Разговорник

bg Сезоните и времето   »   he ‫עונות השנה ומזג האוויר‬

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

‫16 [שש עשרה]‬

16 [shesh essreh]

‫עונות השנה ומזג האוויר‬

[onot hashanah umezeg ha'awir]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Това са сезоните: ‫עו------נה-ה-׃‬ ‫----- ה--- ה--- ‫-ו-ו- ה-נ- ה-׃- ---------------- ‫עונות השנה הן׃‬ 0
o-o-----h-nah -en: o--- h------- h--- o-o- h-s-a-a- h-n- ------------------ onot hashanah hen:
пролет, лято, ‫א-יב-------‬ ‫----- ק--- ‬ ‫-ב-ב- ק-ץ- ‬ ------------- ‫אביב, קיץ, ‬ 0
aviv- q-i-s, a---- q----- a-i-, q-i-s- ------------ aviv, qaits,
есен и зима. ‫ס-יו----רף.‬ ‫---- ו------ ‫-ת-ו ו-ו-ף-‬ ------------- ‫סתיו וחורף.‬ 0
sta------o--f. s---- w------- s-a-w w-x-r-f- -------------- stayw w'xoref.
Лятото е горещо. ‫הק-- ---‬ ‫---- ח--- ‫-ק-ץ ח-.- ---------- ‫הקיץ חם.‬ 0
h--a--s -a-. h------ x--- h-q-i-s x-m- ------------ haqaits xam.
През лятото слънцето грее. ‫בקיץ-----ת-השמ-.‬ ‫---- ז---- ה----- ‫-ק-ץ ז-ר-ת ה-מ-.- ------------------ ‫בקיץ זורחת השמש.‬ 0
ba-aits z-rax----as--mes-. b------ z------ h--------- b-q-i-s z-r-x-t h-s-e-e-h- -------------------------- baqaits zoraxat hashemesh.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. ‫בק-- -נחנ- א-ה-י--ל-י-ל-‬ ‫---- א---- א----- ל------ ‫-ק-ץ א-ח-ו א-ה-י- ל-י-ל-‬ -------------------------- ‫בקיץ אנחנו אוהבים לטייל.‬ 0
baqaits ana--- -havim -etay-y-. b------ a----- o----- l-------- b-q-i-s a-a-n- o-a-i- l-t-y-y-. ------------------------------- baqaits anaxnu ohavim letayeyl.
Зимата е студена. ‫החו-ף ק-.‬ ‫----- ק--- ‫-ח-ר- ק-.- ----------- ‫החורף קר.‬ 0
ha---ef q--. h------ q--- h-x-r-f q-r- ------------ haxoref qar.
През зимата вали сняг или дъжд. ‫ב-ו-- יור--של- א---ש-.‬ ‫----- י--- ש-- א- ג---- ‫-ח-ר- י-ר- ש-ג א- ג-ם-‬ ------------------------ ‫בחורף יורד שלג או גשם.‬ 0
ba--ref---re--s---eg-- ---h--. b------ y---- s----- o g------ b-x-r-f y-r-d s-e-e- o g-s-e-. ------------------------------ baxoref yored sheleg o geshem.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. ‫-ח-ר--א---- אוה--- ל--שאר --י-.‬ ‫----- א---- א----- ל----- ב----- ‫-ח-ר- א-ח-ו א-ה-י- ל-י-א- ב-י-.- --------------------------------- ‫בחורף אנחנו אוהבים להישאר בבית.‬ 0
bax---- an-x----h-vim -ehis-a--r bab-i-. b------ a----- o----- l--------- b------ b-x-r-f a-a-n- o-a-i- l-h-s-a-e- b-b-i-. ---------------------------------------- baxoref anaxnu ohavim lehisha'er babait.
Студено е. ‫---‬ ‫---- ‫-ר-‬ ----- ‫קר.‬ 0
q-r. q--- q-r- ---- qar.
Вали дъжд. ‫י-רד-ג---‬ ‫---- ג---- ‫-ו-ד ג-ם-‬ ----------- ‫יורד גשם.‬ 0
y--ed g--hem. y---- g------ y-r-d g-s-e-. ------------- yored geshem.
Духа вятър. ‫הר-----ש-ת.‬ ‫---- נ------ ‫-ר-ח נ-ש-ת-‬ ------------- ‫הרוח נושבת.‬ 0
har--- -os--v-t. h----- n-------- h-r-a- n-s-e-e-. ---------------- haruax noshevet.
Топло е. ‫-כשיו-ח-.‬ ‫----- ח--- ‫-כ-י- ח-.- ----------- ‫עכשיו חם.‬ 0
a--sh-yw x-m. a------- x--- a-h-h-y- x-m- ------------- akhshayw xam.
Слънчево е. ‫-שמש----ח--‬ ‫---- ז------ ‫-ש-ש ז-ר-ת-‬ ------------- ‫השמש זורחת.‬ 0
h--h-mesh-zo-a-at. h-------- z------- h-s-e-e-h z-r-x-t- ------------------ hashemesh zoraxat.
Ясно е. ‫עכשי- נ--ם-‬ ‫----- נ----- ‫-כ-י- נ-י-.- ------------- ‫עכשיו נעים.‬ 0
a---hay----'im. a------- n----- a-h-h-y- n-'-m- --------------- akhshayw na'im.
Какво е времето днес? ‫מה--ז--האוו-ר-היום-‬ ‫-- מ-- ה----- ה----- ‫-ה מ-ג ה-ו-י- ה-ו-?- --------------------- ‫מה מזג האוויר היום?‬ 0
m---me-e- -a'a--r-h----? m-- m---- h------ h----- m-h m-z-g h-'-w-r h-y-m- ------------------------ mah mezeg ha'awir hayom?
Днес е студено. ‫--ו--קר-‬ ‫---- ק--- ‫-י-ם ק-.- ---------- ‫היום קר.‬ 0
h--o- q--. h---- q--- h-y-m q-r- ---------- hayom qar.
Днес е топло. ‫ה----ח--‬ ‫---- ח--- ‫-י-ם ח-.- ---------- ‫היום חם.‬ 0
h-yom xam. h---- x--- h-y-m x-m- ---------- hayom xam.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...