Разговорник

bg Чувства   »   sl Čustva

56 [петдесет и шест]

Чувства

Чувства

56 [šestinpetdeset]

Čustva

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
имам желание / настроение U-iv-ti U------ U-i-a-i ------- Uživati 0
Ние имаме желание / настроение. Mi--ž--a-- ----im-----r-j-t-o------i-v-----dv-----iva---(s- -mava-p--jetn--. M- u------ (-- i---- p--------- / M---- (------ u------ (-- i---- p--------- M- u-i-a-o (-e i-a-o p-i-e-n-)- / M-d-a (-e-v-) u-i-a-a (-e i-a-a p-i-e-n-)- ---------------------------------------------------------------------------- Mi uživamo (se imamo prijetno). / Midva (Medve) uživava (se imava prijetno). 0
Ние нямаме желание / настроение. N- -ž--amo----iv-va-. N- u------ (--------- N- u-i-a-o (-ž-v-v-)- --------------------- Ne uživamo (uživava). 0
страхувам се b-ti--e b--- s- b-t- s- ------- bati se 0
Аз се страхувам. B-ji- s-. B---- s-- B-j-m s-. --------- Bojim se. 0
Аз не се страхувам. Ne--oji- s-. N- b---- s-- N- b-j-m s-. ------------ Ne bojim se. 0
имам време imet- čas i---- č-- i-e-i č-s --------- imeti čas 0
Той има време. O------č--. O- i-- č--- O- i-a č-s- ----------- On ima čas. 0
Той няма време. O----ma --s-. O- n--- č---- O- n-m- č-s-. ------------- On nima časa. 0
скучая dolg--asi-i-se d---------- s- d-l-o-a-i-i s- -------------- dolgočasiti se 0
Тя скучае. Ona--e----g--asi. (Nje---e-d--gč-s.) O-- s- d--------- (---- j- d-------- O-a s- d-l-o-a-i- (-j-j j- d-l-č-s-) ------------------------------------ Ona se dolgočasi. (Njej je dolgčas.) 0
Тя не скучае. O---se n- d--g-č---- (Nj-j--i--olgč--.) O-- s- n- d--------- (---- n- d-------- O-a s- n- d-l-o-a-i- (-j-j n- d-l-č-s-) --------------------------------------- Ona se ne dolgočasi. (Njej ni dolgčas.) 0
гладен / гладна съм b--i l--en b--- l---- b-t- l-č-n ---------- biti lačen 0
Гладни ли сте? Ali st----č--? A-- s-- l----- A-i s-e l-č-i- -------------- Ali ste lačni? 0
Не сте ли гладни? A-i n--t---a-ni? A-- n---- l----- A-i n-s-e l-č-i- ---------------- Ali niste lačni? 0
жаден / жадна съм bi-----j-n b--- ž---- b-t- ž-j-n ---------- biti žejen 0
Те са жадни. Vi-s---žej--- -V------ž--ne.) V- s-- ž----- (-- s-- ž------ V- s-e ž-j-i- (-e s-e ž-j-e-) ----------------------------- Vi ste žejni. (Ve ste žejne.) 0
Те не са жадни. Vi n---e že-n-. (Ve---st--ž-jn-.) V- n---- ž----- (-- n---- ž------ V- n-s-e ž-j-i- (-e n-s-e ž-j-e-) --------------------------------- Vi niste žejni. (Ve niste žejne.) 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Тайни езици

Чрез езиците ние се стремим да изразим това, което мислим и чувстваме. Така че, разбирането е най-важната цел на езика. Но понякога хората не искат да бъдат разбрани от всички. В такива случаи те измислят тайни езици. Тайните езици са очаровали хората в продължение на хиляди години. Юлий Цезар е имал свой таен език, например. Той изпращал кодирани съобщения до всички области на империята си. Враговете му не можели да четат кодираните новини. Тайните езици представляват защитена комуникация. Чрез тайните езици ние се разграничаваме от останалите. Чрез тях показваме, че принадлежим към някаква изключителна група. Има различни причини, поради които използваме тайни езици. Влюбените непрекъснато си пишат кодирани писма. Определени професионални групи също имат свои собствени езици. По същия начин има езици за фокусници, крадци и бизнесмени. Но тайните езици най-често се използват за политически цели. Тайни езици са използвани в почти всяка война. Военните и разузнавателните служби имат свои експерти по тайни езици. Криптологията е наука за кодирането. Съвременните кодове се базират на сложни математически формули. Но те са много трудни за декодиране. Без кодираните езици животът ни би бил немислим. Криптирани данни се използва навсякъде днес. Кредитни карти и имейли - всичко функционира с кодове. Децата намират тайните езици за особено вълнуващи. Те обичат да обменят тайни съобщения с приятелите си. Тайните езици са дори полезни за развитието на децата... Те насърчават творчеството и езиковия усет!