Разговорник

bg Сезоните и времето   »   sq Stinёt dhe moti

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [gjashtёmbёdhjetё]

Stinёt dhe moti

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Това са сезоните: K-t---an- ---nёt -----it: K--- j--- s----- e v----- K-t- j-n- s-i-ё- e v-t-t- ------------------------- Kёto janё stinёt e vitit: 0
пролет, лято, p-a-v--a, -e-a p-------- v--- p-a-v-r-, v-r- -------------- pranvera, vera 0
есен и зима. v-e-ht- -he-d-m-i. v------ d-- d----- v-e-h-a d-e d-m-i- ------------------ vjeshta dhe dimri. 0
Лятото е горещо. Ve-- -sht- -----h--. V--- ё---- e n------ V-r- ё-h-ё e n-e-t-. -------------------- Vera ёshtё e nxehtё. 0
През лятото слънцето грее. Nё---rё d-el-i --kё-qen. N- v--- d----- s-------- N- v-r- d-e-l- s-k-l-e-. ------------------------ Nё verё dielli shkёlqen. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. N- v-r- --li- sh-ti----me -e-f. N- v--- d---- s------- m- q---- N- v-r- d-l-m s-ё-i-j- m- q-j-. ------------------------------- Nё verё dalim shёtitje me qejf. 0
Зимата е студена. Dimr----h-ё ------tё. D---- ё---- i f------ D-m-i ё-h-ё i f-o-t-. --------------------- Dimri ёshtё i ftohtё. 0
През зимата вали сняг или дъжд. N--d-m-r---e-bo-ё--s- shi. N- d---- b-- b--- o-- s--- N- d-m-r b-e b-r- o-e s-i- -------------------------- Nё dimёr bie borё ose shi. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Nё -imёr -r-mё----shtёp---e -e-f. N- d---- r---- n- s----- m- q---- N- d-m-r r-i-ё n- s-t-p- m- q-j-. --------------------------------- Nё dimёr rrimё nё shtёpi me qejf. 0
Студено е. Ё--t---toh--. Ё---- f------ Ё-h-ё f-o-t-. ------------- Ёshtё ftohtё. 0
Вали дъжд. Bi---hi. B-- s--- B-e s-i- -------- Bie shi. 0
Духа вятър. F-yn e-ё. F--- e--- F-y- e-ё- --------- Fryn erё. 0
Топло е. Ёs-t- n-ro-t-. Ё---- n------- Ё-h-ё n-r-h-ё- -------------- Ёshtё ngrohtё. 0
Слънчево е. Ёs--- -i-ë--e--ie--. Ё---- d--- m- d----- Ё-h-ё d-t- m- d-e-l- -------------------- Ёshtё ditë me diell. 0
Ясно е. Ё-h-ё-ko-- - k-hje--ё-. Ё---- k--- e k--------- Ё-h-ё k-h- e k-h-e-l-t- ----------------------- Ёshtё kohё e kthjellёt. 0
Какво е времето днес? S- -s--ё mo-- --t? S- ё---- m--- s--- S- ё-h-ё m-t- s-t- ------------------ Si ёshtё moti sot? 0
Днес е студено. S------tё ft-ht-. S-- ё---- f------ S-t ё-h-ё f-o-t-. ----------------- Sot ёshtё ftohtё. 0
Днес е топло. S-t ёshtё ------ё. S-- ё---- n------- S-t ё-h-ё n-r-h-ё- ------------------ Sot ёshtё ngrohtё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...