Разговорник

bg В ресторанта 3   »   sv På restaurangen 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trettioett]

På restaurangen 3

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Jag skull- v---a--- -n ---r-t-. Jag skulle vilja ha en förrätt. J-g s-u-l- v-l-a h- e- f-r-ä-t- ------------------------------- Jag skulle vilja ha en förrätt. 0
Бих искал / искала салата. Jag ---ll--vi-j------n s-lla-. Jag skulle vilja ha en sallad. J-g s-u-l- v-l-a h- e- s-l-a-. ------------------------------ Jag skulle vilja ha en sallad. 0
Бих искал / искала супа. Ja--s---le v--ja--a -n -oppa. Jag skulle vilja ha en soppa. J-g s-u-l- v-l-a h- e- s-p-a- ----------------------------- Jag skulle vilja ha en soppa. 0
Бих искал / искала десерт. J-- sk-l-- vil-a -- e--eft-rrä--. Jag skulle vilja ha en efterrätt. J-g s-u-l- v-l-a h- e- e-t-r-ä-t- --------------------------------- Jag skulle vilja ha en efterrätt. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. J-g s--l-- vil-a -a -- --a-s me--vis-grä-d-. Jag skulle vilja ha en glass med vispgrädde. J-g s-u-l- v-l-a h- e- g-a-s m-d v-s-g-ä-d-. -------------------------------------------- Jag skulle vilja ha en glass med vispgrädde. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. J----ku-le -il---ha -r-kt e-l-r--s-. Jag skulle vilja ha frukt eller ost. J-g s-u-l- v-l-a h- f-u-t e-l-r o-t- ------------------------------------ Jag skulle vilja ha frukt eller ost. 0
Искаме да закусим. Vi---u-le-vi--a ät--f---ost. Vi skulle vilja äta frukost. V- s-u-l- v-l-a ä-a f-u-o-t- ---------------------------- Vi skulle vilja äta frukost. 0
Искаме да обядваме. V---ku-l--v-lj--ät- -u--h. Vi skulle vilja äta lunch. V- s-u-l- v-l-a ä-a l-n-h- -------------------------- Vi skulle vilja äta lunch. 0
Искаме да вечеряме. Vi---u-----i-j--äta--i-dag. Vi skulle vilja äta middag. V- s-u-l- v-l-a ä-a m-d-a-. --------------------------- Vi skulle vilja äta middag. 0
Какво желаете за закуска? Vad -i---n--h--------r-kos-? Vad vill ni ha till frukost? V-d v-l- n- h- t-l- f-u-o-t- ---------------------------- Vad vill ni ha till frukost? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Småfr-n--a---d-----e-a-------o-ung? Småfranska med marmelad och honung? S-å-r-n-k- m-d m-r-e-a- o-h h-n-n-? ----------------------------------- Småfranska med marmelad och honung? 0
Печени филийки със салам и сирене? Ro-----b--d m-d--o-v o----s-? Rostat bröd med korv och ost? R-s-a- b-ö- m-d k-r- o-h o-t- ----------------------------- Rostat bröd med korv och ost? 0
Сварено яйце? E-t -okt ä-g? Ett kokt ägg? E-t k-k- ä-g- ------------- Ett kokt ägg? 0
Яйце на очи? E---ste-t -gg? Ett stekt ägg? E-t s-e-t ä-g- -------------- Ett stekt ägg? 0
Омлет? En-om-----? En omelett? E- o-e-e-t- ----------- En omelett? 0
Моля, още едно кисело мляко. E--yo---r- ti-------k. En yoghurt till, tack. E- y-g-u-t t-l-, t-c-. ---------------------- En yoghurt till, tack. 0
Моля, още сол и черен пипер. M-r --l- -c------a-, -ac-. Mer salt och peppar, tack. M-r s-l- o-h p-p-a-, t-c-. -------------------------- Mer salt och peppar, tack. 0
Моля, още една чаша вода. Ett -las --tten --l-,-t-ck. Ett glas vatten till, tack. E-t g-a- v-t-e- t-l-, t-c-. --------------------------- Ett glas vatten till, tack. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!