Разговорник

bg На летището   »   sl Na letališču

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [petintrideset]

Na letališču

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. R-d--) bi -ezerv-r--(a- --- v----ne. R----- b- r------------ l-- v A----- R-d-a- b- r-z-r-i-a-(-) l-t v A-e-e- ------------------------------------ Rad(a) bi rezerviral(a) let v Atene. 0
Полетът директен ли е? A-- je -o-n--os-e--n-let? A-- j- t- n--------- l--- A-i j- t- n-p-s-e-e- l-t- ------------------------- Ali je to neposreden let? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Pr-s----ed-ž p-- ----- v--d-el-u----n--ad--ce. P----- s---- p-- o---- v o------ z- n--------- P-o-i- s-d-ž p-i o-n-, v o-d-l-u z- n-k-d-l-e- ---------------------------------------------- Prosim sedež pri oknu, v oddelku za nekadilce. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. R--(a--b-----r-i-----sv-----ez----cijo. R----- b- p--------- s---- r----------- R-d-a- b- p-t-d-l-a- s-o-o r-z-r-a-i-o- --------------------------------------- Rad(a) bi potrdil(a) svojo rezervacijo. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Ra------i---e-----l--- svo-o---ze-v-c--o. R----- b- p----------- s---- r----------- R-d-a- b- p-e-l-c-l-a- s-o-o r-z-r-a-i-o- ----------------------------------------- Rad(a) bi preklical(a) svojo rezervacijo. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. R-d-a- -i ----men--(a) ------r--e--a-i--. R----- b- s----------- s---- r----------- R-d-a- b- s-r-m-n-l-a- s-o-o r-z-r-a-i-o- ----------------------------------------- Rad(a) bi spremenil(a) svojo rezervacijo. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? Kdaj--d---i-n--l-d-j- -etal--- -i-? K--- o----- n-------- l----- v R--- K-a- o-l-t- n-s-e-n-e l-t-l- v R-m- ----------------------------------- Kdaj odleti naslednje letalo v Rim? 0
Има ли още две свободни места? S-- --------a--v-------? S-- š- p----- d-- m----- S-a š- p-o-t- d-a m-s-a- ------------------------ Sta še prosta dva mesta? 0
Не, имаме само едно място свободно още. N----m--- l- še----------o me-to. N-- i---- l- š- e-- p----- m----- N-, i-a-o l- š- e-o p-o-t- m-s-o- --------------------------------- Ne, imamo le še eno prosto mesto. 0
Кога ще кацнем? K--- -----a-e--? K--- p---------- K-a- p-i-t-n-m-? ---------------- Kdaj pristanemo? 0
Кога ще сме там? K------mo --m? K--- b--- t--- K-a- b-m- t-m- -------------- Kdaj bomo tam? 0
Кога има автобус за центъра на града? K-a- ----e ---š-- ---o--s-v-----e- --s-a? K--- p---- k----- a------ v c----- m----- K-a- p-l-e k-k-e- a-t-b-s v c-n-e- m-s-a- ----------------------------------------- Kdaj pelje kakšen avtobus v center mesta? 0
Това Вашият куфар ли е? J- to v---kovč--? J- t- v-- k------ J- t- v-š k-v-e-? ----------------- Je to vaš kovček? 0
Това Вашата чанта ли е? Je -o --ša-t--ba? J- t- v--- t----- J- t- v-š- t-r-a- ----------------- Je to vaša torba? 0
Това Вашият багаж ли е? J--to-vaša-p---ja--? J- t- v--- p-------- J- t- v-š- p-t-j-g-? -------------------- Je to vaša prtljaga? 0
Колко багаж мога да взема? Kol-ko-prtl-age-l---o---am-- --sabo? K----- p------- l---- v----- s s---- K-l-k- p-t-j-g- l-h-o v-a-e- s s-b-? ------------------------------------ Koliko prtljage lahko vzamem s sabo? 0
Двайсет килограма. D-ajset k-l---a-ov. D------ k---------- D-a-s-t k-l-g-a-o-. ------------------- Dvajset kilogramov. 0
Какво, само двайсет килограма? K--- sa-o d--j--- kil----m--? K--- s--- d------ k---------- K-j- s-m- d-a-s-t k-l-g-a-o-? ----------------------------- Kaj, samo dvajset kilogramov? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.