Разговорник

bg В ресторанта 3   »   lt Restorane 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trisdešimt vienas]

Restorane 3

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Norė--au užkan--io. Norėčiau užkandžio. N-r-č-a- u-k-n-ž-o- ------------------- Norėčiau užkandžio. 0
Бих искал / искала салата. Norė-i----al---. Norėčiau salotų. N-r-č-a- s-l-t-. ---------------- Norėčiau salotų. 0
Бих искал / искала супа. Norėč--- -r-u--s. Norėčiau sriubos. N-r-č-a- s-i-b-s- ----------------- Norėčiau sriubos. 0
Бих искал / искала десерт. No-----u-d---r-o. Norėčiau deserto. N-r-č-a- d-s-r-o- ----------------- Norėčiau deserto. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. N--ė-i-u --d- -u --ieti-ė-e. Norėčiau ledų su grietinėle. N-r-č-a- l-d- s- g-i-t-n-l-. ---------------------------- Norėčiau ledų su grietinėle. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. N---č-au-v---i- -rb--sū---. Norėčiau vaisių arba sūrio. N-r-č-a- v-i-i- a-b- s-r-o- --------------------------- Norėčiau vaisių arba sūrio. 0
Искаме да закусим. N--ė---- -u-r---au--. Norėtume pusryčiauti. N-r-t-m- p-s-y-i-u-i- --------------------- Norėtume pusryčiauti. 0
Искаме да обядваме. Nor--u------t-ut-. Norėtume pietauti. N-r-t-m- p-e-a-t-. ------------------ Norėtume pietauti. 0
Искаме да вечеряме. No-ė--m- v-----e----ti. Norėtume vakarieniauti. N-r-t-m- v-k-r-e-i-u-i- ----------------------- Norėtume vakarieniauti. 0
Какво желаете за закуска? Ko-nor-tumė-e pu--yč--ms? Ko norėtumėte pusryčiams? K- n-r-t-m-t- p-s-y-i-m-? ------------------------- Ko norėtumėte pusryčiams? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Ba-de-ės-su---gi--- -r -e-um-? Bandelės su uogiene ir medumi? B-n-e-ė- s- u-g-e-e i- m-d-m-? ------------------------------ Bandelės su uogiene ir medumi? 0
Печени филийки със салам и сирене? Sk-ud---ą---oną s- ---r---r---riu? Skrudintą duoną su dešra ir sūriu? S-r-d-n-ą d-o-ą s- d-š-a i- s-r-u- ---------------------------------- Skrudintą duoną su dešra ir sūriu? 0
Сварено яйце? V---o-ki--šin-o? Virto kiaušinio? V-r-o k-a-š-n-o- ---------------- Virto kiaušinio? 0
Яйце на очи? K-----kiau--n--? Kepto kiaušinio? K-p-o k-a-š-n-o- ---------------- Kepto kiaušinio? 0
Омлет? O--et-? Omleto? O-l-t-? ------- Omleto? 0
Моля, още едно кисело мляко. Pra--- --r -i--ą ---urto. Prašau dar vieną jogurto. P-a-a- d-r v-e-ą j-g-r-o- ------------------------- Prašau dar vieną jogurto. 0
Моля, още сол и черен пипер. Pr-šau d-r--rus--- -r-pip-rų. Prašau dar druskos ir pipirų. P-a-a- d-r d-u-k-s i- p-p-r-. ----------------------------- Prašau dar druskos ir pipirų. 0
Моля, още една чаша вода. P----u-d-- --en- s--kl--ę--a-----. Prašau dar vieną stiklinę vandens. P-a-a- d-r v-e-ą s-i-l-n- v-n-e-s- ---------------------------------- Prašau dar vieną stiklinę vandens. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!