Разговорник

bg В ресторанта 3   »   sr У ресторану 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [тридесет и један]

31 [trideset i jedan]

У ресторану 3

[U restoranu 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Х-е-------ла---- -р--је--. Х--- / х---- б-- п-------- Х-е- / х-е-а б-х п-е-ј-л-. -------------------------- Хтео / хтела бих предјело. 0
Hte--/ htel- --h -re--e-o. H--- / h---- b-- p-------- H-e- / h-e-a b-h p-e-j-l-. -------------------------- Hteo / htela bih predjelo.
Бих искал / искала салата. Хте- -----ла би- --лат-. Х--- / х---- б-- с------ Х-е- / х-е-а б-х с-л-т-. ------------------------ Хтео / хтела бих салату. 0
Hte- /--te-- -i- s---tu. H--- / h---- b-- s------ H-e- / h-e-a b-h s-l-t-. ------------------------ Hteo / htela bih salatu.
Бих искал / искала супа. Х--о - х---а-б-х---д----у-у. Х--- / х---- б-- ј---- с---- Х-е- / х-е-а б-х ј-д-у с-п-. ---------------------------- Хтео / хтела бих једну супу. 0
Ht-o-/-ht-la b------n- su--. H--- / h---- b-- j---- s---- H-e- / h-e-a b-h j-d-u s-p-. ---------------------------- Hteo / htela bih jednu supu.
Бих искал / искала десерт. Х----- -т-л- --------р-. Х--- / х---- б-- д------ Х-е- / х-е-а б-х д-с-р-. ------------------------ Хтео / хтела бих десерт. 0
H--o-- ht-la bih-d-sert. H--- / h---- b-- d------ H-e- / h-e-a b-h d-s-r-. ------------------------ Hteo / htela bih desert.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Хтео-/--тела--их --а-ол-д-са--л--ом. Х--- / х---- б-- с------- с- ш------ Х-е- / х-е-а б-х с-а-о-е- с- ш-а-о-. ------------------------------------ Хтео / хтела бих сладолед са шлагом. 0
Hte- /-htela -i---l--ole---a --agom. H--- / h---- b-- s------- s- š------ H-e- / h-e-a b-h s-a-o-e- s- š-a-o-. ------------------------------------ Hteo / htela bih sladoled sa šlagom.
Бих искал / искала плодове или сирене. Х--- --х-ела ------ће-и------. Х--- / х---- б-- в--- и-- с--- Х-е- / х-е-а б-х в-ћ- и-и с-р- ------------------------------ Хтео / хтела бих воће или сир. 0
H----- htel--bi--v--́- ili----. H--- / h---- b-- v---- i-- s--- H-e- / h-e-a b-h v-c-e i-i s-r- ------------------------------- Hteo / htela bih voće ili sir.
Искаме да закусим. Хт-л- --х-е-е-бисмо-д-р--ко---и. Х---- / х---- б---- д----------- Х-е-и / х-е-е б-с-о д-р-ч-о-а-и- -------------------------------- Хтели / хтеле бисмо доручковати. 0
Hteli / --e-- -is---dor--k-vat-. H---- / h---- b---- d----------- H-e-i / h-e-e b-s-o d-r-č-o-a-i- -------------------------------- Hteli / htele bismo doručkovati.
Искаме да обядваме. Хт-ли ---те-е -и----р-ч-ти. Х---- / х---- б---- р------ Х-е-и / х-е-е б-с-о р-ч-т-. --------------------------- Хтели / хтеле бисмо ручати. 0
Htel--- -tele -i-mo--uč-t-. H---- / h---- b---- r------ H-e-i / h-e-e b-s-o r-č-t-. --------------------------- Hteli / htele bismo ručati.
Искаме да вечеряме. Х---и-/ х-ел- бис-о --че--т-. Х---- / х---- б---- в-------- Х-е-и / х-е-е б-с-о в-ч-р-т-. ----------------------------- Хтели / хтеле бисмо вечерати. 0
Hte-- ---tele b-s-- ve----t-. H---- / h---- b---- v-------- H-e-i / h-e-e b-s-o v-č-r-t-. ----------------------------- Hteli / htele bismo večerati.
Какво желаете за закуска? Ш-- б-----хт--и-/----л--за --ру-а-? Ш-- б---- х---- / х---- з- д------- Ш-а б-с-е х-е-и / х-е-е з- д-р-ч-к- ----------------------------------- Шта бисте хтели / хтеле за доручак? 0
Š-a-bis-e ---li-- htele -- -oručak? Š-- b---- h---- / h---- z- d------- Š-a b-s-e h-e-i / h-e-e z- d-r-č-k- ----------------------------------- Šta biste hteli / htele za doručak?
Хлебчета с мармалад и мед? Кајзер-ц- - м--мел-д-м-- --до-? К-------- с м--------- и м----- К-ј-е-и-е с м-р-е-а-о- и м-д-м- ------------------------------- Кајзерице с мармеладом и медом? 0
Kajzeric- s---r--lad-- i---do-? K-------- s m--------- i m----- K-j-e-i-e s m-r-e-a-o- i m-d-m- ------------------------------- Kajzerice s marmeladom i medom?
Печени филийки със салам и сирене? Т-с- ---об--ицо--- -----? Т--- с к-------- и с----- Т-с- с к-б-с-ц-м и с-р-м- ------------------------- Тост с кобасицом и сиром? 0
T-s--s ko-a-ic-m-i---ro-? T--- s k-------- i s----- T-s- s k-b-s-c-m i s-r-m- ------------------------- Tost s kobasicom i sirom?
Сварено яйце? К---но -ај-? К----- ј---- К-в-н- ј-ј-? ------------ Кувано јаје? 0
K-v-no-jaje? K----- j---- K-v-n- j-j-? ------------ Kuvano jaje?
Яйце на очи? Ја----а ---? Ј--- н- о--- Ј-ј- н- о-о- ------------ Јаје на око? 0
Jaj- ----k-? J--- n- o--- J-j- n- o-o- ------------ Jaje na oko?
Омлет? Ом--т? О----- О-л-т- ------ Омлет? 0
O-l--? O----- O-l-t- ------ Omlet?
Моля, още едно кисело мляко. М-лим јо--ј--ан -----т. М---- ј-- ј---- ј------ М-л-м ј-ш ј-д-н ј-г-р-. ----------------------- Молим још један јогурт. 0
M--im---š---d-n---g--t. M---- j-- j---- j------ M-l-m j-š j-d-n j-g-r-. ----------------------- Molim još jedan jogurt.
Моля, още сол и черен пипер. Мо--м-ј-ш-с-л- и би-е-а. М---- ј-- с--- и б------ М-л-м ј-ш с-л- и б-б-р-. ------------------------ Молим још соли и бибера. 0
M-l-- j---so-- --bi-e--. M---- j-- s--- i b------ M-l-m j-š s-l- i b-b-r-. ------------------------ Molim još soli i bibera.
Моля, още една чаша вода. Моли- --ш -е-н--ч--у-вод-. М---- ј-- ј---- ч--- в---- М-л-м ј-ш ј-д-у ч-ш- в-д-. -------------------------- Молим још једну чашу воде. 0
Molim j---j-d-- čašu v--e. M---- j-- j---- č--- v---- M-l-m j-š j-d-u č-š- v-d-. -------------------------- Molim još jednu čašu vode.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!