Разговорник

bg моля за нещо   »   sl za nekaj prositi

74 [седемдесет и четири]

моля за нещо

моля за нещо

74 [štiriinsedemdeset]

za nekaj prositi

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Може ли да мe подстрижете ? Al-----lah-- -o--riž-te-l-se? A-- m- l---- p--------- l---- A-i m- l-h-o p-s-r-ž-t- l-s-? ----------------------------- Ali mi lahko postrižete lase? 0
Не много късо, моля. Ne-p---eč-na k-a--o---rosim. N- p----- n- k------ p------ N- p-e-e- n- k-a-k-, p-o-i-. ---------------------------- Ne preveč na kratko, prosim. 0
Малко по-късо, моля. Še-mal----l- ---kr---o- pro--m. Š- m--- b--- n- k------ p------ Š- m-l- b-l- n- k-a-k-, p-o-i-. ------------------------------- Še malo bolj na kratko, prosim. 0
Може ли да проявите снимките? A-i lah-- --zv-j--- te --i--? A-- l---- r-------- t- s----- A-i l-h-o r-z-i-e-e t- s-i-e- ----------------------------- Ali lahko razvijete te slike? 0
Снимките са на компактдиска. Fo---r---j--s--n-----j-. F---------- s- n- C----- F-t-g-a-i-e s- n- C---u- ------------------------ Fotografije so na CD-ju. 0
Снимките са в камерата. Fotografije-so --a--ra-u. F---------- s- v a------- F-t-g-a-i-e s- v a-a-a-u- ------------------------- Fotografije so v aparatu. 0
Може ли да поправите часовника? A-i l--ko-p-p--vit--uro? A-- l---- p-------- u--- A-i l-h-o p-p-a-i-e u-o- ------------------------ Ali lahko popravite uro? 0
Стъклото е счупено. Ste---------č--o. S----- j- p------ S-e-l- j- p-č-n-. ----------------- Steklo je počeno. 0
Батерията е изтощена. Baterija-je p----a. B------- j- p------ B-t-r-j- j- p-a-n-. ------------------- Baterija je prazna. 0
Може ли да изгладите ризата? A----a-ko ---ka-e -ra---? A-- l---- z------ s------ A-i l-h-o z-i-a-e s-a-c-? ------------------------- Ali lahko zlikate srajco? 0
Може ли да почистите панталона? Al- l--k- -čisti----l--e? A-- l---- o------- h----- A-i l-h-o o-i-t-t- h-a-e- ------------------------- Ali lahko očistite hlače? 0
Може ли да поправите обувките? Al- -ah-- ---ra---e--e----? A-- l---- p-------- č------ A-i l-h-o p-p-a-i-e č-v-j-? --------------------------- Ali lahko popravite čevlje? 0
Може ли да ми дадете огънче? Mi----ko d-ste o-e-j? M- l---- d---- o----- M- l-h-o d-s-e o-e-j- --------------------- Mi lahko daste ogenj? 0
Имате ли кибрит или запалка? Imat---ž-g-li-e-al- vži-----k? I---- v-------- a-- v--------- I-a-e v-i-a-i-e a-i v-i-a-n-k- ------------------------------ Imate vžigalice ali vžigalnik? 0
Имате ли пепелник? I-at--k---------elnik? I---- k----- p-------- I-a-e k-k-e- p-p-l-i-? ---------------------- Imate kakšen pepelnik? 0
Пушите ли пури? Ka--t- c-----? K----- c------ K-d-t- c-g-r-? -------------- Kadite cigare? 0
Пушите ли цигари? K-d--- c-g--ete? K----- c-------- K-d-t- c-g-r-t-? ---------------- Kadite cigarete? 0
Пушите ли лула? K--i-e--i-o? K----- p---- K-d-t- p-p-? ------------ Kadite pipo? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учене и четене

Ученето и четенето вървят ръка за ръка. Разбира се, това е особено вярно, когато изучаваме чужди езици. Онзи, който иска да научи нов език трябва да чете много текстове. Когато четем литература на чужд език, ние обработваме цели изречения. Нашият мозък изучава лексиката и граматиктаа в контекст. Това ни помага лесно да запаметим новото съдържание. На нашата памет й е по-трудно да си спомня отделни думи. Чрез четенето ние научаваме какви значения могат да имат думите. В резултат на това развиваме усет за новия език. Естествено, чуждоезиковата литература не трябва да бъде прекалено трудна. Съвременните къси разкази или криминални романи често са забавни. Ежедневните вестници имат предимството, че са винаги актуални. Детските книги или комиксите също са подходящи за обучение. Снимките улесняват разбирането на новия език. Независимо каква литература изберете - тя трябва да бъде забавна! Това означава, че четивото трябва да е наситено с действие, за да бъде езикът в него разнообразен. А ако не успеете да откриете нищо подходящо, може да използвате и специални учебници. Има много книги с прости текстове за начинаещи. Важно е винаги да използвате речник при четене. Всеки път, когато не разбирате дадена дума, трябва да я проверявате в речника. Нашият мозък се активира чрез четенето и бързо научава новите неща. Всички думи, които не разбирате, може да компилирате във файл. По този начин тези думи могат да бъдат преразглеждани често. Полезно е също да се подчертават непознатите думи в текста. По този начин ще ги разпознаете веднага следващия път. Ще напредвате много по-бързо, ако четете на чужд език всеки ден. Защото нашият мозък бързо се научава да имитира новия език. Дори може да се случи да мислите на чуждия език в крайна сметка...