата. ನ----ಒ-ದು ಕ-ಸಂಬ-- --ಕ-. ನ--- ಒ--- ಕ------ ಬ---- ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಕ-ಸ-ಬ-ಿ ಬ-ಕ-. ----------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ಕೋಸಂಬರಿ ಬೇಕು. 0
N-na-- o-d----sa---ri-b--u. N----- o--- k-------- b---- N-n-g- o-d- k-s-m-a-i b-k-. --------------------------- Nanage ondu kōsambari bēku.
Бих искал / искала супа. ನನ-- -ಂದ- -ೂಪ್ ಬ---. ನ--- ಒ--- ಸ--- ಬ---- ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಸ-ಪ- ಬ-ಕ-. -------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ಸೂಪ್ ಬೇಕು. 0
N--a-- ondu--ū- ---u. N----- o--- s-- b---- N-n-g- o-d- s-p b-k-. --------------------- Nanage ondu sūp bēku.
Бих искал / искала десерт. ನ-ಗೆ--ಂದ- ಸ--ಿತಿ--ಿ ----. ನ--- ಒ--- ಸ-------- ಬ---- ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಸ-ಹ-ತ-ಂ-ಿ ಬ-ಕ-. ------------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ಸಿಹಿತಿಂಡಿ ಬೇಕು. 0
Nanag--o--u--i----ṇ------u. N----- o--- s-------- b---- N-n-g- o-d- s-h-t-ṇ-i b-k-. --------------------------- Nanage ondu sihitiṇḍi bēku.
Бих искал / искала сладолед със сметана. ನ-ಗ- --ರ-ಮ್ ಜೊತ-----ಂದ-------್--ಂ ----. ನ--- ಕ----- ಜ----- ಒ--- ಐ-- ಕ---- ಕ---- ನ-ಗ- ಕ-ರ-ಮ- ಜ-ತ-ಗ- ಒ-ದ- ಐ-್ ಕ-ರ-ಂ ಕ-ಡ-. --------------------------------------- ನನಗೆ ಕ್ರೀಮ್ ಜೊತೆಗೆ ಒಂದು ಐಸ್ ಕ್ರೀಂ ಕೊಡಿ. 0
Nan-g----ī- j--ege -n-- a-----īṁ -oḍi. N----- k--- j----- o--- a-- k--- k---- N-n-g- k-ī- j-t-g- o-d- a-s k-ī- k-ḍ-. -------------------------------------- Nanage krīm jotege ondu ais krīṁ koḍi.
Бих искал / искала плодове или сирене. ನನಗೆ--ಣ-ಣ- ---ಾ ಚ-ಸ್--ೇಕ-. ನ--- ಹ---- ಅ--- ಚ--- ಬ---- ನ-ಗ- ಹ-್-ು ಅ-ವ- ಚ-ಸ- ಬ-ಕ-. -------------------------- ನನಗೆ ಹಣ್ಣು ಅಥವಾ ಚೀಸ್ ಬೇಕು. 0
Na-a-e haṇ---a-h-----īs--ēku. N----- h---- a----- c-- b---- N-n-g- h-ṇ-u a-h-v- c-s b-k-. ----------------------------- Nanage haṇṇu athavā cīs bēku.
Искаме да закусим. ನಾವು ----ಿ- ತ--ಡಿ-ತಿನ-ನಬ-ಕು ನ--- ಬ----- ತ---- ತ-------- ನ-ವ- ಬ-ಳ-ಿ- ತ-ಂ-ಿ ತ-ನ-ನ-ೇ-ು --------------------------- ನಾವು ಬೆಳಗಿನ ತಿಂಡಿ ತಿನ್ನಬೇಕು 0
N--u-b-ḷa--na-ti--- --n-a---u N--- b------- t---- t-------- N-v- b-ḷ-g-n- t-ṇ-i t-n-a-ē-u ----------------------------- Nāvu beḷagina tiṇḍi tinnabēku
Искаме да обядваме. ನಾ-ು ---ಯಾಹ್-- ಊ- ಮ-ಡ-ತ-ತೇವೆ. ನ--- ಮ-------- ಊ- ಮ---------- ನ-ವ- ಮ-್-ಾ-್-ದ ಊ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ವ-. ----------------------------- ನಾವು ಮದ್ಯಾಹ್ನದ ಊಟ ಮಾಡುತ್ತೇವೆ. 0
n--- -a-y-hnada --a-m---ttē-e. n--- m--------- ū-- m--------- n-v- m-d-ā-n-d- ū-a m-ḍ-t-ē-e- ------------------------------ nāvu madyāhnada ūṭa māḍuttēve.
Искаме да вечеряме. ನ-----ಾ---- ಊ---ಾಡ-ತ-ತ-ವ-. ನ--- ರ----- ಊ- ಮ---------- ನ-ವ- ರ-ತ-ರ- ಊ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ವ-. -------------------------- ನಾವು ರಾತ್ರಿ ಊಟ ಮಾಡುತ್ತೇವೆ. 0
Nā----ātri-ūṭa m--u--ē--. N--- r---- ū-- m--------- N-v- r-t-i ū-a m-ḍ-t-ē-e- ------------------------- Nāvu rātri ūṭa māḍuttēve.
Какво желаете за закуска? ನ--ು---ಳಗ-- ತ---ಿ-ೆ-ಏನನ-ನ----ನ---ು -ಯಸುತ್ತೀ-ಿ? ನ--- ಬ----- ತ------ ಏ----- ತ------ ಬ---------- ನ-ವ- ಬ-ಳ-ಿ- ತ-ಂ-ಿ-ೆ ಏ-ನ-ನ- ತ-ನ-ನ-ು ಬ-ಸ-ತ-ತ-ರ-? ---------------------------------------------- ನೀವು ಬೆಳಗಿನ ತಿಂಡಿಗೆ ಏನನ್ನು ತಿನ್ನಲು ಬಯಸುತ್ತೀರಿ? 0
Nīvu b--a--na--i-ḍ-g------n---i-nalu ----s------? N--- b------- t------ ē----- t------ b----------- N-v- b-ḷ-g-n- t-ṇ-i-e ē-a-n- t-n-a-u b-y-s-t-ī-i- ------------------------------------------------- Nīvu beḷagina tiṇḍige ēnannu tinnalu bayasuttīri?
Хлебчета с мармалад и мед? ಹ-್ಣಿ- -ಾಕ -ತ-ತು-ಜ-----ಪ------ೆ-ರ-ಲ್ಸ್ ? ಹ----- ಪ-- ಮ---- ಜ------------- ರ----- ? ಹ-್-ಿ- ಪ-ಕ ಮ-್-ು ಜ-ನ-ತ-ಪ-ಪ-ೊ-ನ- ರ-ಲ-ಸ- ? ---------------------------------------- ಹಣ್ಣಿನ ಪಾಕ ಮತ್ತು ಜೇನುತುಪ್ಪದೊಡನೆ ರೋಲ್ಸ್ ? 0
H-ṇṇin----ka--a--u-jē---u-p-do-ane ----? H------ p--- m---- j-------------- r---- H-ṇ-i-a p-k- m-t-u j-n-t-p-a-o-a-e r-l-? ---------------------------------------- Haṇṇina pāka mattu jēnutuppadoḍane rōls?
Печени филийки със салам и сирене? ಸಾಸ--್----ತು ಚೀ---ಜ-ತ--ಟ--್ಟ್ ? ಸ----- ಮ---- ಚ--- ಜ--- ಟ----- ? ಸ-ಸ-ಜ- ಮ-್-ು ಚ-ಸ- ಜ-ತ- ಟ-ಸ-ಟ- ? ------------------------------- ಸಾಸೆಜ್ ಮತ್ತು ಚೀಸ್ ಜೊತೆ ಟೋಸ್ಟ್ ? 0
S--ej--a--u c-- j--e ṭ---? S---- m---- c-- j--- ṭ---- S-s-j m-t-u c-s j-t- ṭ-s-? -------------------------- Sāsej mattu cīs jote ṭōsṭ?
Сварено яйце? ಒ--ು--ೇಯ-------ಟ---? ಒ--- ಬ------ ಮ------ ಒ-ದ- ಬ-ಯ-ಸ-ದ ಮ-ಟ-ಟ-? -------------------- ಒಂದು ಬೇಯಿಸಿದ ಮೊಟ್ಟೆ? 0
O--u-b--isi-- ---ṭe? O--- b------- m----- O-d- b-y-s-d- m-ṭ-e- -------------------- Ondu bēyisida moṭṭe?
Яйце на очи? ಒಂದ- ಕರಿ--ಮ----ೆ? ಒ--- ಕ--- ಮ------ ಒ-ದ- ಕ-ಿ- ಮ-ಟ-ಟ-? ----------------- ಒಂದು ಕರಿದ ಮೊಟ್ಟೆ? 0
O--u-karida mo---? O--- k----- m----- O-d- k-r-d- m-ṭ-e- ------------------ Ondu karida moṭṭe?
Омлет? ಒಂದು -ಮ-ಲ-ಟ್? ಒ--- ಆ------- ಒ-ದ- ಆ-್-ೆ-್- ------------- ಒಂದು ಆಮ್ಲೆಟ್? 0
Ond- -m---? O--- ā----- O-d- ā-l-ṭ- ----------- Ondu āmleṭ?
Моля, още едно кисело мляко. ದ-ವಿಟ್ಟು ---ನ--ದ---ೊ--------ೊಡಿ. ದ------- ಇ------- ಮ------- ಕ---- ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಇ-್-ೊ-ದ- ಮ-ಸ-ನ-ನ- ಕ-ಡ-. -------------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ಇನ್ನೊಂದು ಮೊಸರನ್ನು ಕೊಡಿ. 0
D---v-ṭṭ------n-u-m-s-r--n- -o-i. D-------- i------ m-------- k---- D-y-v-ṭ-u i-n-n-u m-s-r-n-u k-ḍ-. --------------------------------- Dayaviṭṭu innondu mosarannu koḍi.
Моля, още сол и черен пипер. ದ-ವಿಟ-ಟ----್---ಸ-ವಲ-------- ಮತ-ತು ಕರ-ಮ---ು--ೊ--. ದ------- ಇ---- ಸ----- ಉ---- ಮ---- ಕ------- ಕ---- ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಇ-್-ೂ ಸ-ವ-್- ಉ-್-ು ಮ-್-ು ಕ-ಿ-ೆ-ಸ- ಕ-ಡ-. ------------------------------------------------ ದಯವಿಟ್ಟು ಇನ್ನೂ ಸ್ವಲ್ಪ ಉಪ್ಪು ಮತ್ತು ಕರಿಮೆಣಸು ಕೊಡಿ. 0
Day-v-----innū-s--lp- -ppu m--t- -a-imeṇa-u----i. D-------- i--- s----- u--- m---- k--------- k---- D-y-v-ṭ-u i-n- s-a-p- u-p- m-t-u k-r-m-ṇ-s- k-ḍ-. ------------------------------------------------- Dayaviṭṭu innū svalpa uppu mattu karimeṇasu koḍi.
Моля, още една чаша вода. ದಯ-ಿ--ಟ- ಇನ-ನ- ಒ--- ಲೋ- ---- -ೊ--. ದ------- ಇ---- ಒ--- ಲ-- ನ--- ಕ---- ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಇ-್-ೂ ಒ-ದ- ಲ-ಟ ನ-ರ- ಕ-ಡ-. ---------------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ಇನ್ನೂ ಒಂದು ಲೋಟ ನೀರು ಕೊಡಿ. 0
D---viṭ-u ---ū ond- lō----ī-u-k--i. D-------- i--- o--- l--- n--- k---- D-y-v-ṭ-u i-n- o-d- l-ṭ- n-r- k-ḍ-. ----------------------------------- Dayaviṭṭu innū ondu lōṭa nīru koḍi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!