Разговорник

bg Сезоните и времето   »   px Estações do ano e tempo

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [dezesseis ]

Estações do ano e tempo

Изберете как искате да видите превода:   
български португалски (BR) Играйте Повече
Това са сезоните: Es--------as--sta---s -- ano: E____ s__ a_ e_______ d_ a___ E-t-s s-o a- e-t-ç-e- d- a-o- ----------------------------- Estas são as estações do ano: 0
пролет, лято, A---im-vera,-- --rão, A p_________ o v_____ A p-i-a-e-a- o v-r-o- --------------------- A primavera, o verão, 0
есен и зима. o o-tono- - -nv---o. o o______ o i_______ o o-t-n-, o i-v-r-o- -------------------- o outono, o inverno. 0
Лятото е горещо. O -erão-é---ent-. O v____ é q______ O v-r-o é q-e-t-. ----------------- O verão é quente. 0
През лятото слънцето грее. N--------faz-s-l. N_ v____ f__ s___ N- v-r-o f-z s-l- ----------------- No verão faz sol. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. N- v-r-o -ost-m-- de---s--a-. N_ v____ g_______ d_ p_______ N- v-r-o g-s-a-o- d- p-s-e-r- ----------------------------- No verão gostamos de passear. 0
Зимата е студена. O-----r---é -ri-. O i______ é f____ O i-v-r-o é f-i-. ----------------- O inverno é frio. 0
През зимата вали сняг или дъжд. No-in---no n------ --ov-. N_ i______ n___ o_ c_____ N- i-v-r-o n-v- o- c-o-e- ------------------------- No inverno neva ou chove. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. N- i-ver-- -o--am-- de fic-- -m c-sa. N_ i______ g_______ d_ f____ e_ c____ N- i-v-r-o g-s-a-o- d- f-c-r e- c-s-. ------------------------------------- No inverno gostamos de ficar em casa. 0
Студено е. Está ---o. E___ f____ E-t- f-i-. ---------- Está frio. 0
Вали дъжд. Es-á-chov--d-. E___ c________ E-t- c-o-e-d-. -------------- Está chovendo. 0
Духа вятър. Es---ve-tando. E___ v________ E-t- v-n-a-d-. -------------- Está ventando. 0
Топло е. Es---ca--r. E___ c_____ E-t- c-l-r- ----------- Está calor. 0
Слънчево е. E-t---o-. E___ s___ E-t- s-l- --------- Está sol. 0
Ясно е. E-t---om tem--. E___ b__ t_____ E-t- b-m t-m-o- --------------- Está bom tempo. 0
Какво е времето днес? C--- e-t-----e-po -o-e? C___ e___ o t____ h____ C-m- e-t- o t-m-o h-j-? ----------------------- Como está o tempo hoje? 0
Днес е студено. Ho-e--s-á fr-o. H___ e___ f____ H-j- e-t- f-i-. --------------- Hoje está frio. 0
Днес е топло. H-je--stá c---r. H___ e___ c_____ H-j- e-t- c-l-r- ---------------- Hoje está calor. 0

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...