Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ku At the restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [sî û yek]

At the restaurant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. M-ze---ê d-xwa-im. Mezeyekê dixwazim. M-z-y-k- d-x-a-i-. ------------------ Mezeyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала салата. Sel-te--kê--i-w--i-. Seleteyekê dixwazim. S-l-t-y-k- d-x-a-i-. -------------------- Seleteyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала супа. Şor--y--ê-dixw-z--. Şorbeyekê dixwazim. Ş-r-e-e-ê d-x-a-i-. ------------------- Şorbeyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала десерт. Ş-r--a-i-e-- --xwazim. Şîrînayiyekê dixwazim. Ş-r-n-y-y-k- d-x-a-i-. ---------------------- Şîrînayiyekê dixwazim. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Ber--şîra--- ----a ---wa-i-. Berfeşîra bi krema dixwazim. B-r-e-î-a b- k-e-a d-x-a-i-. ---------------------------- Berfeşîra bi krema dixwazim. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Fêkî----e--- d---az--. Fêkî û penîr dixwazim. F-k- û p-n-r d-x-a-i-. ---------------------- Fêkî û penîr dixwazim. 0
Искаме да закусим. E--di--a--n ---t--bi----. Em dixwazin taştê bixwin. E- d-x-a-i- t-ş-ê b-x-i-. ------------------------- Em dixwazin taştê bixwin. 0
Искаме да обядваме. Em-fi--vî-ê dixwaz-n. Em firavînê dixwazin. E- f-r-v-n- d-x-a-i-. --------------------- Em firavînê dixwazin. 0
Искаме да вечеряме. E- şîvê-d--wazi-. Em şîvê dixwazin. E- ş-v- d-x-a-i-. ----------------- Em şîvê dixwazin. 0
Какво желаете за закуска? H---di--a-tê----ç--d-x-a--n? Hûn di taştê de çi dixwazin? H-n d- t-ş-ê d- ç- d-x-a-i-? ---------------------------- Hûn di taştê de çi dixwazin? 0
Хлебчета с мармалад и мед? R--al ---------ça -i --s-? Rîçal û sandewîça bi masî? R-ç-l û s-n-e-î-a b- m-s-? -------------------------- Rîçal û sandewîça bi masî? 0
Печени филийки със салам и сирене? To-t--b- -o-î-------îr? Tosta bi sosîs û penîr? T-s-a b- s-s-s û p-n-r- ----------------------- Tosta bi sosîs û penîr? 0
Сварено яйце? E- --ka---l-ndi--? Ev hêka kelandiye? E- h-k- k-l-n-i-e- ------------------ Ev hêka kelandiye? 0
Яйце на очи? Hêkeka--- rû- --? Hêkeka di rûn de? H-k-k- d- r-n d-? ----------------- Hêkeka di rûn de? 0
Омлет? Hê-er----? Hêkerûnek? H-k-r-n-k- ---------- Hêkerûnek? 0
Моля, още едно кисело мляко. J- --r--a xw---e-mastekî --n-jî. Ji kerema xwe re mastekî din jî. J- k-r-m- x-e r- m-s-e-î d-n j-. -------------------------------- Ji kerema xwe re mastekî din jî. 0
Моля, още сол и черен пипер. Ji -er--- x-e-re piçek---n-jî--w--û -s-t. Ji kerema xwe re piçek din jî xwê û îsot. J- k-r-m- x-e r- p-ç-k d-n j- x-ê û î-o-. ----------------------------------------- Ji kerema xwe re piçek din jî xwê û îsot. 0
Моля, още една чаша вода. J- ker--- x-e--- î-----ke -in j--a-. Ji kerema xwe re îskaneke din jî av. J- k-r-m- x-e r- î-k-n-k- d-n j- a-. ------------------------------------ Ji kerema xwe re îskaneke din jî av. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!