Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ad Рестораным 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [щэкIырэ зырэ]

31 [shhjekIyrje zyrje]

Рестораным 3

Restoranym 3

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. М----э с---лэ-э с--о-г--. М_____ с_______ с________ М-щ-I- с-у-л-м- с-I-и-ъ-. ------------------------- МыщкIэ сыублэмэ сшIоигъу. 0
My-hhk-j--syu-lje-je---hI--gu. M________ s_________ s________ M-s-h-I-e s-u-l-e-j- s-h-o-g-. ------------------------------ MyshhkIje syubljemje sshIoigu.
Бих искал / искала салата. С- с--ат с--ай. С_ с____ с_____ С- с-л-т с-ф-й- --------------- Сэ салат сыфай. 0
Sj--sa-a- -y--j. S__ s____ s_____ S-e s-l-t s-f-j- ---------------- Sje salat syfaj.
Бих искал / искала супа. Сэ--т-р-п---ыф-й. С_ с______ с_____ С- с-ы-ы-с с-ф-й- ----------------- Сэ стырыпс сыфай. 0
S-- ---ry-- --f-j. S__ s______ s_____ S-e s-y-y-s s-f-j- ------------------ Sje styryps syfaj.
Бих искал / искала десерт. С- дес-----ыфай. С_ д_____ с_____ С- д-с-р- с-ф-й- ---------------- Сэ десерт сыфай. 0
S-e------t-s-f--. S__ d_____ s_____ S-e d-s-r- s-f-j- ----------------- Sje desert syfaj.
Бих искал / искала сладолед със сметана. С--щэ-аш-хьэ-зыхэ---щ--г------ай. С_ щ________ з_____ щ_____ с_____ С- щ-т-ш-х-э з-х-л- щ-ы-ъ- с-ф-й- --------------------------------- Сэ щэташъхьэ зыхэлъ щтыгъэ сыфай. 0
Sj-----jetas--'je-zy--e----h-y-je-syfaj. S__ s____________ z_____ s_______ s_____ S-e s-h-e-a-h-'-e z-h-e- s-h-y-j- s-f-j- ---------------------------------------- Sje shhjetashh'je zyhjel shhtygje syfaj.
Бих искал / искала плодове или сирене. Сэ-пк--ш-х-э--ышъхьэ го-- е -ъу---сыфай. С_ п________________ г___ е к____ с_____ С- п-I-ш-х-э-м-ш-х-э г-р- е к-у-е с-ф-й- ---------------------------------------- Сэ пкIышъхьэ-мышъхьэ горэ е къуае сыфай. 0
S-e ---ys-h'------h-'-e------ - k-a--sy---. S__ p__________________ g____ e k___ s_____ S-e p-I-s-h-j---y-h-'-e g-r-e e k-a- s-f-j- ------------------------------------------- Sje pkIyshh'je-myshh'je gorje e kuae syfaj.
Искаме да закусим. Пч---жь-шх----Iы -ш--и-ъу. П__________ т___ т________ П-э-ы-ь-ш-э т-I- т-I-и-ъ-. -------------------------- Пчэдыжьышхэ тшIы тшIоигъу. 0
Pch-----h--shhj- --hI- t--I----. P_______________ t____ t________ P-h-e-y-h-y-h-j- t-h-y t-h-o-g-. -------------------------------- Pchjedyzh'yshhje tshIy tshIoigu.
Искаме да обядваме. Щ-джэ---а-хэ тшIы-т-I-иг-у. Щ___________ т___ т________ Щ-д-э-ъ-а-х- т-I- т-I-и-ъ-. --------------------------- Щэджэгъуашхэ тшIы тшIоигъу. 0
Sh-j----j-g-a--hj- t-h-y-----o-g-. S_________________ t____ t________ S-h-e-z-j-g-a-h-j- t-h-y t-h-o-g-. ---------------------------------- Shhjedzhjeguashhje tshIy tshIoigu.
Искаме да вечеряме. П-ы-ь---х--ш-- -шIы тшI-и--у. П_____________ т___ т________ П-ы-ь-ш-х-а-х- т-I- т-I-и-ъ-. ----------------------------- Пчыхьашъхьашхэ тшIы тшIоигъу. 0
P-hyh-a-hh-as--j- ts----t-h-oi--. P________________ t____ t________ P-h-h-a-h-'-s-h-e t-h-y t-h-o-g-. --------------------------------- Pchyh'ashh'ashhje tshIy tshIoigu.
Какво желаете за закуска? С----пч--ы---- -ъ---ым- --уш-о-г-о-? С___ п________ ш_______ ш___________ С-д- п-э-ы-ь-м ш-у-х-м- ш-у-I-и-ъ-р- ------------------------------------ Сыда пчэдыжьым шъушхымэ шъушIоигъор? 0
S--a--c--e-yzh--m--h-s-h-m-e --us---i-o-? S___ p___________ s_________ s___________ S-d- p-h-e-y-h-y- s-u-h-y-j- s-u-h-o-g-r- ----------------------------------------- Syda pchjedyzh'ym shushhymje shushIoigor?
Хлебчета с мармалад и мед? Х-------щ---эм-дже--дэл-э- --а--ьау---шъоу----ъ-- ---? Х_____________ д___ д_____ а__ х_____ ш___ д_____ а___ Х-а-ы-ъ-щ-х-э- д-е- д-л-э- а-а х-а-м- ш-о- д-л-э- а-а- ------------------------------------------------------ Хьалыжъощыхьэм джем дэлъэу ара хьаумэ шъоу дэлъэу ара? 0
H----z--shh------ d-h-m --elj-- --a -'-u----sho- --elj-----a? H________________ d____ d______ a__ h______ s___ d______ a___ H-a-y-h-s-h-h-j-m d-h-m d-e-j-u a-a h-a-m-e s-o- d-e-j-u a-a- ------------------------------------------------------------- H'alyzhoshhyh'jem dzhem djeljeu ara h'aumje shou djeljeu ara?
Печени филийки със салам и сирене? Т---ы--нэку-ъ--елъ-у -ра ---у-- к---е т-лъэ- ---? Т_____ н_____ т_____ а__ х_____ к____ т_____ а___ Т-с-ы- н-к-л- т-л-э- а-а х-а-м- к-у-е т-л-э- а-а- ------------------------------------------------- Тостым нэкулъ телъэу ара хьаумэ къуае телъэу ара? 0
To---- -----l--e-je------h--u--e k-a---elje--ara? T_____ n_____ t_____ a__ h______ k___ t_____ a___ T-s-y- n-e-u- t-l-e- a-a h-a-m-e k-a- t-l-e- a-a- ------------------------------------------------- Tostym njekul teljeu ara h'aumje kuae teljeu ara?
Сварено яйце? К-эн-I--гъэжъ---ъ-? К______ г__________ К-э-к-э г-э-ъ-а-ъ-? ------------------- КIэнкIэ гъэжъуагъа? 0
K---n-I-- g-e-hua-a? K________ g_________ K-j-n-I-e g-e-h-a-a- -------------------- KIjenkIje gjezhuaga?
Яйце на очи? КIэ-к---г--жъа---? К______ г_________ К-э-к-э г-э-ъ-г-а- ------------------ КIэнкIэ гъэжъагъа? 0
KI--nkI-e -je-haga? K________ g________ K-j-n-I-e g-e-h-g-? ------------------- KIjenkIje gjezhaga?
Омлет? К-э-------пх--? К______________ К-э-к-э-ъ-п-ъ-? --------------- КIэнкIэжъапхъа? 0
K-j--k-j-z---ha? K_______________ K-j-n-I-e-h-p-a- ---------------- KIjenkIjezhapha?
Моля, още едно кисело мляко. Д-ы-и-з- й---рт,-хъу-т--. Д____ з_ й______ х_______ Д-ы-и з- й-г-р-, х-у-т-э- ------------------------- Джыри зы йогурт, хъущтмэ. 0
Dz---i-z--j-g-rt, h--h-t-j-. D_____ z_ j______ h_________ D-h-r- z- j-g-r-, h-s-h-m-e- ---------------------------- Dzhyri zy jogurt, hushhtmje.
Моля, още сол и черен пипер. Дж-ри щы--у-----ж-ы-й а-ы-----щтмэ. Д____ щ_____ щ_______ а___ х_______ Д-ы-и щ-г-у- щ-б-ь-и- а-ы- х-у-т-э- ----------------------------------- Джыри щыгъуи щыбжьыий ары, хъущтмэ. 0
Dzhy-i -h-y-u- s---bzh-y-j-a-y- h--hh-mj-. D_____ s______ s__________ a___ h_________ D-h-r- s-h-g-i s-h-b-h-y-j a-y- h-s-h-m-e- ------------------------------------------ Dzhyri shhygui shhybzh'yij ary, hushhtmje.
Моля, още една чаша вода. Д-ыр--зы -----т-ка-, х-ущтмэ. Д____ з_ п__ с______ х_______ Д-ы-и з- п-ы с-а-а-, х-у-т-э- ----------------------------- Джыри зы псы стакан, хъущтмэ. 0
D---r- -- p-- -t--an--hus-htm--. D_____ z_ p__ s______ h_________ D-h-r- z- p-y s-a-a-, h-s-h-m-e- -------------------------------- Dzhyri zy psy stakan, hushhtmje.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + адигейски (1-100) MP3 адигейски (1-100)
Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!