Разговорник

bg На летището   »   hy At the airport

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [երեսունհինգ]

35 [yeresunhing]

At the airport

[odanavakayanum]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Ես ուզ--մ-------չք-դե-ի --ենք գ---: Ե- ո----- ե- թ---- դ--- Ա---- գ---- Ե- ո-զ-ւ- ե- թ-ի-ք դ-պ- Ա-ե-ք գ-ե-: ----------------------------------- Ես ուզում եմ թռիչք դեպի Աթենք գնել: 0
Ye- u-um---m --r----’-’----- A-’y---- g--l Y-- u--- y-- t--------- d--- A------- g--- Y-s u-u- y-m t-r-i-h-k- d-p- A-’-e-k- g-e- ------------------------------------------ Yes uzum yem t’rrich’k’ depi At’yenk’ gnel
Полетът директен ли е? Դա-ո------թռ-չք-է: Դ- ո----- թ---- է- Դ- ո-ղ-՞- թ-ի-ք է- ------------------ Դա ուղի՞ղ թռիչք է: 0
D- --h---- -’r---h’-’-e D- u------ t--------- e D- u-h-՞-h t-r-i-h-k- e ----------------------- Da ughi՞gh t’rrich’k’ e
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Խ--րո------մ- տ--ս պ-տ---ա-ի-մ-տ: Խ------ ե- մ- տ--- պ-------- մ--- Խ-դ-ո-մ ե- մ- տ-մ- պ-տ-ւ-ա-ի մ-տ- --------------------------------- Խնդրում եմ մի տոմս պատուհանի մոտ: 0
Kh-dr-- y-- m- -o-s --t-ha-- -ot K------ y-- m- t--- p------- m-- K-n-r-m y-m m- t-m- p-t-h-n- m-t -------------------------------- Khndrum yem mi toms patuhani mot
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Ե---ւ---------- -ատ--ր- ----ատ-լ: Ե- ո----- ե- ի- պ------ հ-------- Ե- ո-զ-ւ- ե- ի- պ-տ-ե-ը հ-ս-ա-ե-: --------------------------------- Ես ուզում եմ իմ պատվերը հաստատել: 0
Ye- -z-- ye---m -atv-r-------t-l Y-- u--- y-- i- p------ h------- Y-s u-u- y-m i- p-t-e-y h-s-a-e- -------------------------------- Yes uzum yem im patvery hastatel
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Ե- -ւզո-մ--մ-իմ -ա-վերը չեղա--ել: Ե- ո----- ե- ի- պ------ չ-------- Ե- ո-զ-ւ- ե- ի- պ-տ-ե-ը չ-ղ-ր-ե-: --------------------------------- Ես ուզում եմ իմ պատվերը չեղարկել: 0
Y---uzu--yem -- ----e-y--h--e--a--el Y-- u--- y-- i- p------ c----------- Y-s u-u- y-m i- p-t-e-y c-’-e-h-r-e- ------------------------------------ Yes uzum yem im patvery ch’yegharkel
Бих искал / искала да променя резервацията си. Ես ո--ում-ե--իմ-պ--վերը-փ-խե-: Ե- ո----- ե- ի- պ------ փ----- Ե- ո-զ-ւ- ե- ի- պ-տ-ե-ը փ-խ-լ- ------------------------------ Ես ուզում եմ իմ պատվերը փոխել: 0
Yes uzum---- -m --t--ry-----k--l Y-- u--- y-- i- p------ p------- Y-s u-u- y-m i- p-t-e-y p-v-k-e- -------------------------------- Yes uzum yem im patvery p’vokhel
Кога излита следващият самолет за Рим? Ե--- է մ--ն-ւ--հ---ր--օդան-վը-դեպ- -ռ--: Ե--- է մ------ հ----- օ------ դ--- Հ---- Ե-ր- է մ-կ-ո-մ հ-ջ-ր- օ-ա-ա-ը դ-պ- Հ-ո-: ---------------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում հաջորդ օդանավը դեպի Հռոմ: 0
Y-՞rb e m-knum---jor- o----vy depi -rrom Y---- e m----- h----- o------ d--- H---- Y-՞-b e m-k-u- h-j-r- o-a-a-y d-p- H-r-m ---------------------------------------- Ye՞rb e meknum hajord odanavy depi Hrrom
Има ли още две свободни места? Եր--- ------եղե- -եռ --՞ն: Ե---- ա--- տ---- դ-- կ---- Ե-կ-ւ ա-ա- տ-ղ-ր դ-ռ կ-՞-: -------------------------- Երկու ազատ տեղեր դեռ կա՞ն: 0
Y-r-u--z-t te---r-d--r --՞n Y---- a--- t----- d--- k--- Y-r-u a-a- t-g-e- d-r- k-՞- --------------------------- Yerku azat tegher derr ka՞n
Не, имаме само едно място свободно още. Ո----ւն--- ---յն--եկ ազ-տ----: Ո-- ո----- մ---- մ-- ա--- տ--- Ո-, ո-ն-ն- մ-ա-ն մ-կ ա-ա- տ-ղ- ------------------------------ Ոչ, ունենք միայն մեկ ազատ տեղ: 0
V-ch-- -n---’--i-----e- az-t -e-h V----- u----- m---- m-- a--- t--- V-c-’- u-e-k- m-a-n m-k a-a- t-g- --------------------------------- Voch’, unenk’ miayn mek azat tegh
Кога ще кацнем? Ե--- --ք վա--է-- կ-տարո--: Ե--- ե-- վ------ կ-------- Ե-ր- ե-ք վ-յ-է-ք կ-տ-ր-ւ-: -------------------------- Ե՞րբ ենք վայրէջք կատարում: 0
Y-՞-b-ye--’-----e-k- ka--rum Y---- y---- v------- k------ Y-՞-b y-n-’ v-y-e-k- k-t-r-m ---------------------------- Ye՞rb yenk’ vayrejk’ katarum
Кога ще сме там? Ե՞րբ -նք--ասնո--: Ե--- ե-- հ------- Ե-ր- ե-ք հ-ս-ո-մ- ----------------- Ե՞րբ ենք հասնում: 0
Ye՞rb--enk- --sn-m Y---- y---- h----- Y-՞-b y-n-’ h-s-u- ------------------ Ye՞rb yenk’ hasnum
Кога има автобус за центъра на града? Ե՞ր--- -ե--ում-ա-տ--ուսը----ի քա-ա-ի ---տ---: Ե--- է մ------ ա-------- դ--- ք----- կ------- Ե-ր- է մ-կ-ո-մ ա-տ-բ-ւ-ը դ-պ- ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- --------------------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում ավտոբուսը դեպի քաղաքի կենտրոն: 0
Y-՞-- ---ek-u---vt-b-s---e-- -’-g-ak’i ke--r-n Y---- e m----- a------- d--- k-------- k------ Y-՞-b e m-k-u- a-t-b-s- d-p- k-a-h-k-i k-n-r-n ---------------------------------------------- Ye՞rb e meknum avtobusy depi k’aghak’i kentron
Това Вашият куфар ли е? Ս- Ձ-՞- ճ-մպ-ուկն -: Ս- Ձ--- ճ-------- է- Ս- Ձ-՞- ճ-մ-ր-ւ-ն է- -------------------- Սա Ձե՞ր ճամպրուկն է: 0
Sa -z-՞r-c--mp-u-n-e S- D---- c-------- e S- D-e-r c-a-p-u-n e -------------------- Sa Dze՞r champrukn e
Това Вашата чанта ли е? Սա-Ձ------յո-սակն է: Ս- Ձ--- պ-------- է- Ս- Ձ-՞- պ-յ-ւ-ա-ն է- -------------------- Սա Ձե՞ր պայուսակն է: 0
Sa --e-r-pay--a---e S- D---- p------- e S- D-e-r p-y-s-k- e ------------------- Sa Dze՞r payusakn e
Това Вашият багаж ли е? Սա -ե՞ր --մ---ւ-- է: Ս- Ձ--- ճ-------- է- Ս- Ձ-՞- ճ-մ-ր-ւ-ն է- -------------------- Սա Ձե՞ր ճամպրուկն է: 0
S--Dze՞--cham--uk--e S- D---- c-------- e S- D-e-r c-a-p-u-n e -------------------- Sa Dze՞r champrukn e
Колко багаж мога да взема? Ք---՞-ճամպրո-կ --րող ե- -ե-ց-ե-: Ք---- ճ------- կ---- ե- վ------- Ք-ն-՞ ճ-մ-ր-ւ- կ-ր-ղ ե- վ-ր-ն-լ- -------------------------------- Քանի՞ ճամպրուկ կարող եմ վերցնել: 0
K’-ni- cha--ruk---rog- -em v--ts’nel K----- c------- k----- y-- v-------- K-a-i- c-a-p-u- k-r-g- y-m v-r-s-n-l ------------------------------------ K’ani՞ champruk karogh yem verts’nel
Двайсет килограма. ք-ան --լոգրամ ք--- կ------- ք-ա- կ-լ-գ-ա- ------------- քսան կիլոգրամ 0
k’-a--k-l-gr-m k---- k------- k-s-n k-l-g-a- -------------- k’san kilogram
Какво, само двайсет килограма? Ի--պ--------յն-ք----կի-ոգ-ա-մ: Ի------- մ---- ք--- կ--------- Ի-չ-ե-ս- մ-ա-ն ք-ա- կ-լ-գ-ա-մ- ------------------------------ Ինչպե՞ս; միայն քսան կիլոգրա՞մ: 0
I--h-p--s;-m-a----’san k-lo----m I--------- m---- k---- k-------- I-c-’-e-s- m-a-n k-s-n k-l-g-a-m -------------------------------- Inch’pe՞s; miayn k’san kilogra՞m

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.