Разговорник

bg На летището   »   be У аэрапорце

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [трыццаць пяць]

35 [trytstsats’ pyats’]

У аэрапорце

[U aeraportse]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Я----еў -ы-/ х--е-а бы -а-р---ра---ь--іле- -а-рэйс - --іны. Я х---- б- / х----- б- з------------ б---- н- р--- у А----- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- з-б-а-і-а-а-ь б-л-т н- р-й- у А-і-ы- ----------------------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы забраніраваць білет на рэйс у Афіны. 0
Y- khats----y /-kha------by--ab---іr-v-t-’ ---e--na --------fі--. Y- k------ b- / k------- b- z------------- b---- n- r--- u A----- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- z-b-a-і-a-a-s- b-l-t n- r-y- u A-і-y- ----------------------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by zabranіravats’ bіlet na reys u Afіny.
Полетът директен ли е? Гэ-- -есп-садач-- рэй-? Г--- б----------- р---- Г-т- б-с-а-а-а-н- р-й-? ----------------------- Гэта беспасадачны рэйс? 0
G-t--bes-as-----ny ----? G--- b------------ r---- G-t- b-s-a-a-a-h-y r-y-? ------------------------ Geta bespasadachny reys?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Ка---лас-а- м---- ля-а--а ў --ло-- д-----кур---. К--- л----- м---- л- а--- ў с----- д-- н-------- К-л- л-с-а- м-с-а л- а-н- ў с-л-н- д-я н-к-р-о-. ------------------------------------------------ Калі ласка, месца ля акна ў салоне для некурцоў. 0
Ka-- l-ska-----t-a--ya-a--- u---lo-e-dly--neku---o-. K--- l----- m----- l-- a--- u s----- d--- n--------- K-l- l-s-a- m-s-s- l-a a-n- u s-l-n- d-y- n-k-r-s-u- ---------------------------------------------------- Kalі laska, mestsa lya akna u salone dlya nekurtsou.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Я -аце- -ы / х--е-- -ы-пац----з--ь-св-ё-б-а------нне. Я х---- б- / х----- б- п---------- с--- б------------ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- п-ц-е-д-і-ь с-а- б-а-і-а-а-н-. ----------------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы пацвердзіць сваё браніраванне. 0
Ya k-a-se---y - --a--e---by-----v-rdzіts- sv-e b--nі----n--. Y- k------ b- / k------- b- p------------ s--- b------------ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- p-t-v-r-z-t-’ s-a- b-a-і-a-a-n-. ------------------------------------------------------------ Ya khatseu by / khatsela by patsverdzіts’ svae branіravanne.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Я-х-цеў бы-- -ац----б- а-ул-в----с-а- --а-ір---н-е. Я х---- б- / х----- б- а-------- с--- б------------ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- а-у-я-а-ь с-а- б-а-і-а-а-н-. --------------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы ануляваць сваё браніраванне. 0
Ya -h-t-eu b--- kha--el--by----l-a--t------- br---r--a---. Y- k------ b- / k------- b- a---------- s--- b------------ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- a-u-y-v-t-’ s-a- b-a-і-a-a-n-. ---------------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by anulyavats’ svae branіravanne.
Бих искал / искала да променя резервацията си. Я-----ў-бы / ха-е---бы---р-б-а-і-ав--ь. Я х---- б- / х----- б- п--------------- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- п-р-б-а-і-а-а-ь- --------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы перабраніраваць. 0
Ya--ha--e- ---- khat-ela -y -erabr-nіr--at-’. Y- k------ b- / k------- b- p---------------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- p-r-b-a-і-a-a-s-. --------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by perabranіravats’.
Кога излита следващият самолет за Рим? К-л- в---т----а-ту-н------лё-------? К--- в------ н------- с------ у Р--- К-л- в-л-т-е н-с-у-н- с-м-л-т у Р-м- ------------------------------------ Калі вылятае наступны самалёт у Рым? 0
K-lі-v-l-a-ae nastup-y -a--l---u -y-? K--- v------- n------- s------ u R--- K-l- v-l-a-a- n-s-u-n- s-m-l-t u R-m- ------------------------------------- Kalі vylyatae nastupny samalet u Rym?
Има ли още две свободни места? Ц- ёсць-я--э --- -в----ныя--е-цы? Ц- ё--- я--- д-- с-------- м----- Ц- ё-ц- я-ч- д-а с-а-о-н-я м-с-ы- --------------------------------- Ці ёсць яшчэ два свабодныя месцы? 0
Ts- -os-s’---s-c---d------b--------es-s-? T-- y----- y------ d-- s--------- m------ T-і y-s-s- y-s-c-e d-a s-a-o-n-y- m-s-s-? ----------------------------------------- Tsі yosts’ yashche dva svabodnyya mestsy?
Не, имаме само едно място свободно още. Не--- нас ----кі ад-о--в-бод--е м--ц-. Н-- у н-- т----- а--- с-------- м----- Н-, у н-с т-л-к- а-н- с-а-о-н-е м-с-а- -------------------------------------- Не, у нас толькі адно свабоднае месца. 0
Ne,-u --- t-------d---s----d-----es-s-. N-- u n-- t----- a--- s-------- m------ N-, u n-s t-l-k- a-n- s-a-o-n-e m-s-s-. --------------------------------------- Ne, u nas tol’kі adno svabodnae mestsa.
Кога ще кацнем? К-л- мы---ы-я-л--м-я? К--- м- п------------ К-л- м- п-ы-я-л-е-с-? --------------------- Калі мы прызямляемся? 0
Ka---m- -ry-------yemsya? K--- m- p---------------- K-l- m- p-y-y-m-y-y-m-y-? ------------------------- Kalі my pryzyamlyayemsya?
Кога ще сме там? Ка---м- ----е--на ме-цы? К--- м- б----- н- м----- К-л- м- б-д-е- н- м-с-ы- ------------------------ Калі мы будзем на месцы? 0
K-------b--ze---a me--s-? K--- m- b----- n- m------ K-l- m- b-d-e- n- m-s-s-? ------------------------- Kalі my budzem na mestsy?
Кога има автобус за центъра на града? Ка-- адпр-ўл---ц- --т-------ц--тр г---д-? К--- а----------- а------ у ц---- г------ К-л- а-п-а-л-е-ц- а-т-б-с у ц-н-р г-р-д-? ----------------------------------------- Калі адпраўляецца аўтобус у цэнтр горада? 0
Ka-і a--r-u---------a-au-ob-- - --e-------ad-? K--- a--------------- a------ u t----- g------ K-l- a-p-a-l-a-e-s-s- a-t-b-s u t-e-t- g-r-d-? ---------------------------------------------- Kalі adpraulyayetstsa autobus u tsentr gorada?
Това Вашият куфар ли е? Г----В---ча-а-ан? Г--- В-- ч------- Г-т- В-ш ч-м-д-н- ----------------- Гэта Ваш чамадан? 0
Ge---Va-h -h-m----? G--- V--- c-------- G-t- V-s- c-a-a-a-? ------------------- Geta Vash chamadan?
Това Вашата чанта ли е? Г-т---а------ка? Г--- В--- с----- Г-т- В-ш- с-м-а- ---------------- Гэта Ваша сумка? 0
G--a-V-sha -um--? G--- V---- s----- G-t- V-s-a s-m-a- ----------------- Geta Vasha sumka?
Това Вашият багаж ли е? Гэ---В-ш----аж? Г--- В-- б----- Г-т- В-ш б-г-ж- --------------- Гэта Ваш багаж? 0
Geta V--- ---az-? G--- V--- b------ G-t- V-s- b-g-z-? ----------------- Geta Vash bagazh?
Колко багаж мога да взема? Коль-- багаж- -----у --яц- ----б-й? К----- б----- я м--- ў---- з с----- К-л-к- б-г-ж- я м-г- ў-я-ь з с-б-й- ----------------------------------- Колькі багажу я магу ўзяць з сабой? 0
Kol--і b---zh--y- m-gu u--ats’ z-sa-oy? K----- b------ y- m--- u------ z s----- K-l-k- b-g-z-u y- m-g- u-y-t-’ z s-b-y- --------------------------------------- Kol’kі bagazhu ya magu uzyats’ z saboy?
Двайсет килограма. Два-ц--- к-л---ам. Д------- к-------- Д-а-ц-ц- к-л-г-а-. ------------------ Дваццаць кілаграм. 0
D--t-ts--s-----agra-. D---------- k-------- D-a-s-s-t-’ k-l-g-a-. --------------------- Dvatstsats’ kіlagram.
Какво, само двайсет килограма? Што--т---к--двац-ац--кі--г---? Ш--- т----- д------- к-------- Ш-о- т-л-к- д-а-ц-ц- к-л-г-а-? ------------------------------ Што, толькі дваццаць кілаграм? 0
Shto- tol’k---v---ts------іl-g-am? S---- t----- d---------- k-------- S-t-, t-l-k- d-a-s-s-t-’ k-l-g-a-? ---------------------------------- Shto, tol’kі dvatstsats’ kіlagram?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.