Разговорник

bg На летището   »   uk В аеропорту

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [тридцять п’ять]

35 [trydtsyatʹ pʺyatʹ]

В аеропорту

[V aeroportu]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Я хоті- -и /-х--і----и за-р---в--и--в------- -фі-. Я х---- б- / х----- б- з---------- к----- д- А---- Я х-т-в б- / х-т-л- б- з-б-о-ю-а-и к-и-о- д- А-і-. -------------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би забронювати квиток до Афін. 0
Y----o-i--b-----hotila -y -a-r--yu-aty--vyto- d--A---. Y- k----- b- / k------ b- z----------- k----- d- A---- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- z-b-o-y-v-t- k-y-o- d- A-i-. ------------------------------------------------------ YA khotiv by / khotila by zabronyuvaty kvytok do Afin.
Полетът директен ли е? Це п-я-ий-----? Ц- п----- р---- Ц- п-я-и- р-й-? --------------- Це прямий рейс? 0
Ts-----a-yy̆-r-y-s? T-- p------- r----- T-e p-y-m-y- r-y-s- ------------------- Tse pryamyy̆ rey̆s?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Б-----аск-- -іс-е б----в------дл--нек--я-и-. Б---------- м---- б--- в----- д-- н--------- Б-д---а-к-, м-с-е б-л- в-к-а- д-я н-к-р-щ-х- -------------------------------------------- Будь-ласка, місце біля вікна, для некурящих. 0
Bu---l-s-a- m-s--- -i-ya--ikn---d-y----kuryash--y--. B---------- m----- b---- v----- d--- n-------------- B-d---a-k-, m-s-s- b-l-a v-k-a- d-y- n-k-r-a-h-h-k-. ---------------------------------------------------- Budʹ-laska, mistse bilya vikna, dlya nekuryashchykh.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Я--отів--и-/ х--іла би -ідт--р--т--м-- -роню. Я х---- б- / х----- б- п---------- м-- б----- Я х-т-в б- / х-т-л- б- п-д-в-р-и-и м-ю б-о-ю- --------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би підтвердити мою броню. 0
Y- -ho-iv-by-- khot----by-pidt-erdyt- -o-- bro--u. Y- k----- b- / k------ b- p---------- m--- b------ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- p-d-v-r-y-y m-y- b-o-y-. -------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila by pidtverdyty moyu bronyu.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Я--о-ів б- /-х-ті-а би ска--в-ти--о---ро-ю. Я х---- б- / х----- б- с-------- м-- б----- Я х-т-в б- / х-т-л- б- с-а-у-а-и м-ю б-о-ю- ------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би скасувати мою броню. 0
YA-kho-iv b- --k---ila by-s-as--aty -oyu--r-n-u. Y- k----- b- / k------ b- s-------- m--- b------ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- s-a-u-a-y m-y- b-o-y-. ------------------------------------------------ YA khotiv by / khotila by skasuvaty moyu bronyu.
Бих искал / искала да променя резервацията си. Я-х--і--б- / ---іл- би --рен-сти-замов-енн- -оєї--рон-. Я х---- б- / х----- б- п-------- з--------- м--- б----- Я х-т-в б- / х-т-л- б- п-р-н-с-и з-м-в-е-н- м-є- б-о-і- ------------------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би перенести замовлення моєї броні. 0
YA----ti---y / k-ot--- -y-peren---y -am------ya -o--ï br--i. Y- k----- b- / k------ b- p-------- z---------- m----- b----- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- p-r-n-s-y z-m-v-e-n-a m-y-i- b-o-i- ------------------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila by perenesty zamovlennya moyeï broni.
Кога излита следващият самолет за Рим? Коли н-йб--жч---р--с д--Рим-? К--- н--------- р--- д- Р---- К-л- н-й-л-ж-и- р-й- д- Р-м-? ----------------------------- Коли найближчий рейс до Риму? 0
Ko-- ----blyz-c-y-- r-y̆s--o--ymu? K--- n------------- r---- d- R---- K-l- n-y-b-y-h-h-y- r-y-s d- R-m-? ---------------------------------- Koly nay̆blyzhchyy̆ rey̆s do Rymu?
Има ли още две свободни места? Є ---дв- ві--н---м-сц-? Є щ- д-- в------ м----- Є щ- д-а в-л-н-х м-с-я- ----------------------- Є ще два вільних місця? 0
Y- -hc----va v-l----h-mi--s-a? Y- s---- d-- v------- m------- Y- s-c-e d-a v-l-n-k- m-s-s-a- ------------------------------ YE shche dva vilʹnykh mistsya?
Не, имаме само едно място свободно още. Ні, - ---е-одне----ь-е-м-сц-. Н-- є л--- о--- в----- м----- Н-, є л-ш- о-н- в-л-н- м-с-е- ----------------------------- Ні, є лише одне вільне місце. 0
Ni, ye-l-sh- -dn- -ilʹ-e mist--. N-- y- l---- o--- v----- m------ N-, y- l-s-e o-n- v-l-n- m-s-s-. -------------------------------- Ni, ye lyshe odne vilʹne mistse.
Кога ще кацнем? К--и--и--ри---л-єм-ся? К--- м- п------------- К-л- м- п-и-е-л-є-о-я- ---------------------- Коли ми приземляємося? 0
K----m- -------yaye--sya? K--- m- p---------------- K-l- m- p-y-e-l-a-e-o-y-? ------------------------- Koly my pryzemlyayemosya?
Кога ще сме там? К-ли -- п----в-є--? К--- м- п---------- К-л- м- п-и-у-а-м-? ------------------- Коли ми прибуваємо? 0
K----my-pry----y-m-? K--- m- p----------- K-l- m- p-y-u-a-e-o- -------------------- Koly my prybuvayemo?
Кога има автобус за центъра на града? К-ли--зд--- --то--с-- цен-- м--та? К--- ї----- а------ в ц---- м----- К-л- ї-д-т- а-т-б-с в ц-н-р м-с-а- ---------------------------------- Коли їздить автобус в центр міста? 0
K-----̈-dy-ʹ a--o-u- --t-e--r ---t-? K--- i------ a------ v t----- m----- K-l- i-z-y-ʹ a-t-b-s v t-e-t- m-s-a- ------------------------------------ Koly ïzdytʹ avtobus v tsentr mista?
Това Вашият куфар ли е? Це Ваша в--і--? Ц- В--- в------ Ц- В-ш- в-л-з-? --------------- Це Ваша валіза? 0
T-e-Va-ha -aliz-? T-- V---- v------ T-e V-s-a v-l-z-? ----------------- Tse Vasha valiza?
Това Вашата чанта ли е? Ц- ---а сумка? Ц- В--- с----- Ц- В-ш- с-м-а- -------------- Це Ваша сумка? 0
Tse---sh- s----? T-- V---- s----- T-e V-s-a s-m-a- ---------------- Tse Vasha sumka?
Това Вашият багаж ли е? Це-Ва- -а-аж? Ц- В-- б----- Ц- В-ш б-г-ж- ------------- Це Ваш багаж? 0
Tse--ash-------? T-- V--- b------ T-e V-s- b-h-z-? ---------------- Tse Vash bahazh?
Колко багаж мога да взема? Як -аг-то-ба-аж--я можу взят-? Я- б----- б----- я м--- в----- Я- б-г-т- б-г-ж- я м-ж- в-я-и- ------------------------------ Як багато багажу я можу взяти? 0
Ya--b-ha-- b-h-zhu--- moz-u vz-a-y? Y-- b----- b------ y- m---- v------ Y-k b-h-t- b-h-z-u y- m-z-u v-y-t-? ----------------------------------- Yak bahato bahazhu ya mozhu vzyaty?
Двайсет килограма. Д-адцять кі----ам. Д------- к-------- Д-а-ц-т- к-л-г-а-. ------------------ Двадцять кілограм. 0
Dv-dt--at- -il-h-am. D--------- k-------- D-a-t-y-t- k-l-h-a-. -------------------- Dvadtsyatʹ kilohram.
Какво, само двайсет килограма? Що-----ьк- д-а-ця-ь -і-о-рам? Щ-- т----- д------- к-------- Щ-, т-л-к- д-а-ц-т- к-л-г-а-? ----------------------------- Що, тільки двадцять кілограм? 0
S-c--- -i--ky-d--d--ya-- -i-o----? S----- t----- d--------- k-------- S-c-o- t-l-k- d-a-t-y-t- k-l-h-a-? ---------------------------------- Shcho, tilʹky dvadtsyatʹ kilohram?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.