Разговорник

bg Числителни редни   »   kn ಕ್ರಮ ಸಂಖ್ಯೆಗಳು

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

೬೧ [ಅರವತ್ತೊಂದು]

61 [Aravattondu]

ಕ್ರಮ ಸಂಖ್ಯೆಗಳು

[krama saṅkhyegaḷu]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Първият месец е януари. ಮ-----ಯ----ಗ----ನವ--. ಮ------ ತ----- ಜ----- ಮ-ದ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಜ-ವ-ಿ- --------------------- ಮೊದಲನೆಯ ತಿಂಗಳು ಜನವರಿ. 0
mod-la-e-a -i-g--u--an--ari. m--------- t------ j-------- m-d-l-n-y- t-ṅ-a-u j-n-v-r-. ---------------------------- modalaneya tiṅgaḷu janavari.
Вторият месец е февруари. ಎ-ಡ-ೆ- -ಿಂ--ು --ಬ್---ಿ. ಎ----- ತ----- ಫ-------- ಎ-ಡ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಫ-ಬ-ರ-ರ-. ----------------------- ಎರಡನೆಯ ತಿಂಗಳು ಫೆಬ್ರವರಿ. 0
E-----ey- --ṅ--ḷ---he-rav---. E-------- t------ p---------- E-a-a-e-a t-ṅ-a-u p-e-r-v-r-. ----------------------------- Eraḍaneya tiṅgaḷu phebravari.
Третият месец е март. ಮೂರನೆಯ -ಿಂ--ು -ಾ---್ ಮ----- ತ----- ಮ----- ಮ-ರ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಮ-ರ-ಚ- -------------------- ಮೂರನೆಯ ತಿಂಗಳು ಮಾರ್ಚ್ 0
Mūr-ne-a ------- -ā-c M------- t------ m--- M-r-n-y- t-ṅ-a-u m-r- --------------------- Mūraneya tiṅgaḷu mārc
Четвъртият месец е април. ನಾ--ಕನೆಯ-ತಿಂ--ು ಏಪ----್ ನ------- ತ----- ಏ------ ನ-ಲ-ಕ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಏ-್-ಿ-್ ----------------------- ನಾಲ್ಕನೆಯ ತಿಂಗಳು ಏಪ್ರಿಲ್ 0
nālk--e-- --ṅgaḷu-ē-ril n-------- t------ ē---- n-l-a-e-a t-ṅ-a-u ē-r-l ----------------------- nālkaneya tiṅgaḷu ēpril
Петият месец е май. ಐ--ೆ- ತಿ-ಗ-ು---. ಐ---- ತ----- ಮ-- ಐ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಮ-. ---------------- ಐದನೆಯ ತಿಂಗಳು ಮೇ. 0
a--aney- -i---ḷu---. a------- t------ m-- a-d-n-y- t-ṅ-a-u m-. -------------------- aidaneya tiṅgaḷu mē.
Шестият месец е юни. ಆರ-ೆ- -ಿಂಗಳ- ---್ ಆ---- ತ----- ಜ--- ಆ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಜ-ನ- ----------------- ಆರನೆಯ ತಿಂಗಳು ಜೂನ್ 0
Ā-an--a ---g--- -ūn Ā------ t------ j-- Ā-a-e-a t-ṅ-a-u j-n ------------------- Āraneya tiṅgaḷu jūn
Шест месеца са половин година. ಆ-ು -ಿ-ಗ---ಳ- ---ರೆ ---ಧ ವ-್ಷ ಆ-- ತ-------- ಎ---- ಅ--- ವ--- ಆ-ು ತ-ಂ-ಳ-ಗ-ು ಎ-ದ-ೆ ಅ-್- ವ-್- ----------------------------- ಆರು ತಿಂಗಳುಗಳು ಎಂದರೆ ಅರ್ಧ ವರ್ಷ 0
ār---iṅg------u en-ar--a-d-- varṣa ā-- t---------- e----- a---- v---- ā-u t-ṅ-a-u-a-u e-d-r- a-d-a v-r-a ---------------------------------- āru tiṅgaḷugaḷu endare ardha varṣa
януари, февруари, март, ಜನ-ರಿ- --ಬ್----,---ರ--್ ಜ----- ಫ-------- ಮ----- ಜ-ವ-ಿ- ಫ-ಬ-ರ-ರ-, ಮ-ರ-ಚ- ----------------------- ಜನವರಿ, ಫೆಬ್ರವರಿ, ಮಾರ್ಚ್ 0
j--av-r-- -he-----ri--m--c j-------- p---------- m--- j-n-v-r-, p-e-r-v-r-, m-r- -------------------------- janavari, phebravari, mārc
април, май и юни. ಏಪ-ರಿಲ-,-ಮ-----ನ್ ಏ------- ಮ-- ಜ--- ಏ-್-ಿ-್- ಮ-, ಜ-ನ- ----------------- ಏಪ್ರಿಲ್, ಮೇ, ಜೂನ್ 0
ēpril,-m-, j-n ē----- m-- j-- ē-r-l- m-, j-n -------------- ēpril, mē, jūn
Седмият месец е юли. ಏ--ೆ- --ಂ-ಳು-ಜ---. ಏ---- ತ----- ಜ---- ಏ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಜ-ಲ-. ------------------ ಏಳನೆಯ ತಿಂಗಳು ಜುಲೈ. 0
ēḷa-ey--t-ṅg-ḷ----lai. ē------ t------ j----- ē-a-e-a t-ṅ-a-u j-l-i- ---------------------- ēḷaneya tiṅgaḷu julai.
Осмият месец е август. ಎ-ಟನೆ-----ಗಳ- ---್-್ ಎ----- ತ----- ಆ----- ಎ-ಟ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಆ-ಸ-ಟ- -------------------- ಎಂಟನೆಯ ತಿಂಗಳು ಆಗಸ್ಟ್ 0
E--ane---t--ga-- --asṭ E------- t------ ā---- E-ṭ-n-y- t-ṅ-a-u ā-a-ṭ ---------------------- Eṇṭaneya tiṅgaḷu āgasṭ
Деветият месец е септември. ಒಂ--್ತನ---ತ--ಗಳು ಸ-ಪ್ಟ-ಂ-ರ್ ಒ-------- ತ----- ಸ--------- ಒ-ಬ-್-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಸ-ಪ-ಟ-ಂ-ರ- --------------------------- ಒಂಬತ್ತನೆಯ ತಿಂಗಳು ಸೆಪ್ಟೆಂಬರ್ 0
omba-t------ti-ga-- -------ar o---------- t------ s-------- o-b-t-a-e-a t-ṅ-a-u s-p-e-b-r ----------------------------- ombattaneya tiṅgaḷu sepṭembar
Десетият месец е октомври. ಹ-್ತ-ೆಯ ತಿ-ಗ-ು-ಅಕ-ಟ--ರ್ ಹ------ ತ----- ಅ------- ಹ-್-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಅ-್-ೋ-ರ- ----------------------- ಹತ್ತನೆಯ ತಿಂಗಳು ಅಕ್ಟೋಬರ್ 0
h-t----y- t-ṅga-u a-ṭ--ar h-------- t------ a------ h-t-a-e-a t-ṅ-a-u a-ṭ-b-r ------------------------- hattaneya tiṅgaḷu akṭōbar
Единайсетият месец е ноември. ಹನ---ಂದನೆಯ--------ನವ---ರ್ ಹ--------- ತ----- ನ------ ಹ-್-ೊ-ದ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ನ-ೆ-ಬ-್ ------------------------- ಹನ್ನೊಂದನೆಯ ತಿಂಗಳು ನವೆಂಬರ್ 0
ha-no--a---a---ṅ-a-u n--embar h----------- t------ n------- h-n-o-d-n-y- t-ṅ-a-u n-v-m-a- ----------------------------- hannondaneya tiṅgaḷu navembar
Дванайсетият месец е декември. ಹನ-ನೆರಡ--ಯ -ಿ-------ಸೆಂ--್ ಹ--------- ತ----- ಡ------- ಹ-್-ೆ-ಡ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಡ-ಸ-ಂ-ರ- -------------------------- ಹನ್ನೆರಡನೆಯ ತಿಂಗಳು ಡಿಸೆಂಬರ್ 0
ha---raḍ-n-ya-t--g-ḷu---sem-ar h------------ t------ ḍ------- h-n-e-a-a-e-a t-ṅ-a-u ḍ-s-m-a- ------------------------------ hanneraḍaneya tiṅgaḷu ḍisembar
Дванайсет месеца са една година. ಹನ--------ಿ-ಗ-ುಗ-- ಎ-ದರ- ಒಂದು ವ--ಷ. ಹ------- ತ-------- ಎ---- ಒ--- ವ---- ಹ-್-ೆ-ಡ- ತ-ಂ-ಳ-ಗ-ು ಎ-ದ-ೆ ಒ-ದ- ವ-್-. ----------------------------------- ಹನ್ನೆರಡು ತಿಂಗಳುಗಳು ಎಂದರೆ ಒಂದು ವರ್ಷ. 0
h-nn-raḍu t-ṅg---g-ḷu-enda-- -n---v----. h-------- t---------- e----- o--- v----- h-n-e-a-u t-ṅ-a-u-a-u e-d-r- o-d- v-r-a- ---------------------------------------- hanneraḍu tiṅgaḷugaḷu endare ondu varṣa.
юли, август, септември, ಜು-ೈ,------್,----್--ಂಬರ್ ಜ---- ಆ------ ಸ--------- ಜ-ಲ-, ಆ-ಸ-ಟ-, ಸ-ಪ-ಟ-ಂ-ರ- ------------------------ ಜುಲೈ, ಆಗಸ್ಟ್, ಸೆಪ್ಟೆಂಬರ್ 0
Julai,----sṭ,---p--m--r J----- ā----- s-------- J-l-i- ā-a-ṭ- s-p-e-b-r ----------------------- Julai, āgasṭ, sepṭembar
октомври, ноември и декември. ಅಕ---ಬ--,--ವೆ--ರ-----ಸೆಂಬ-್ ಅ-------- ನ------- ಡ------- ಅ-್-ೋ-ರ-, ನ-ೆ-ಬ-್- ಡ-ಸ-ಂ-ರ- --------------------------- ಅಕ್ಟೋಬರ್, ನವೆಂಬರ್, ಡಿಸೆಂಬರ್ 0
ak-ō--r,---v---ar----s-m--r a------- n-------- ḍ------- a-ṭ-b-r- n-v-m-a-, ḍ-s-m-a- --------------------------- akṭōbar, navembar, ḍisembar

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...