Разговорник

bg В ресторанта 3   »   uk В ресторані 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [тридцять один]

31 [trydtsyatʹ odyn]

В ресторані 3

[V restorani 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Я хочу-заку--у. Я х--- з------- Я х-ч- з-к-с-у- --------------- Я хочу закуску. 0
YA k-o-h---a-u---. Y- k----- z------- Y- k-o-h- z-k-s-u- ------------------ YA khochu zakusku.
Бих искал / искала салата. Я хочу--а--т. Я х--- с----- Я х-ч- с-л-т- ------------- Я хочу салат. 0
Y- --o-h------t. Y- k----- s----- Y- k-o-h- s-l-t- ---------------- YA khochu salat.
Бих искал / искала супа. Я----- суп. Я х--- с--- Я х-ч- с-п- ----------- Я хочу суп. 0
YA----c-u--up. Y- k----- s--- Y- k-o-h- s-p- -------------- YA khochu sup.
Бих искал / искала десерт. Я -оч- дес-рт. Я х--- д------ Я х-ч- д-с-р-. -------------- Я хочу десерт. 0
YA -hoc-u--ese--. Y- k----- d------ Y- k-o-h- d-s-r-. ----------------- YA khochu desert.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Я-хо-у м---з----з--ер-----. Я х--- м------- з в-------- Я х-ч- м-р-з-в- з в-р-к-м-. --------------------------- Я хочу морозиво з вершками. 0
YA----c---m-----vo - v--sh--my. Y- k----- m------- z v--------- Y- k-o-h- m-r-z-v- z v-r-h-a-y- ------------------------------- YA khochu morozyvo z vershkamy.
Бих искал / искала плодове или сирене. Я-хоч---рук-и--б- --р. Я х--- ф----- а-- с--- Я х-ч- ф-у-т- а-о с-р- ---------------------- Я хочу фрукти або сир. 0
Y- kh--h----uk-y ab- s-r. Y- k----- f----- a-- s--- Y- k-o-h- f-u-t- a-o s-r- ------------------------- YA khochu frukty abo syr.
Искаме да закусим. Ми хо-емо--ні--ти. М- х----- с------- М- х-ч-м- с-і-а-и- ------------------ Ми хочемо снідати. 0
My--ho-h--o-s-i--t-. M- k------- s------- M- k-o-h-m- s-i-a-y- -------------------- My khochemo snidaty.
Искаме да обядваме. Ми-хо-----о-ідат-. М- х----- о------- М- х-ч-м- о-і-а-и- ------------------ Ми хочемо обідати. 0
M- ----h----o-id-t-. M- k------- o------- M- k-o-h-m- o-i-a-y- -------------------- My khochemo obidaty.
Искаме да вечеряме. М- -очем- --ч--я-и. М- х----- в-------- М- х-ч-м- в-ч-р-т-. ------------------- Ми хочемо вечеряти. 0
My k-och-m----cher---y. M- k------- v---------- M- k-o-h-m- v-c-e-y-t-. ----------------------- My khochemo vecheryaty.
Какво желаете за закуска? Що -- -о---е-на --і-а---? Щ- В- х----- н- с-------- Щ- В- х-ч-т- н- с-і-а-о-? ------------------------- Що Ви хочете на сніданок? 0
S-ch--Vy--ho--et--na sni----k? S---- V- k------- n- s-------- S-c-o V- k-o-h-t- n- s-i-a-o-? ------------------------------ Shcho Vy khochete na snidanok?
Хлебчета с мармалад и мед? Б-л---у з-марме-а-о- і мед--? Б------ з м--------- і м----- Б-л-ч-у з м-р-е-а-о- і м-д-м- ----------------------------- Булочку з мармеладом і медом? 0
Bu---h---- ----e--d-m-i med--? B------- z m--------- i m----- B-l-c-k- z m-r-e-a-o- i m-d-m- ------------------------------ Bulochku z marmeladom i medom?
Печени филийки със салам и сирене? Тост з-к---а--- ---ир-м? Т--- з к------- і с----- Т-с- з к-в-а-о- і с-р-м- ------------------------ Тост з ковбасою і сиром? 0
T--t-- k--b---yu-- -yrom? T--- z k-------- i s----- T-s- z k-v-a-o-u i s-r-m- ------------------------- Tost z kovbasoyu i syrom?
Сварено яйце? В-р--- я-це? В----- я---- В-р-н- я-ц-? ------------ Варене яйце? 0
Varen- ----t--? V----- y------- V-r-n- y-y-t-e- --------------- Varene yay̆tse?
Яйце на очи? Яє-ню? Я----- Я-ч-ю- ------ Яєчню? 0
Y--e-hnyu? Y--------- Y-y-c-n-u- ---------- Yayechnyu?
Омлет? О--ет? О----- О-л-т- ------ Омлет? 0
Om-et? O----- O-l-t- ------ Omlet?
Моля, още едно кисело мляко. Б-----ас-а,-ще-йо-у-т. Б---------- щ- й------ Б-д---а-к-, щ- й-г-р-. ---------------------- Будь-ласка, ще йогурт. 0
B-d---a-k-- s-ch---̆-hu-t. B---------- s---- y------- B-d---a-k-, s-c-e y-o-u-t- -------------------------- Budʹ-laska, shche y̆ohurt.
Моля, още сол и черен пипер. Б-дь--а--а- -е ------ пер---. Б---------- щ- с--- і п------ Б-д---а-к-, щ- с-л- і п-р-ц-. ----------------------------- Будь-ласка, ще сіль і перець. 0
B-dʹ-la-k-------e-si-ʹ - per--s-. B---------- s---- s--- i p------- B-d---a-k-, s-c-e s-l- i p-r-t-ʹ- --------------------------------- Budʹ-laska, shche silʹ i peretsʹ.
Моля, още една чаша вода. Будь-----а--ще -клянк--в---. Б---------- щ- с------ в---- Б-д---а-к-, щ- с-л-н-у в-д-. ---------------------------- Будь-ласка, ще склянку води. 0
Budʹ--a---,-sh--- skly-n---v---. B---------- s---- s------- v---- B-d---a-k-, s-c-e s-l-a-k- v-d-. -------------------------------- Budʹ-laska, shche sklyanku vody.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!