Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ad Рестораным 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [щэкIырэ зырэ]

31 [shhjekIyrje zyrje]

Рестораным 3

[Restoranym 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Мы-к-- сыу-л--э с-Iо-г-у. М----- с------- с-------- М-щ-I- с-у-л-м- с-I-и-ъ-. ------------------------- МыщкIэ сыублэмэ сшIоигъу. 0
Mys--k------u---emj----h-oigu. M-------- s--------- s-------- M-s-h-I-e s-u-l-e-j- s-h-o-g-. ------------------------------ MyshhkIje syubljemje sshIoigu.
Бих искал / искала салата. С---а--т---ф--. С- с---- с----- С- с-л-т с-ф-й- --------------- Сэ салат сыфай. 0
Sj--s-l-- -y---. S-- s---- s----- S-e s-l-t s-f-j- ---------------- Sje salat syfaj.
Бих искал / искала супа. Сэ---ыр-пс-сы-ай. С- с------ с----- С- с-ы-ы-с с-ф-й- ----------------- Сэ стырыпс сыфай. 0
S-- s--ry-- s---j. S-- s------ s----- S-e s-y-y-s s-f-j- ------------------ Sje styryps syfaj.
Бих искал / искала десерт. С--дес--- с-фай. С- д----- с----- С- д-с-р- с-ф-й- ---------------- Сэ десерт сыфай. 0
S-e deser----f-j. S-- d----- s----- S-e d-s-r- s-f-j- ----------------- Sje desert syfaj.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Сэ -э-аш-х-э-з-х-лъ --ыгъэ с--ай. С- щ-------- з----- щ----- с----- С- щ-т-ш-х-э з-х-л- щ-ы-ъ- с-ф-й- --------------------------------- Сэ щэташъхьэ зыхэлъ щтыгъэ сыфай. 0
Sj----h-eta-hh'je z-h--l s--t-g-e-sy---. S-- s------------ z----- s------- s----- S-e s-h-e-a-h-'-e z-h-e- s-h-y-j- s-f-j- ---------------------------------------- Sje shhjetashh'je zyhjel shhtygje syfaj.
Бих искал / искала плодове или сирене. С- пкI-ш-х----ы--х----о-э --к--ае-с-ф--. С- п---------------- г--- е к---- с----- С- п-I-ш-х-э-м-ш-х-э г-р- е к-у-е с-ф-й- ---------------------------------------- Сэ пкIышъхьэ-мышъхьэ горэ е къуае сыфай. 0
S-e -kI-s-h'j---ys-h-j- gor---- k--e--y---. S-- p------------------ g---- e k--- s----- S-e p-I-s-h-j---y-h-'-e g-r-e e k-a- s-f-j- ------------------------------------------- Sje pkIyshh'je-myshh'je gorje e kuae syfaj.
Искаме да закусим. П-----ь---- тш-- ---о---у. П---------- т--- т-------- П-э-ы-ь-ш-э т-I- т-I-и-ъ-. -------------------------- Пчэдыжьышхэ тшIы тшIоигъу. 0
P-h-ed-z---sh-j- t--Iy-tsh----u. P--------------- t---- t-------- P-h-e-y-h-y-h-j- t-h-y t-h-o-g-. -------------------------------- Pchjedyzh'yshhje tshIy tshIoigu.
Искаме да обядваме. Щ--ж-гъуа----т-I--тш----ъ-. Щ----------- т--- т-------- Щ-д-э-ъ-а-х- т-I- т-I-и-ъ-. --------------------------- Щэджэгъуашхэ тшIы тшIоигъу. 0
Sh-jedz-j----s-h---t---- --h--igu. S----------------- t---- t-------- S-h-e-z-j-g-a-h-j- t-h-y t-h-o-g-. ---------------------------------- Shhjedzhjeguashhje tshIy tshIoigu.
Искаме да вечеряме. П-ыхь--ъ-ьаш-э---I---шIо---у. П------------- т--- т-------- П-ы-ь-ш-х-а-х- т-I- т-I-и-ъ-. ----------------------------- Пчыхьашъхьашхэ тшIы тшIоигъу. 0
P-h-h-a-hh--s-hje t-h-y --h-o-gu. P---------------- t---- t-------- P-h-h-a-h-'-s-h-e t-h-y t-h-o-g-. --------------------------------- Pchyh'ashh'ashhje tshIy tshIoigu.
Какво желаете за закуска? С--- -чэд--ьы--ш--ш--мэ-ш-у--оигъ-р? С--- п-------- ш------- ш----------- С-д- п-э-ы-ь-м ш-у-х-м- ш-у-I-и-ъ-р- ------------------------------------ Сыда пчэдыжьым шъушхымэ шъушIоигъор? 0
S-da pchj--yz--y- s-u-hhymje s--s--o----? S--- p----------- s--------- s----------- S-d- p-h-e-y-h-y- s-u-h-y-j- s-u-h-o-g-r- ----------------------------------------- Syda pchjedyzh'ym shushhymje shushIoigor?
Хлебчета с мармалад и мед? Хьа-ы---щыхьэм----м дэлъ-- а-- ---------о--дэл-э--а--? Х------------- д--- д----- а-- х----- ш--- д----- а--- Х-а-ы-ъ-щ-х-э- д-е- д-л-э- а-а х-а-м- ш-о- д-л-э- а-а- ------------------------------------------------------ Хьалыжъощыхьэм джем дэлъэу ара хьаумэ шъоу дэлъэу ара? 0
H--l-zho--hy-'-e- ---e--d--ljeu a-- --a--je -ho- -j---eu -r-? H---------------- d---- d------ a-- h------ s--- d------ a--- H-a-y-h-s-h-h-j-m d-h-m d-e-j-u a-a h-a-m-e s-o- d-e-j-u a-a- ------------------------------------------------------------- H'alyzhoshhyh'jem dzhem djeljeu ara h'aumje shou djeljeu ara?
Печени филийки със салам и сирене? Т--т-м н----ъ телъ-у--ра---а-мэ-къ-а--телъ-у ар-? Т----- н----- т----- а-- х----- к---- т----- а--- Т-с-ы- н-к-л- т-л-э- а-а х-а-м- к-у-е т-л-э- а-а- ------------------------------------------------- Тостым нэкулъ телъэу ара хьаумэ къуае телъэу ара? 0
To---m --eku---elje- ara-h---mj--kuae-te--e- -ra? T----- n----- t----- a-- h------ k--- t----- a--- T-s-y- n-e-u- t-l-e- a-a h-a-m-e k-a- t-l-e- a-a- ------------------------------------------------- Tostym njekul teljeu ara h'aumje kuae teljeu ara?
Сварено яйце? К-э--I--гъ-ж-у-г--? К------ г---------- К-э-к-э г-э-ъ-а-ъ-? ------------------- КIэнкIэ гъэжъуагъа? 0
KI---kIje -jezhuaga? K-------- g--------- K-j-n-I-e g-e-h-a-a- -------------------- KIjenkIje gjezhuaga?
Яйце на очи? К-энкIэ гъэж-----? К------ г--------- К-э-к-э г-э-ъ-г-а- ------------------ КIэнкIэ гъэжъагъа? 0
K-jen-I-e ---z--ga? K-------- g-------- K-j-n-I-e g-e-h-g-? ------------------- KIjenkIje gjezhaga?
Омлет? К--н-Iэ--а-х-а? К-------------- К-э-к-э-ъ-п-ъ-? --------------- КIэнкIэжъапхъа? 0
KI-en--je--ap--? K--------------- K-j-n-I-e-h-p-a- ---------------- KIjenkIjezhapha?
Моля, още едно кисело мляко. Джыр--зы--о-урт- --у--мэ. Д---- з- й------ х------- Д-ы-и з- й-г-р-, х-у-т-э- ------------------------- Джыри зы йогурт, хъущтмэ. 0
D-h--i--y-j-----, hus----j-. D----- z- j------ h--------- D-h-r- z- j-g-r-, h-s-h-m-e- ---------------------------- Dzhyri zy jogurt, hushhtmje.
Моля, още сол и черен пипер. Дж-ри --гъ---щы-жь-ий а--- хъущтм-. Д---- щ----- щ------- а--- х------- Д-ы-и щ-г-у- щ-б-ь-и- а-ы- х-у-т-э- ----------------------------------- Джыри щыгъуи щыбжьыий ары, хъущтмэ. 0
D-hyr--s-hy-----h--b-h---- ary, h-s-h-mje. D----- s------ s---------- a--- h--------- D-h-r- s-h-g-i s-h-b-h-y-j a-y- h-s-h-m-e- ------------------------------------------ Dzhyri shhygui shhybzh'yij ary, hushhtmje.
Моля, още една чаша вода. Д-ыр- -ы-псы --акан- --у-тм-. Д---- з- п-- с------ х------- Д-ы-и з- п-ы с-а-а-, х-у-т-э- ----------------------------- Джыри зы псы стакан, хъущтмэ. 0
Dzhy---zy-p-- -tak----h--h-tmje. D----- z- p-- s------ h--------- D-h-r- z- p-y s-a-a-, h-s-h-m-e- -------------------------------- Dzhyri zy psy stakan, hushhtmje.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!