Разговорник

bg В банката   »   sl Na banki

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [šestdeset]

Na banki

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Rad(-- bi -d--l--)-ra-u-. R----- b- o------- r----- R-d-a- b- o-p-l-a- r-č-n- ------------------------- Rad(a) bi odprl(a) račun. 0
Ето паспорта ми. T--a- -- --- -otni--ist. T---- j- m-- p---- l---- T-k-j j- m-j p-t-i l-s-. ------------------------ Tukaj je moj potni list. 0
Това е адресът ми. I- t--a--je mo---a---v. I- t---- j- m-- n------ I- t-k-j j- m-j n-s-o-. ----------------------- In tukaj je moj naslov. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. R----) -i-uplač-l(a- d--a---- -voj-r-č-n. R----- b- u--------- d---- n- s--- r----- R-d-a- b- u-l-č-l-a- d-n-r n- s-o- r-č-n- ----------------------------------------- Rad(a) bi uplačal(a) denar na svoj račun. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. R-d(a) b- dv-g-il-a)--e--- --s-o-ega-----na. R----- b- d--------- d---- s s------ r------ R-d-a- b- d-i-n-l-a- d-n-r s s-o-e-a r-č-n-. -------------------------------------------- Rad(a) bi dvignil(a) denar s svojega računa. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. P-iš-- --r--l----em-po iz--s---stanja--a-----nu. P----- (------- s-- p- i------ s----- n- r------ P-i-e- (-r-š-a- s-m p- i-p-s-k s-a-j- n- r-č-n-. ------------------------------------------------ Prišel (prišla) sem po izpisek stanja na računu. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. R-d(a)-bi -nov-i---------va--- č-k. R----- b- u--------- p-------- č--- R-d-a- b- u-o-č-l-a- p-t-v-l-i č-k- ----------------------------------- Rad(a) bi unovčil(a) potovalni ček. 0
Какви са таксите? K--o-v-so-- so--r---zi--? K--- v----- s- p--------- K-k- v-s-k- s- p-o-i-i-e- ------------------------- Kako visoke so provizije? 0
Къде да се подпиша? K-- mo-a-----pis-ti? K-- m---- p--------- K-e m-r-m p-d-i-a-i- -------------------- Kje moram podpisati? 0
Очаквам превод от Германия. Pr---ku-em-na-azil--iz Ne--i-e. P--------- n------- i- N------- P-i-a-u-e- n-k-z-l- i- N-m-i-e- ------------------------------- Pričakujem nakazilo iz Nemčije. 0
Това е номера на метката ми. T--aj ---moj---te-i--- raču--. T---- j- m--- š------- r------ T-k-j j- m-j- š-e-i-k- r-č-n-. ------------------------------ Tukaj je moja številka računa. 0
Парите пристигнаха ли? J- -e-ar -r-spe-? J- d---- p------- J- d-n-r p-i-p-l- ----------------- Je denar prispel? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. R---------enja- ---den--. R-- b- z------- t- d----- R-d b- z-m-n-a- t- d-n-r- ------------------------- Rad bi zamenjal ta denar. 0
Трябват ми щатски долари. P---ebu--m-ame-iš-e--o-----. P--------- a------- d------- P-t-e-u-e- a-e-i-k- d-l-r-e- ---------------------------- Potrebujem ameriške dolarje. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. D-j-- m-,-pr---m,-d-obne --n--v--. D---- m-- p------ d----- b-------- D-j-e m-, p-o-i-, d-o-n- b-n-o-c-. ---------------------------------- Dajte mi, prosim, drobne bankovce. 0
Тук има ли банкомат? Al- j---uk-j -a---n---n-om-t? A-- j- t---- k----- b-------- A-i j- t-k-j k-k-e- b-n-o-a-? ----------------------------- Ali je tukaj kakšen bankomat? 0
Каква сума може да се тегли? K-liko---n-rj--se -a----d-igne? K----- d------ s- l---- d------ K-l-k- d-n-r-a s- l-h-o d-i-n-? ------------------------------- Koliko denarja se lahko dvigne? 0
Коя кредитна карта може да се използва? Ka--n- kr----n----rtice -e d---p--a--ti? K----- k------- k------ s- d- u--------- K-k-n- k-e-i-n- k-r-i-e s- d- u-o-a-i-i- ---------------------------------------- Kakšne kreditne kartice se da uporabiti? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...