Разговорник

bg В ресторанта 3   »   nn At the restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trettiein]

At the restaurant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Eg--il g-ern--h--e-----rre-t. E- v-- g----- h- e-- f------- E- v-l g-e-n- h- e-n f-r-e-t- ----------------------------- Eg vil gjerne ha ein forrett. 0
Бих искал / искала салата. Eg vi----e----ha e-n--ala-. E- v-- g----- h- e-- s----- E- v-l g-e-n- h- e-n s-l-t- --------------------------- Eg vil gjerne ha ein salat. 0
Бих искал / искала супа. Eg-v-- -je-n---a-s--pe. E- v-- g----- h- s----- E- v-l g-e-n- h- s-p-e- ----------------------- Eg vil gjerne ha suppe. 0
Бих искал / искала десерт. Eg v---gje-n- h---e-s-rt. E- v-- g----- h- d------- E- v-l g-e-n- h- d-s-e-t- ------------------------- Eg vil gjerne ha dessert. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. E- -il gj-rn------- -e- -r-m. E- v-- g----- h- i- m-- k---- E- v-l g-e-n- h- i- m-d k-e-. ----------------------------- Eg vil gjerne ha is med krem. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Eg--i- gje-----a-------e-l-r----. E- v-- g----- h- f---- e---- o--- E- v-l g-e-n- h- f-u-t e-l-r o-t- --------------------------------- Eg vil gjerne ha frukt eller ost. 0
Искаме да закусим. Vi-vil -j-rn--ha --u----. V- v-- g----- h- f------- V- v-l g-e-n- h- f-u-o-t- ------------------------- Vi vil gjerne ha frukost. 0
Искаме да обядваме. Vi v-l gj---e--- m-d-a-. V- v-- g----- h- m------ V- v-l g-e-n- h- m-d-a-. ------------------------ Vi vil gjerne ha middag. 0
Искаме да вечеряме. Vi--il --er-- ----ve---m-t. V- v-- g----- h- k--------- V- v-l g-e-n- h- k-e-d-m-t- --------------------------- Vi vil gjerne ha kveldsmat. 0
Какво желаете за закуска? K-a --- -- -a --l--ru-os-? K-- v-- d- h- t-- f------- K-a v-l d- h- t-l f-u-o-t- -------------------------- Kva vil du ha til frukost? 0
Хлебчета с мармалад и мед? R-n--tyk---med--yl---ø- ---h-nn-ng? R--------- m-- s------- o- h------- R-n-s-y-k- m-d s-l-e-ø- o- h-n-i-g- ----------------------------------- Rundstykke med syltetøy og honning? 0
Печени филийки със салам и сирене? Rista----d--ed-----e -- o--? R---- b--- m-- p---- o- o--- R-s-a b-ø- m-d p-l-e o- o-t- ---------------------------- Rista brød med pølse og ost? 0
Сварено яйце? E-t k-k- e--? E-- k--- e--- E-t k-k- e-g- ------------- Eit kokt egg? 0
Яйце на очи? Eit -p---egg? E-- s-------- E-t s-e-l-g-? ------------- Eit speilegg? 0
Омлет? E-n o-ele--? E-- o------- E-n o-e-e-t- ------------ Ein omelett? 0
Моля, още едно кисело мляко. Ka--eg -------yo--u-t-t--? K-- e- f- e-- y------ t--- K-n e- f- e-n y-g-u-t t-l- -------------------------- Kan eg få ein yoghurt til? 0
Моля, още сол и черен пипер. Kan--g--- -alt ------a-? K-- e- f- s--- o- p----- K-n e- f- s-l- o- p-p-r- ------------------------ Kan eg få salt og pepar? 0
Моля, още една чаша вода. Kan eg f- --t --as-v--n? K-- e- f- e-- g--- v---- K-n e- f- e-t g-a- v-t-? ------------------------ Kan eg få eit glas vatn? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!