Разговорник

bg В ресторанта 3   »   es En el restaurante 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [treinta y uno]

En el restaurante 3

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Qu-r-í--u---nt-ante. Q------ u- e-------- Q-e-r-a u- e-t-a-t-. -------------------- Querría un entrante.
Бих искал / искала салата. Que--í----------la-a. Q------ u-- e-------- Q-e-r-a u-a e-s-l-d-. --------------------- Querría una ensalada.
Бих искал / искала супа. Qu--ría un--s-p-. Q------ u-- s---- Q-e-r-a u-a s-p-. ----------------- Querría una sopa.
Бих искал / искала десерт. Q--r--a --go--e--os---. Q------ a--- d- p------ Q-e-r-a a-g- d- p-s-r-. ----------------------- Querría algo de postre.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Qu----- un --la-o -o------. Q------ u- h----- c-- n---- Q-e-r-a u- h-l-d- c-n n-t-. --------------------------- Querría un helado con nata.
Бих искал / искала плодове или сирене. Q----í----uta o --e-o. Q------ f---- o q----- Q-e-r-a f-u-a o q-e-o- ---------------------- Querría fruta o queso.
Искаме да закусим. Noso-r---/-n--o--a--q--rrí-m-- -e-ayuna-. N------- / n------- q--------- d--------- N-s-t-o- / n-s-t-a- q-e-r-a-o- d-s-y-n-r- ----------------------------------------- Nosotros / nosotras querríamos desayunar.
Искаме да обядваме. Nos--r-s-- --s--r----ue-rí-m-- co--r---al-o-za-. N------- / n------- q--------- c---- / a-------- N-s-t-o- / n-s-t-a- q-e-r-a-o- c-m-r / a-m-r-a-. ------------------------------------------------ Nosotros / nosotras querríamos comer / almorzar.
Искаме да вечеряме. Noso---s / -----ra- qu----am-s-c-n--. N------- / n------- q--------- c----- N-s-t-o- / n-s-t-a- q-e-r-a-o- c-n-r- ------------------------------------- Nosotros / nosotras querríamos cenar.
Какво желаете за закуска? ¿--é-d-sea / -uerrí- --sted) d--ay--a-? ¿--- d---- / q------ (------ d--------- ¿-u- d-s-a / q-e-r-a (-s-e-) d-s-y-n-r- --------------------------------------- ¿Qué desea / querría (usted) desayunar?
Хлебчета с мармалад и мед? ¿P-----l-o---o--m---e-a-- --mie-? ¿---------- c-- m-------- y m---- ¿-a-e-i-l-s c-n m-r-e-a-a y m-e-? --------------------------------- ¿Panecillos con mermelada y miel?
Печени филийки със салам и сирене? ¿Tos-ada--c----a--hi-h--y ---so? ¿-------- c-- s-------- y q----- ¿-o-t-d-s c-n s-l-h-c-a y q-e-o- -------------------------------- ¿Tostadas con salchicha y queso?
Сварено яйце? ¿-- hu-v- --c-do --herv--o? ¿-- h---- c----- / h------- ¿-n h-e-o c-c-d- / h-r-i-o- --------------------------- ¿Un huevo cocido / hervido?
Яйце на очи? ¿-n h---o fr---? ¿-- h---- f----- ¿-n h-e-o f-i-o- ---------------- ¿Un huevo frito?
Омлет? ¿--- --rti--a--ra-ce-a? ¿--- t------- f-------- ¿-n- t-r-i-l- f-a-c-s-? ----------------------- ¿Una tortilla francesa?
Моля, още едно кисело мляко. Trá--a-e -tr- -o-ur,-po---a--r. T------- o--- y----- p-- f----- T-á-g-m- o-r- y-g-r- p-r f-v-r- ------------------------------- Tráigame otro yogur, por favor.
Моля, още сол и черен пипер. T-á-g--e---s-s-- - -i-i--ta- --r--avor. T------- m-- s-- y p-------- p-- f----- T-á-g-m- m-s s-l y p-m-e-t-, p-r f-v-r- --------------------------------------- Tráigame más sal y pimienta, por favor.
Моля, още една чаша вода. Tr--game---ro v--o de-a-ua,-po- f-vo-. T------- o--- v--- d- a---- p-- f----- T-á-g-m- o-r- v-s- d- a-u-, p-r f-v-r- -------------------------------------- Tráigame otro vaso de agua, por favor.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!