Разговорник

bg В ресторанта 3   »   sq Nё restorant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [tridhjetёenjё]

Nё restorant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. D-a n-----t-p--tё. D-- n-- a--------- D-a n-ё a-t-p-s-ё- ------------------ Dua njё antipastё. 0
Бих искал / искала салата. Dua--jё---l--tё. D-- n-- s------- D-a n-ё s-l-a-ё- ---------------- Dua njё sallatё. 0
Бих искал / искала супа. Du--n---sup-. D-- n-- s---- D-a n-ё s-p-. ------------- Dua njё supё. 0
Бих искал / искала десерт. D-- -jё-ё--ё-s--ё. D-- n-- ё--------- D-a n-ё ё-b-l-i-ё- ------------------ Dua njё ёmbёlsirё. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Du----- --u-l----me ajkё. D-- n-- a------- m- a---- D-a n-ё a-u-l-r- m- a-k-. ------------------------- Dua njё akullore me ajkё. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Du----u-a-os- --a--ё. D-- f---- o-- d------ D-a f-u-a o-e d-a-h-. --------------------- Dua fruta ose djathё. 0
Искаме да закусим. Ne---a--------- -ёng--s. N- d--- t- h--- m------- N- d-a- t- h-m- m-n-j-s- ------------------------ Ne duam tё hamё mёngjes. 0
Искаме да обядваме. N--d----t- --mё -r--ё. N- d--- t- h--- d----- N- d-a- t- h-m- d-e-ё- ---------------------- Ne duam tё hamё drekё. 0
Искаме да вечеряме. N- du-m--ё ham- dar-ё. N- d--- t- h--- d----- N- d-a- t- h-m- d-r-ё- ---------------------- Ne duam tё hamё darkё. 0
Какво желаете за закуска? Ç-a---d--i--ёr--ёng---? Ç---- d--- p-- m------- Ç-a-ё d-n- p-r m-n-j-s- ----------------------- Çfarё doni pёr mёngjes? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Sim-te--- v---- me---------ё---- ------? S----- t- v---- m- m-------- d-- m------ S-m-t- t- v-g-a m- m-r-a-a-ё d-e m-a-t-? ---------------------------------------- Simite tё vogla me marmalatё dhe mjaltё? 0
Печени филийки със салам и сирене? B-k--t----e-ur -e-sa-lam dh---j----? B--- t- t----- m- s----- d-- d------ B-k- t- t-e-u- m- s-l-a- d-e d-a-h-? ------------------------------------ Bukë të thekur me sallam dhe djathё? 0
Сварено яйце? Njё-vezё--ё--i--? N-- v--- t- z---- N-ё v-z- t- z-e-? ----------------- Njё vezё tё zier? 0
Яйце на очи? Nj----zё -ё-sk--u----? N-- v--- t- s----- s-- N-ё v-z- t- s-u-u- s-? ---------------------- Njё vezё tё skuqur sy? 0
Омлет? N-ё-o-ё-et-? N-- o------- N-ё o-ё-e-ё- ------------ Njё omёletё? 0
Моля, още едно кисело мляко. J- l-t-m-edh---jё-ko-. J- l---- e--- n-- k--- J- l-t-m e-h- n-ё k-s- ---------------------- Ju lutem edhe njё kos. 0
Моля, още сол и черен пипер. J------- kri-ё-d-e ---er. J- l---- k---- d-- p----- J- l-t-m k-i-ё d-e p-p-r- ------------------------- Ju lutem kripё dhe piper. 0
Моля, още една чаша вода. J- l---m e--e-------tё u--. J- l---- e--- n-- g--- u--- J- l-t-m e-h- n-ё g-t- u-ё- --------------------------- Ju lutem edhe njё gotё ujё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!