Разговорник

bg На летището   »   ky At the airport

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [отуз беш]

35 [otuz beş]

At the airport

[Aeroportto]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Мен-А--на-а уч-ун---рон--о-у каа----. Мен Афинага учууну брондоону каалайм. М-н А-и-а-а у-у-н- б-о-д-о-у к-а-а-м- ------------------------------------- Мен Афинага учууну брондоону каалайм. 0
Men -f-nag- --uunu b-o--oo-- kaalaym. Men Afinaga uçuunu brondoonu kaalaym. M-n A-i-a-a u-u-n- b-o-d-o-u k-a-a-m- ------------------------------------- Men Afinaga uçuunu brondoonu kaalaym.
Полетът директен ли е? Б-л --- --т-ам-ы? Бул түз каттамбы? Б-л т-з к-т-а-б-? ----------------- Бул түз каттамбы? 0
B-l-tü--k---a-bı? Bul tüz kattambı? B-l t-z k-t-a-b-? ----------------- Bul tüz kattambı?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Т-ре-е--н-жан--да там-ки---ги-б-й -у--ан----- -у--н--. Терезенин жанында тамеки чегилбей турган жер, сураныч. Т-р-з-н-н ж-н-н-а т-м-к- ч-г-л-е- т-р-а- ж-р- с-р-н-ч- ------------------------------------------------------ Терезенин жанында тамеки чегилбей турган жер, сураныч. 0
Ter---ni- j-nı-d- ----k- -e--lbey t--g-n -e-,-s---n--. Terezenin janında tameki çegilbey turgan jer, suranıç. T-r-z-n-n j-n-n-a t-m-k- ç-g-l-e- t-r-a- j-r- s-r-n-ç- ------------------------------------------------------ Terezenin janında tameki çegilbey turgan jer, suranıç.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Ме----леп--о--ону-д--т--ты-т--ы- ---е-. Мен ээлеп койгонумду тастыктагым келет. М-н э-л-п к-й-о-у-д- т-с-ы-т-г-м к-л-т- --------------------------------------- Мен ээлеп койгонумду тастыктагым келет. 0
Me------p ---g-num---tastık-a-ı- k-le-. Men eelep koygonumdu tastıktagım kelet. M-n e-l-p k-y-o-u-d- t-s-ı-t-g-m k-l-t- --------------------------------------- Men eelep koygonumdu tastıktagım kelet.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Ме- ээ-е- -оюун----к-о -ыг-ргы- к----. Мен ээлеп коюуну жокко чыгаргым келет. М-н э-л-п к-ю-н- ж-к-о ч-г-р-ы- к-л-т- -------------------------------------- Мен ээлеп коюуну жокко чыгаргым келет. 0
Men ee-ep k----nu-----o-çı-ar--m k-l-t. Men eelep koyuunu jokko çıgargım kelet. M-n e-l-p k-y-u-u j-k-o ç-g-r-ı- k-l-t- --------------------------------------- Men eelep koyuunu jokko çıgargım kelet.
Бих искал / искала да променя резервацията си. М-- -э-еп -о-ун--ө-г-р-к-----лет. Мен ээлеп коюуну өзгөрткүм келет. М-н э-л-п к-ю-н- ө-г-р-к-м к-л-т- --------------------------------- Мен ээлеп коюуну өзгөрткүм келет. 0
M-n---le--k----n- ö--ö-tk-- -e--t. Men eelep koyuunu özgörtküm kelet. M-n e-l-p k-y-u-u ö-g-r-k-m k-l-t- ---------------------------------- Men eelep koyuunu özgörtküm kelet.
Кога излита следващият самолет за Рим? Ки--н-и --ак---мг----ч-- ---т? Кийинки учак Римге качан учат? К-й-н-и у-а- Р-м-е к-ч-н у-а-? ------------------------------ Кийинки учак Римге качан учат? 0
K--in-i-u-a---im-e ka-an--ça-? Kiyinki uçak Rimge kaçan uçat? K-y-n-i u-a- R-m-e k-ç-n u-a-? ------------------------------ Kiyinki uçak Rimge kaçan uçat?
Има ли още две свободни места? Эки о-у--ка-ды-ы? Эки орун калдыбы? Э-и о-у- к-л-ы-ы- ----------------- Эки орун калдыбы? 0
Ek----u- k-l-ı-ı? Eki orun kaldıbı? E-i o-u- k-l-ı-ı- ----------------- Eki orun kaldıbı?
Не, имаме само едно място свободно още. Жок, -изде---р-ган----ун ---ды. Жок, бизде бир гана орун калды. Ж-к- б-з-е б-р г-н- о-у- к-л-ы- ------------------------------- Жок, бизде бир гана орун калды. 0
Jo-,--iz-- b-r -an- --u- ka-dı. Jok, bizde bir gana orun kaldı. J-k- b-z-e b-r g-n- o-u- k-l-ı- ------------------------------- Jok, bizde bir gana orun kaldı.
Кога ще кацнем? Биз ---а- ко--буз? Биз качан конобуз? Б-з к-ч-н к-н-б-з- ------------------ Биз качан конобуз? 0
B-z kaça--ko-o-uz? Biz kaçan konobuz? B-z k-ç-n k-n-b-z- ------------------ Biz kaçan konobuz?
Кога ще сме там? Б-з кач-н к-ле-из? Биз качан келебиз? Б-з к-ч-н к-л-б-з- ------------------ Биз качан келебиз? 0
Biz kaça- ke---i-? Biz kaçan kelebiz? B-z k-ç-n k-l-b-z- ------------------ Biz kaçan kelebiz?
Кога има автобус за центъра на града? Ш--р--- -о-б--уна --тоб-- ----н-жөн-йт? Шаардын борборуна автобус качан жөнөйт? Ш-а-д-н б-р-о-у-а а-т-б-с к-ч-н ж-н-й-? --------------------------------------- Шаардын борборуна автобус качан жөнөйт? 0
Ş-----n ----o-u-a---to-u------- jön-yt? Şaardın borboruna avtobus kaçan jönöyt? Ş-a-d-n b-r-o-u-a a-t-b-s k-ç-n j-n-y-? --------------------------------------- Şaardın borboruna avtobus kaçan jönöyt?
Това Вашият куфар ли е? Б---си-----ч--о--ны--зб-? Бул сиздин чемоданынызбы? Б-л с-з-и- ч-м-д-н-н-з-ы- ------------------------- Бул сиздин чемоданынызбы? 0
Bu---izdi- çe--d--ı-ı-b-? Bul sizdin çemodanınızbı? B-l s-z-i- ç-m-d-n-n-z-ı- ------------------------- Bul sizdin çemodanınızbı?
Това Вашата чанта ли е? Бу- --з-ин сум-аң----? Бул сиздин сумкаңызбы? Б-л с-з-и- с-м-а-ы-б-? ---------------------- Бул сиздин сумкаңызбы? 0
Bul ----in--um----z--? Bul sizdin sumkaŋızbı? B-l s-z-i- s-m-a-ı-b-? ---------------------- Bul sizdin sumkaŋızbı?
Това Вашият багаж ли е? Б----издин жүгү--збү? Бул сиздин жүгүңүзбү? Б-л с-з-и- ж-г-ң-з-ү- --------------------- Бул сиздин жүгүңүзбү? 0
B-l siz--n-------zbü? Bul sizdin jügüŋüzbü? B-l s-z-i- j-g-ŋ-z-ü- --------------------- Bul sizdin jügüŋüzbü?
Колко багаж мога да взема? К-н-а -үк---- -лам? Канча жүк ала алам? К-н-а ж-к а-а а-а-? ------------------- Канча жүк ала алам? 0
Kan-- jük a-a-a-a-? Kança jük ala alam? K-n-a j-k a-a a-a-? ------------------- Kança jük ala alam?
Двайсет килограма. Ж-й--м- к-логра--. Жыйырма килограмм. Ж-й-р-а к-л-г-а-м- ------------------ Жыйырма килограмм. 0
Jı---ma k---g-a-m. Jıyırma kilogramm. J-y-r-a k-l-g-a-m- ------------------ Jıyırma kilogramm.
Какво, само двайсет килограма? Э-н---ж--ырма--ле -илограм-б-? Эмне, жыйырма эле килограммбы? Э-н-, ж-й-р-а э-е к-л-г-а-м-ы- ------------------------------ Эмне, жыйырма эле килограммбы? 0
Emne- --------e----i--g-am--ı? Emne, jıyırma ele kilogrammbı? E-n-, j-y-r-a e-e k-l-g-a-m-ı- ------------------------------ Emne, jıyırma ele kilogrammbı?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.