Разговорник

bg вчера – днес – утре   »   am ትናንት - ዛሬ - ነገ

10 [десет]

вчера – днес – утре

вчера – днес – утре

10 [አስር]

10 [āsiri]

ትናንት - ዛሬ - ነገ

[tilaniti ; zarē ; nege]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Вчера беше събота. ት-ን-ና -------። ት---- ቅ-- ነ--- ት-ን-ና ቅ-ሜ ነ-ረ- -------------- ትላንትና ቅዳሜ ነበረ። 0
ti--ni--n--k’id-mē n-b-re. t--------- k------ n------ t-l-n-t-n- k-i-a-ē n-b-r-. -------------------------- tilanitina k’idamē nebere.
Вчера бях на кино. ት---ና-ፊልም ቤት-ነበ--ኝ። ት---- ፊ-- ቤ- ነ----- ት-ን-ና ፊ-ም ቤ- ነ-ር-ኝ- ------------------- ትላንትና ፊልም ቤት ነበርኩኝ። 0
til--i-i---f-limi bē-i -eber-k-nyi. t--------- f----- b--- n----------- t-l-n-t-n- f-l-m- b-t- n-b-r-k-n-i- ----------------------------------- tilanitina fīlimi bēti neberikunyi.
Филмът беше интересен. ፊ-ሙ አጓ--ነበረ። ፊ-- አ-- ነ--- ፊ-ሙ አ-ጊ ነ-ረ- ------------ ፊልሙ አጓጊ ነበረ። 0
fīlimu-āgwag---e-e-e. f----- ā----- n------ f-l-m- ā-w-g- n-b-r-. --------------------- fīlimu āgwagī nebere.
Днес е неделя. ዛ----- --። ዛ- እ-- ነ-- ዛ- እ-ድ ነ-። ---------- ዛሬ እሁድ ነው። 0
z-r- --udi -e--. z--- i---- n---- z-r- i-u-i n-w-. ---------------- zarē ihudi newi.
Днес не работя. ዛ- እ- ----ም። ዛ- እ- አ----- ዛ- እ- አ-ሰ-ም- ------------ ዛሬ እኔ አልሰራም። 0
z--- -n---lis--ami. z--- i-- ā--------- z-r- i-ē ā-i-e-a-i- ------------------- zarē inē āliserami.
Аз оставам вкъщи. እኔ ቤት--ስ---ው-የ-ቀ---። እ- ቤ- ው-- ነ- የ------ እ- ቤ- ው-ጥ ነ- የ-ቀ-ጠ-። -------------------- እኔ ቤት ውስጥ ነው የምቀመጠው። 0
in--b----w--it-- -ewi----i--e--t---i. i-- b--- w------ n--- y-------------- i-ē b-t- w-s-t-i n-w- y-m-k-e-e-’-w-. ------------------------------------- inē bēti wisit’i newi yemik’emet’ewi.
Утре е понеделник. ነ--ሰ- ነ- ። ነ- ሰ- ነ- ። ነ- ሰ- ነ- ። ---------- ነገ ሰኞ ነው ። 0
n-g- se--- newi . n--- s---- n--- . n-g- s-n-o n-w- . ----------------- nege senyo newi .
Утре аз отново работя. እኔ ነገ-እ------ራ ----ው። እ- ነ- እ---- ስ- እ----- እ- ነ- እ-ደ-ና ስ- እ-ራ-ው- --------------------- እኔ ነገ እንደገና ስራ እሰራለው። 0
i------e -n-d--e---s-r--is-----w-. i-- n--- i-------- s--- i--------- i-ē n-g- i-i-e-e-a s-r- i-e-a-e-i- ---------------------------------- inē nege inidegena sira iseralewi.
Аз работя в офис. እ- -ሮ -ስጥ-ነ---ምሰራ-። እ- ቢ- ው-- ነ- የ----- እ- ቢ- ው-ጥ ነ- የ-ሰ-ው- ------------------- እኔ ቢሮ ውስጥ ነው የምሰራው። 0
i-ē bī-- w--i--- n-wi --m-se-aw-. i-- b--- w------ n--- y---------- i-ē b-r- w-s-t-i n-w- y-m-s-r-w-. --------------------------------- inē bīro wisit’i newi yemiserawi.
Кой е това? ያ -ን -ው-/-ያ--ማን--ት? ያ ማ- ነ--- ያ- ማ- ና-- ያ ማ- ነ-?- ያ- ማ- ና-? ------------------- ያ ማን ነው?/ ያቺ ማን ናት? 0
y- --n- ---i?- -ach--m-ni-nati? y- m--- n----- y---- m--- n---- y- m-n- n-w-?- y-c-ī m-n- n-t-? ------------------------------- ya mani newi?/ yachī mani nati?
Това е Петер. ያ ፔተ- -ው። ያ ፔ-- ነ-- ያ ፔ-ር ነ-። --------- ያ ፔተር ነው። 0
y- -ē-----ne--. y- p----- n---- y- p-t-r- n-w-. --------------- ya pēteri newi.
Петер е студент. ፔ-ር--ማሪ ነው። ፔ-- ተ-- ነ-- ፔ-ር ተ-ሪ ነ-። ----------- ፔተር ተማሪ ነው። 0
pēt--i--e-arī-newi. p----- t----- n---- p-t-r- t-m-r- n-w-. ------------------- pēteri temarī newi.
Кой е това? ያቺ-ማ- ና-?--ያ--- -ው? ያ- ማ- ና--- ያ ማ- ነ-- ያ- ማ- ና-?- ያ ማ- ነ-? ------------------- ያቺ ማን ናት?/ ያ ማን ነው? 0
ya----m--- n-ti?- ya ma---new-? y---- m--- n----- y- m--- n---- y-c-ī m-n- n-t-?- y- m-n- n-w-? ------------------------------- yachī mani nati?/ ya mani newi?
Това е Марта. ያቺ-ማ-----። ያ- ማ-- ና-- ያ- ማ-ታ ና-። ---------- ያቺ ማርታ ናት። 0
y-c-ī m-ri-- -ati. y---- m----- n---- y-c-ī m-r-t- n-t-. ------------------ yachī marita nati.
Марта е секретарка. ማ-ታ-ፀሐፊ --። ማ-- ፀ-- ና-- ማ-ታ ፀ-ፊ ና-። ----------- ማርታ ፀሐፊ ናት። 0
m------t-s’--̣ā-- -a--. m----- t--------- n---- m-r-t- t-s-e-̣-f- n-t-. ----------------------- marita t͟s’eḥāfī nati.
Петер и Марта са приятели. ፔ-ር እ--ማርታ -ደኛማቾች----። ፔ-- እ- ማ-- ጋ----- ና--- ፔ-ር እ- ማ-ታ ጋ-ኛ-ቾ- ና-ው- ---------------------- ፔተር እና ማርታ ጋደኛማቾች ናቸው። 0
p-te-i-ina ma---------n--mac----- -achewi. p----- i-- m----- g-------------- n------- p-t-r- i-a m-r-t- g-d-n-a-a-h-c-i n-c-e-i- ------------------------------------------ pēteri ina marita gadenyamachochi nachewi.
Петер е приятелят на Марта. ፔ-ር የማርታ-------። ፔ-- የ--- ጋ-- ነ-- ፔ-ር የ-ር- ጋ-ኛ ነ-። ---------------- ፔተር የማርታ ጋደኛ ነው። 0
pēter- ye-a--t- --den-a -ew-. p----- y------- g------ n---- p-t-r- y-m-r-t- g-d-n-a n-w-. ----------------------------- pēteri yemarita gadenya newi.
Марта е приятелката на Петер. ማርታ ---- ጋደኛ-ና-። ማ-- የ--- ጋ-- ና-- ማ-ታ የ-ተ- ጋ-ኛ ና-። ---------------- ማርታ የፔተር ጋደኛ ናት። 0
m-r-t- yep-t-ri--a-enya na--. m----- y------- g------ n---- m-r-t- y-p-t-r- g-d-n-a n-t-. ----------------------------- marita yepēteri gadenya nati.

Учете насън

Днес обучението по чужди езици е част от задължителната учебна програма. Ех, да не беше изучаването им толкова отегчително! Но имаме добра новина за онези, които срещат трудности с езиците. И тя е, че учим най-ефективно докато спим! Множество научни изследвания са стигнали до този извод. И можем да използваме този факт когато учим езици. По време на сън обработваме информацията, напрупана през деня. Мозъците ни анализират новите случки. Всичко, което сме преживели минава отново през нашето съзнание. И новото съдържание се подсилва в мозъците ни. Нещата, които сме научили непосредствено преди сън се запаметяват изключително добре. Следователно, може да е полезно да преглеждаме важните неща вечерно време. Различните фази на съня отговарят за различно учебно съдържание. REM съня поддържа психомоторното обучение. Свиренето на музика или спортуването спадат към тази категория. В контраст с това, запаметяването на чистите знания става по време на дълбокия сън. Именно по време на тази фаза преговаряме всичко научено. Даже лексиката и граматиката! Когато учим нови езици нашият мозък работи усилено. Налага му се да складира нови думи и правила. Всички те минават през съзнанието отново по време на сън. Изследователите наричат това "Теория на повторението". Въпреки това, важно е да се наспивате. Тялото и мозъкът имат нужда от пълноценно възстановяване. Само тогава мозъкът ни може да работи ефикасно. Може да се каже, че добрият сън е равен на добри познавателни постижения. Докато си почиваме нашият мозък е все така активен… Така че: Gute Nacht, good night, buona notte, dobrou noc!
Знаете ли, че?
Британският английски е формата на английския език, говорим във Великобритания. Той принадлежи към западногерманските езици. За около 60 милиона души той е майчин език. В някои отношения се различава от американския английски. Затова английският език се определя като плурицентричен език. Това означава, че е език, който има няколко стандартни разновидности. Различията могат да се отнасят например за произношението, речниковия състав и правописа. Британският английски се разделя на много диалекти, отчасти твърде различни. Дълго време говорещите на диалект са били възприемани като необразовани и не са имали достъп до добри професии. Положението днес е различно, макар диалектите във Великобритания все още да играят роля. В британския английски се открива съществено влияния от френски. Това датира още от завладяването на Великобритания от норманите през 1066. През колониалната епоха Великобритания пренася езика си на други континенти. Така през последните векове английският става най-важният език в света ... Учете английски език, но моля, оригинала!