Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   sl Vprašati za pot

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [štirideset]

Vprašati za pot

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Извинете! Op-------! Oprostite! 0
Можете ли да ми помогнете? Al- m- l---- p-------? Ali mi lahko pomagate? 0
Къде има тук добър ресторант? Kj- j- t---- k----- d---- r-----------? Kje je tukaj kakšna dobra restavracija? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Ta- n- v----- p------ n- l---. Tam na vogalu pojdite na levo. 0
Вървете след това направо. Po--- p------ m--- n--------. Potem pojdite malo naravnost. 0
После продължете сто метра надясно. Po--- p------ s-- m----- n- d----. Potem pojdite sto metrov na desno. 0
Можете да вземете и автобус. La--- g----- t--- z a--------. Lahko greste tudi z avtobusom. 0
Можете да вземете и трамвай. La--- g----- t--- s t--------. Lahko greste tudi s tramvajem. 0
Можете и да карате след мен. La--- s- t--- e-------- p------ z- m---. Lahko se tudi enostavno peljete za mano. 0
Как да стигна до футболния стадион? Ka-- p----- d- n---------- s-------? Kako pridem do nogometnega stadiona? 0
Пресечете моста! Pr------- m---! Prečkajte most! 0
Карайте през тунела! Pe----- s---- t----! Peljite skozi tunel! 0
Карайте до третия светофар. Pe----- s- d- t------- s--------. Peljite se do tretjega semaforja. 0
След това завийте по първата улица надясно. Po--- z------ v p--- u---- n- d----. Potem zavijte v prvo ulico na desni. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. Za--- p------ n-------- č-- n-------- k-------. Zatem peljite naravnost čez naslednje križišče. 0
Извинете, как да стигна до летището? Op-------- k--- p----- n- l--------? Oprostite, kako pridem na letališče? 0
Най-добре вземете метрото. Na------ j-- d- g----- s p-------- ž-------- (z m-------). Najbolje je, da greste s podzemsko železnico (z metrojem). 0
Пътувайте просто до последната спирка. Pe----- s- e-------- d- k----- p------. Peljite se enostavno do končne postaje. 0

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!