Разговорник

bg Прилагателни 2   »   sl Pridevnik 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [devetinsedemdeset]

Pridevnik 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Na sebi -ma- (O--e-e-- -m----m------bl-ko. Na sebi imam (Oblečeno imam) modro obleko. N- s-b- i-a- (-b-e-e-o i-a-) m-d-o o-l-k-. ------------------------------------------ Na sebi imam (Oblečeno imam) modro obleko. 0
Облечена съм в червена рокля. N----b- i-am ---l-č-n--i---- -d--- oble--. Na sebi imam (Oblečeno imam) rdečo obleko. N- s-b- i-a- (-b-e-e-o i-a-) r-e-o o-l-k-. ------------------------------------------ Na sebi imam (Oblečeno imam) rdečo obleko. 0
Облечена съм в зелена рокля. Na--ebi -m-- --b------ --a-)--e---- ----ko. Na sebi imam (Oblečeno imam) zeleno obleko. N- s-b- i-a- (-b-e-e-o i-a-) z-l-n- o-l-k-. ------------------------------------------- Na sebi imam (Oblečeno imam) zeleno obleko. 0
Аз купувам черна чанта. Kup--(a) b-m------t--b---. Kupil(a) bom črno torbico. K-p-l-a- b-m č-n- t-r-i-o- -------------------------- Kupil(a) bom črno torbico. 0
Аз купувам кафява чанта. Ku-----) -om en--rjav------i--. Kupil(a) bom eno rjavo torbico. K-p-l-a- b-m e-o r-a-o t-r-i-o- ------------------------------- Kupil(a) bom eno rjavo torbico. 0
Аз купувам бяла чанта. Ku-i-(a)---m be----o---co. Kupil(a) bom belo torbico. K-p-l-a- b-m b-l- t-r-i-o- -------------------------- Kupil(a) bom belo torbico. 0
Имам нужда от нова кола. Potr-bu---------v-o. Potrebujem nov avto. P-t-e-u-e- n-v a-t-. -------------------- Potrebujem nov avto. 0
Имам нужда от бърза кола. P---eb-j-- -i-er-a-t-. Potrebujem hiter avto. P-t-e-u-e- h-t-r a-t-. ---------------------- Potrebujem hiter avto. 0
Имам нужда от удобна кола. P-t----j-- -----n-a---. Potrebujem udoben avto. P-t-e-u-e- u-o-e- a-t-. ----------------------- Potrebujem udoben avto. 0
Горе живее една възрастна жена. Tam-z-o-aj st----e-st--- gosp-. Tam zgoraj stanuje stara gospa. T-m z-o-a- s-a-u-e s-a-a g-s-a- ------------------------------- Tam zgoraj stanuje stara gospa. 0
Горе живее една дебела жена. Ta---g-----stanuj-------- -o-pa. Tam zgoraj stanuje debela gospa. T-m z-o-a- s-a-u-e d-b-l- g-s-a- -------------------------------- Tam zgoraj stanuje debela gospa. 0
Долу живее една любопитна жена. T-m z-o--- s-------r---v---a ---p-. Tam zgoraj stanuje radovedna gospa. T-m z-o-a- s-a-u-e r-d-v-d-a g-s-a- ----------------------------------- Tam zgoraj stanuje radovedna gospa. 0
Гостите ни бяха приятни хора. N--i-gos-je-so----i pr-je-n--(p-i----i---ju-e-----)-l--d--. Naši gostje so bili prijetni (prijazni, ljubeznivi) ljudje. N-š- g-s-j- s- b-l- p-i-e-n- (-r-j-z-i- l-u-e-n-v-) l-u-j-. ----------------------------------------------------------- Naši gostje so bili prijetni (prijazni, ljubeznivi) ljudje. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. N------stje-----------ju-ni l-u-je. Naši gostje so bili vljudni ljudje. N-š- g-s-j- s- b-l- v-j-d-i l-u-j-. ----------------------------------- Naši gostje so bili vljudni ljudje. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Naš---o-tje--- bi-i-z--imivi--jud-e. Naši gostje so bili zanimivi ljudje. N-š- g-s-j- s- b-l- z-n-m-v- l-u-j-. ------------------------------------ Naši gostje so bili zanimivi ljudje. 0
Аз имам мили деца. Im-- lj-bk--o--o--. Imam ljubke otroke. I-a- l-u-k- o-r-k-. ------------------- Imam ljubke otroke. 0
Но съседите имат нахални деца. Toda so-e-je im-j- -esr-mn- ----k-. Toda sosedje imajo nesramne otroke. T-d- s-s-d-e i-a-o n-s-a-n- o-r-k-. ----------------------------------- Toda sosedje imajo nesramne otroke. 0
Вашите деца послушни ли са? So-v--- ----c- pri-n-? So vaši otroci pridni? S- v-š- o-r-c- p-i-n-? ---------------------- So vaši otroci pridni? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...