Разговорник

bg В града   »   es En la ciudad

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [veinticinco]

En la ciudad

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. M- ----ar---ir---la es-a-ión. M- g------- i- a l- e-------- M- g-s-a-í- i- a l- e-t-c-ó-. ----------------------------- Me gustaría ir a la estación.
Бих искал / искала да отида на летището. Me-gu--a-ía--- -l-a-rop-e---. M- g------- i- a- a---------- M- g-s-a-í- i- a- a-r-p-e-t-. ----------------------------- Me gustaría ir al aeropuerto.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Me -------a-ir-al-c-ntr- de -a-c-u---. M- g------- i- a- c----- d- l- c------ M- g-s-a-í- i- a- c-n-r- d- l- c-u-a-. -------------------------------------- Me gustaría ir al centro de la ciudad.
Как да стигна до гарата? ¿C-m- se----a-la --t--ión? ¿---- s- v- a l- e-------- ¿-ó-o s- v- a l- e-t-c-ó-? -------------------------- ¿Cómo se va a la estación?
Как да стигна до летището? ¿---o-se-v- al --r--uer-o? ¿---- s- v- a- a---------- ¿-ó-o s- v- a- a-r-p-e-t-? -------------------------- ¿Cómo se va al aeropuerto?
Как да стигна до центъра на града? ¿---- s--v---l c-n-r------a-c-ud-d? ¿---- s- v- a- c----- d- l- c------ ¿-ó-o s- v- a- c-n-r- d- l- c-u-a-? ----------------------------------- ¿Cómo se va al centro de la ciudad?
Трябва ми такси. Yo-n----it- -- ---i. Y- n------- u- t---- Y- n-c-s-t- u- t-x-. -------------------- Yo necesito un taxi.
Трябва ми карта на града. Y--ne-e-it--u- pl-----e-la---udad. Y- n------- u- p---- d- l- c------ Y- n-c-s-t- u- p-a-o d- l- c-u-a-. ---------------------------------- Yo necesito un plano de la ciudad.
Трябва ми хотел. Yo-ne-e-ito-u---ote-. Y- n------- u- h----- Y- n-c-s-t- u- h-t-l- --------------------- Yo necesito un hotel.
Бих искал / искала да наема кола. Me --st---a a-qu-l---u---oc-e. M- g------- a------- u- c----- M- g-s-a-í- a-q-i-a- u- c-c-e- ------------------------------ Me gustaría alquilar un coche.
Ето кредитната ми карта. A-u--ti-ne--- ---j-t-----c--di-o. A--- t---- m- t------ d- c------- A-u- t-e-e m- t-r-e-a d- c-é-i-o- --------------------------------- Aquí tiene mi tarjeta de crédito.
Ето шофьорската ми книжка. Aquí tie-e-mi-p--mi----- -o--u-i-. A--- t---- m- p------ d- c-------- A-u- t-e-e m- p-r-i-o d- c-n-u-i-. ---------------------------------- Aquí tiene mi permiso de conducir.
Какво може да се види в града? ¿-ué h-y--a-a -er -- l- c-u-a-? ¿--- h-- p--- v-- e- l- c------ ¿-u- h-y p-r- v-r e- l- c-u-a-? ------------------------------- ¿Qué hay para ver en la ciudad?
Идете в стария град. Va-a-al -asc--ant-----de--a c--dad. V--- a- c---- a------ d- l- c------ V-y- a- c-s-o a-t-g-o d- l- c-u-a-. ----------------------------------- Vaya al casco antiguo de la ciudad.
Направете обиколка на града. Dé-un--vu-lta p-- -- ci-d--. D- u-- v----- p-- l- c------ D- u-a v-e-t- p-r l- c-u-a-. ---------------------------- Dé una vuelta por la ciudad.
Идете на пристанището. V-ya--l -ue---. V--- a- p------ V-y- a- p-e-t-. --------------- Vaya al puerto.
Направете обиколка на пристанището. H--al- u-a--i-i-a-a--pu--t-. H----- u-- v----- a- p------ H-g-l- u-a v-s-t- a- p-e-t-. ---------------------------- Hágale una visita al puerto.
Какви други забележителности има ? ¿--- ---os l-ga--s--- -n--rés hay--dem-s de é--o-? ¿--- o---- l------ d- i------ h-- a----- d- é----- ¿-u- o-r-s l-g-r-s d- i-t-r-s h-y a-e-á- d- é-t-s- -------------------------------------------------- ¿Qué otros lugares de interés hay además de éstos?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!