Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ru В ресторане 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [тридцать один]

31 [tridtsatʹ odin]

В ресторане 3

[V restorane 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Я-х-тел -ы / -оте-а ---з-к-с-у. Я х---- б- / х----- б- з------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-к-с-у- ------------------------------- Я хотел бы / хотела бы закуску. 0
Ya kh-t----- / -----la--- z-----u. Y- k----- b- / k------ b- z------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-s-u- ---------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakusku.
Бих искал / искала салата. Я -оте--б- --х-тела--ы--ал-т. Я х---- б- / х----- б- с----- Я х-т-л б- / х-т-л- б- с-л-т- ----------------------------- Я хотел бы / хотела бы салат. 0
Y---hot-l--y-/ ---t--- b- --la-. Y- k----- b- / k------ b- s----- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- s-l-t- -------------------------------- Ya khotel by / khotela by salat.
Бих искал / искала супа. Я --т-л -- /--о-е-а -ы-с-п. Я х---- б- / х----- б- с--- Я х-т-л б- / х-т-л- б- с-п- --------------------------- Я хотел бы / хотела бы суп. 0
Ya--ho--- by --khote-a--y su-. Y- k----- b- / k------ b- s--- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- s-p- ------------------------------ Ya khotel by / khotela by sup.
Бих искал / искала десерт. Я -оте---ы --хот-ла -- д-се-т. Я х---- б- / х----- б- д------ Я х-т-л б- / х-т-л- б- д-с-р-. ------------------------------ Я хотел бы / хотела бы десерт. 0
Y- kho-e---- /--h--e-a--- d-ser-. Y- k----- b- / k------ b- d------ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- d-s-r-. --------------------------------- Ya khotel by / khotela by desert.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Я--от-- бы / хо-ел- б--м-р--ен----о -л-вками. Я х---- б- / х----- б- м-------- с- с-------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- м-р-ж-н-е с- с-и-к-м-. --------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы мороженое со сливками. 0
Y- khotel -y /-k-ot--a-by -o-oz--no-e--------kami. Y- k----- b- / k------ b- m---------- s- s-------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- m-r-z-e-o-e s- s-i-k-m-. -------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by morozhenoye so slivkami.
Бих искал / искала плодове или сирене. Я хо---------хот-----ы---ук-ы или--ыр. Я х---- б- / х----- б- ф----- и-- с--- Я х-т-л б- / х-т-л- б- ф-у-т- и-и с-р- -------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы фрукты или сыр. 0
Ya-kho----by-/-k----l- by -ru-t- ili-sy-. Y- k----- b- / k------ b- f----- i-- s--- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- f-u-t- i-i s-r- ----------------------------------------- Ya khotel by / khotela by frukty ili syr.
Искаме да закусим. Мы---т-ли-----оз-втр--ат-. М- х----- б- п------------ М- х-т-л- б- п-з-в-р-к-т-. -------------------------- Мы хотели бы позавтракать. 0
M-------l- -- -ozavtra-at-. M- k------ b- p------------ M- k-o-e-i b- p-z-v-r-k-t-. --------------------------- My khoteli by pozavtrakatʹ.
Искаме да обядваме. Мы--оте-- -- -оо-ед-ть. М- х----- б- п--------- М- х-т-л- б- п-о-е-а-ь- ----------------------- Мы хотели бы пообедать. 0
My ---------y-p--bed--ʹ. M- k------ b- p--------- M- k-o-e-i b- p-o-e-a-ʹ- ------------------------ My khoteli by poobedatʹ.
Искаме да вечеряме. Мы----ел- ----оу-и--т-. М- х----- б- п--------- М- х-т-л- б- п-у-и-а-ь- ----------------------- Мы хотели бы поужинать. 0
M- -hot--i-b- ---zhin-t-. M- k------ b- p---------- M- k-o-e-i b- p-u-h-n-t-. ------------------------- My khoteli by pouzhinatʹ.
Какво желаете за закуска? Ч-о--ы Вы--о-е---на -авт---? Ч-- б- В- х----- н- з------- Ч-о б- В- х-т-л- н- з-в-р-к- ---------------------------- Что бы Вы хотели на завтрак? 0
Ch-o ----- kho--l---- zavtrak? C--- b- V- k------ n- z------- C-t- b- V- k-o-e-i n- z-v-r-k- ------------------------------ Chto by Vy khoteli na zavtrak?
Хлебчета с мармалад и мед? Б-л-чки с---е----и--ёд--? Б------ с д----- и м----- Б-л-ч-и с д-е-о- и м-д-м- ------------------------- Булочки с джемом и мёдом? 0
B--ochki s-d---m-- ---ëdom? B------- s d------ i m----- B-l-c-k- s d-h-m-m i m-d-m- --------------------------- Bulochki s dzhemom i mëdom?
Печени филийки със салам и сирене? Тос- - к-л--со- и сы-о-? Т--- с к------- и с----- Т-с- с к-л-а-о- и с-р-м- ------------------------ Тост с колбасой и сыром? 0
To-t s----b---- i sy-om? T--- s k------- i s----- T-s- s k-l-a-o- i s-r-m- ------------------------ Tost s kolbasoy i syrom?
Сварено яйце? Ва--ное яйц-? В------ я---- В-р-н-е я-ц-? ------------- Варёное яйцо? 0
V-r--oye----t--? V------- y------ V-r-n-y- y-y-s-? ---------------- Varënoye yaytso?
Яйце на очи? Я-чн-----лаз----? Я---------------- Я-ч-и-у-г-а-у-ь-? ----------------- Яичницу-глазунью? 0
Y-ich---s---la---ʹyu? Y-------------------- Y-i-h-i-s---l-z-n-y-? --------------------- Yaichnitsu-glazunʹyu?
Омлет? О-ле-? О----- О-л-т- ------ Омлет? 0
O-le-? O----- O-l-t- ------ Omlet?
Моля, още едно кисело мляко. И --ё од---й--у-т,-п-ж-луй---. И е-- о--- й------ п---------- И е-ё о-и- й-г-р-, п-ж-л-й-т-. ------------------------------ И ещё один йогурт, пожалуйста. 0
I-y-shchë odin--o-ur-- pozh--uys-a. I y------ o--- y------ p----------- I y-s-c-ë o-i- y-g-r-, p-z-a-u-s-a- ----------------------------------- I yeshchë odin yogurt, pozhaluysta.
Моля, още сол и черен пипер. И--щё---ль и-п----, --жал-йста. И е-- с--- и п----- п---------- И е-ё с-л- и п-р-ц- п-ж-л-й-т-. ------------------------------- И ещё соль и перец, пожалуйста. 0
I y-s--hë-sol-------e--,--o-----y-t-. I y------ s--- i p------ p----------- I y-s-c-ë s-l- i p-r-t-, p-z-a-u-s-a- ------------------------------------- I yeshchë solʹ i perets, pozhaluysta.
Моля, още една чаша вода. Ещ- один--т-ка---оды,-по--лу----. Е-- о--- с----- в---- п---------- Е-ё о-и- с-а-а- в-д-, п-ж-л-й-т-. --------------------------------- Ещё один стакан воды, пожалуйста. 0
Yes--hë o-i- st-kan --dy, -o-ha-u----. Y------ o--- s----- v---- p----------- Y-s-c-ë o-i- s-a-a- v-d-, p-z-a-u-s-a- -------------------------------------- Yeshchë odin stakan vody, pozhaluysta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!