Разговорник

bg На летището   »   sr На аеродрому

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [тридесет и пет]

35 [trideset i pet]

На аеродрому

[Na aerodromu]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Хт-------е-а бих р-з--висат--л---з- ---н-. Х--- / Х---- б-- р---------- л-- з- А----- Х-е- / Х-е-а б-х р-з-р-и-а-и л-т з- А-и-у- ------------------------------------------ Хтео / Хтела бих резервисати лет за Атину. 0
H--o / --e-- bih-rez-rv----i-le---a At---. H--- / H---- b-- r---------- l-- z- A----- H-e- / H-e-a b-h r-z-r-i-a-i l-t z- A-i-u- ------------------------------------------ Hteo / Htela bih rezervisati let za Atinu.
Полетът директен ли е? Д--л- -- то --р----н--е-? Д- л- ј- т- д------- л--- Д- л- ј- т- д-р-к-а- л-т- ------------------------- Да ли је то директан лет? 0
D---- ----- ---ekt-n--e-? D- l- j- t- d------- l--- D- l- j- t- d-r-k-a- l-t- ------------------------- Da li je to direktan let?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Моли------о -- -розо-а---а -епуша--. М---- м---- д- п------- з- н-------- М-л-м м-с-о д- п-о-о-а- з- н-п-ш-ч-. ------------------------------------ Молим место до прозора, за непушаче. 0
M--im --st- d- --oz--a,-z- n---ša--. M---- m---- d- p------- z- n-------- M-l-m m-s-o d- p-o-o-a- z- n-p-š-č-. ------------------------------------ Molim mesto do prozora, za nepušače.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Х--о /-------б-х-п-твр-ити ---ју-р-з-рв----у. Х--- / Х---- б-- п-------- с---- р----------- Х-е- / Х-е-а б-х п-т-р-и-и с-о-у р-з-р-а-и-у- --------------------------------------------- Хтео / Хтела бих потврдити своју резервацију. 0
H-e- - -t--a ----pot-r-i------ju ---e----i--. H--- / H---- b-- p-------- s---- r----------- H-e- / H-e-a b-h p-t-r-i-i s-o-u r-z-r-a-i-u- --------------------------------------------- Hteo / Htela bih potvrditi svoju rezervaciju.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Хте--- -тела -и- -т-рн---ти --ој- ---ер-ациј-. Х--- / Х---- б-- с--------- с---- р----------- Х-е- / Х-е-а б-х с-о-н-р-т- с-о-у р-з-р-а-и-у- ---------------------------------------------- Хтео / Хтела бих сторнирати своју резервацију. 0
H-eo-- ---l- -ih-stor--rat------u--eze-v-ci-u. H--- / H---- b-- s--------- s---- r----------- H-e- / H-e-a b-h s-o-n-r-t- s-o-u r-z-r-a-i-u- ---------------------------------------------- Hteo / Htela bih stornirati svoju rezervaciju.
Бих искал / искала да променя резервацията си. Х--- /--т-л- бих -----н-ти----ј- ре--р-ац-ју. Х--- / Х---- б-- п-------- с---- р----------- Х-е- / Х-е-а б-х п-о-е-и-и с-о-у р-з-р-а-и-у- --------------------------------------------- Хтео / Хтела бих променити своју резервацију. 0
Hteo----------ih p--m--i-- -vo-u-rez-r-a--ju. H--- / H---- b-- p-------- s---- r----------- H-e- / H-e-a b-h p-o-e-i-i s-o-u r-z-r-a-i-u- --------------------------------------------- Hteo / Htela bih promeniti svoju rezervaciju.
Кога излита следващият самолет за Рим? К-д- -о-ећ- ---де-- ---о- -а--им? К--- п----- с------ а---- з- Р--- К-д- п-л-ћ- с-е-е-и а-и-н з- Р-м- --------------------------------- Када полеће следећи авион за Рим? 0
Ka-a--ole--- sle-eći -vion za Ri-? K--- p------ s------- a---- z- R--- K-d- p-l-c-e s-e-e-́- a-i-n z- R-m- ----------------------------------- Kada poleće sledeći avion za Rim?
Има ли още две свободни места? Ј------ слоб-д-- јо- --а --с--? Ј--- л- с------- ј-- д-- м----- Ј-с- л- с-о-о-н- ј-ш д-а м-с-а- ------------------------------- Јесу ли слободна још два места? 0
Je-u----sl-b--n------dva---s--? J--- l- s------- j-- d-- m----- J-s- l- s-o-o-n- j-š d-a m-s-a- ------------------------------- Jesu li slobodna još dva mesta?
Не, имаме само едно място свободно още. Н-,-и-а-о ј-----м- -едн- -е-т- слободно. Н-- и---- ј-- с--- ј---- м---- с-------- Н-, и-а-о ј-ш с-м- ј-д-о м-с-о с-о-о-н-. ---------------------------------------- Не, имамо још само једно место слободно. 0
N-- i---- jo---am- je-n---e-to-s--bodn-. N-- i---- j-- s--- j---- m---- s-------- N-, i-a-o j-š s-m- j-d-o m-s-o s-o-o-n-. ---------------------------------------- Ne, imamo još samo jedno mesto slobodno.
Кога ще кацнем? Када---е-ем-? К--- с------- К-д- с-е-е-о- ------------- Када слећемо? 0
K--a --ec---o? K--- s-------- K-d- s-e-́-m-? -------------- Kada slećemo?
Кога ще сме там? К-да--м- т---? К--- с-- т---- К-д- с-о т-м-? -------------- Када смо тамо? 0
Ka-a --o----o? K--- s-- t---- K-d- s-o t-m-? -------------- Kada smo tamo?
Кога има автобус за центъра на града? Када вози --тобус у ц-нтар -рад-? К--- в--- а------ у ц----- г----- К-д- в-з- а-т-б-с у ц-н-а- г-а-а- --------------------------------- Када вози аутобус у центар града? 0
Ka-----z---ut-bus --c-nt-r----d-? K--- v--- a------ u c----- g----- K-d- v-z- a-t-b-s u c-n-a- g-a-a- --------------------------------- Kada vozi autobus u centar grada?
Това Вашият куфар ли е? Д- ли ----- Ваш-коф--? Д- л- ј- т- В-- к----- Д- л- ј- т- В-ш к-ф-р- ---------------------- Да ли је то Ваш кофер? 0
D---i--- t---a- ---er? D- l- j- t- V-- k----- D- l- j- t- V-š k-f-r- ---------------------- Da li je to Vaš kofer?
Това Вашата чанта ли е? Д---и--е -- ---- ---на? Д- л- ј- т- В--- т----- Д- л- ј- т- В-ш- т-ш-а- ----------------------- Да ли је то Ваша ташна? 0
Da l-----t- Va-a-t----? D- l- j- t- V--- t----- D- l- j- t- V-š- t-š-a- ----------------------- Da li je to Vaša tašna?
Това Вашият багаж ли е? Да--- је т---аш--ртљ--? Д- л- ј- т- В-- п------ Д- л- ј- т- В-ш п-т-а-? ----------------------- Да ли је то Ваш пртљаг? 0
D- ----e-t- ----p-----g? D- l- j- t- V-- p------- D- l- j- t- V-š p-t-j-g- ------------------------ Da li je to Vaš prtljag?
Колко багаж мога да взема? К-ли-о-п-т-ага --гу п--е-и? К----- п------ м--- п------ К-л-к- п-т-а-а м-г- п-н-т-? --------------------------- Колико пртљага могу понети? 0
K-l--o--r--j-g---o-----n---? K----- p------- m--- p------ K-l-k- p-t-j-g- m-g- p-n-t-? ---------------------------- Koliko prtljaga mogu poneti?
Двайсет килограма. Дв-д-с-- кила. Д------- к---- Д-а-е-е- к-л-. -------------- Двадесет кила. 0
D-a-es-t----a. D------- k---- D-a-e-e- k-l-. -------------- Dvadeset kila.
Какво, само двайсет килограма? Шт-- са-о-дв-десет --л-? Ш--- с--- д------- к---- Ш-а- с-м- д-а-е-е- к-л-? ------------------------ Шта, само двадесет кила? 0
Št----a---d--d--et--i-a? Š--- s--- d------- k---- Š-a- s-m- d-a-e-e- k-l-? ------------------------ Šta, samo dvadeset kila?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.