Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ka რესტორანში 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [ოცდათერთმეტი]

31 [otsdatertmet\'i]

რესტორანში 3

[rest'oranshi 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ც------რ---მ---ს. ც--- კ---- მ----- ც-ვ- კ-რ-ი მ-უ-ს- ----------------- ცივი კერძი მსურს. 0
t-iv--k-erdzi -s---. t---- k------ m----- t-i-i k-e-d-i m-u-s- -------------------- tsivi k'erdzi msurs.
Бих искал / искала салата. სა--თ- ---რს. ს----- მ----- ს-ლ-თ- მ-უ-ს- ------------- სალათა მსურს. 0
s--ata-m---s. s----- m----- s-l-t- m-u-s- ------------- salata msurs.
Бих искал / искала супа. სუპი --უ--. ს--- მ----- ს-პ- მ-უ-ს- ----------- სუპი მსურს. 0
s---i-msu--. s---- m----- s-p-i m-u-s- ------------ sup'i msurs.
Бих искал / искала десерт. დე--რტ--მინდა. დ------ მ----- დ-ს-რ-ი მ-ნ-ა- -------------- დესერტი მინდა. 0
d----t-i m--da. d------- m----- d-s-r-'- m-n-a- --------------- desert'i minda.
Бих искал / искала сладолед със сметана. ნ-ყ-ნი-მ-ნდ--ნაღ--ით. ნ----- მ---- ნ------- ნ-ყ-ნ- მ-ნ-ა ნ-ღ-ბ-თ- --------------------- ნაყინი მინდა ნაღებით. 0
na--ni min-a nag--b--. n----- m---- n-------- n-q-n- m-n-a n-g-e-i-. ---------------------- naqini minda naghebit.
Бих искал / искала плодове или сирене. მე-მ---ა -ილ---- ყ--ლ-. მ- მ---- ხ--- ა- ყ----- მ- მ-ნ-ა ხ-ლ- ა- ყ-ე-ი- ----------------------- მე მინდა ხილი ან ყველი. 0
me--ind--kh-li -----el-. m- m---- k---- a- q----- m- m-n-a k-i-i a- q-e-i- ------------------------ me minda khili an qveli.
Искаме да закусим. ჩვ-ნ ---ზ-- --ი---. ჩ--- ს----- გ------ ჩ-ე- ს-უ-მ- გ-ი-დ-. ------------------- ჩვენ საუზმე გვინდა. 0
ch-e- --uz-e-gv-n-a. c---- s----- g------ c-v-n s-u-m- g-i-d-. -------------------- chven sauzme gvinda.
Искаме да обядваме. ჩვ---სად--ი-გვ-ნ--. ჩ--- ს----- გ------ ჩ-ე- ს-დ-ლ- გ-ი-დ-. ------------------- ჩვენ სადილი გვინდა. 0
c-v-- ---------in--. c---- s----- g------ c-v-n s-d-l- g-i-d-. -------------------- chven sadili gvinda.
Искаме да вечеряме. ჩ-ე--ვა----ი-გვი--ა. ჩ--- ვ------ გ------ ჩ-ე- ვ-ხ-ა-ი გ-ი-დ-. -------------------- ჩვენ ვახშამი გვინდა. 0
c--en-va--shami-gvin-a. c---- v-------- g------ c-v-n v-k-s-a-i g-i-d-. ----------------------- chven vakhshami gvinda.
Какво желаете за закуска? რ-ს ისუ-ვე----ა--მ--ე? რ-- ი------- ს-------- რ-ს ი-უ-ვ-ბ- ს-უ-მ-ზ-? ---------------------- რას ისურვებთ საუზმეზე? 0
ras i--r--b---a---e--? r-- i------- s-------- r-s i-u-v-b- s-u-m-z-? ---------------------- ras isurvebt sauzmeze?
Хлебчета с мармалад и мед? ფუ-თ--ას-ჯემ-თ--- ---ლ--? ფ------- ჯ---- დ- თ------ ფ-ნ-უ-ა- ჯ-მ-თ დ- თ-ფ-ი-? ------------------------- ფუნთუშას ჯემით და თაფლით? 0
pun-usha--jemit da ta-lit? p-------- j---- d- t------ p-n-u-h-s j-m-t d- t-p-i-? -------------------------- puntushas jemit da taplit?
Печени филийки със салам и сирене? ო-ც--ბ--ა--ძ--ვით და--ვ-ლ--? ო--------- ძ----- დ- ყ------ ო-ც-ო-ი-ა- ძ-ხ-ი- დ- ყ-ე-ი-? ---------------------------- ორცხობილას ძეხვით და ყველით? 0
ort-k-o-il-s d-ek-vi--d----e--t? o----------- d------- d- q------ o-t-k-o-i-a- d-e-h-i- d- q-e-i-? -------------------------------- ortskhobilas dzekhvit da qvelit?
Сварено яйце? მოხ-რშუ-- ----ცხი? მ-------- კ------- მ-ხ-რ-უ-ი კ-ე-ც-ი- ------------------ მოხარშული კვერცხი? 0
mo-h--shu----'v-rts--i? m---------- k---------- m-k-a-s-u-i k-v-r-s-h-? ----------------------- mokharshuli k'vertskhi?
Яйце на очи? ერბ--კ-ერც--? ე--- კ------- ე-ბ- კ-ე-ც-ი- ------------- ერბო კვერცხი? 0
er---k'v-r--k--? e--- k---------- e-b- k-v-r-s-h-? ---------------- erbo k'vertskhi?
Омлет? ო--ეტ-? ო------ ო-ლ-ტ-? ------- ომლეტი? 0
o-l----? o------- o-l-t-i- -------- omlet'i?
Моля, още едно кисело мляко. თ--შეი-ლება,-კ--ე- ერთი---გ--ტი. თ- შ-------- კ---- ე--- ი------- თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ ე-თ- ი-გ-რ-ი- -------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ ერთი იოგურტი. 0
t------d-le-a, -----v --ti--o-u-t'-. t- s---------- k----- e--- i-------- t- s-e-d-l-b-, k-i-e- e-t- i-g-r-'-. ------------------------------------ tu sheidzleba, k'idev erti iogurt'i.
Моля, още сол и черен пипер. თ---ე--ლებ-- კ-დევ--არ-ლ--დ---ილპ--ი. თ- შ-------- კ---- მ----- დ- პ------- თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ მ-რ-ლ- დ- პ-ლ-ი-ი- ------------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ მარილი და პილპილი. 0
t--sh-id-le--- k-i-e--m-r----d- p---p'ili. t- s---------- k----- m----- d- p--------- t- s-e-d-l-b-, k-i-e- m-r-l- d- p-i-p-i-i- ------------------------------------------ tu sheidzleba, k'idev marili da p'ilp'ili.
Моля, още една чаша вода. თ-----ძ--ბ-- კიდევ-ე-თ- ---ა წყ---. თ- შ-------- კ---- ე--- ჭ--- წ----- თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ ე-თ- ჭ-ქ- წ-ა-ი- ----------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ ერთი ჭიქა წყალი. 0
t--sheid-l---------e- er-i--h'-ka-ts--a--. t- s---------- k----- e--- c----- t------- t- s-e-d-l-b-, k-i-e- e-t- c-'-k- t-'-a-i- ------------------------------------------ tu sheidzleba, k'idev erti ch'ika ts'qali.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!