Разговорник

bg Минало време 2   »   sl Preteklost 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [dvainosemdeset]

Preteklost 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Al---i-m--a-(-)--okl--ati --š-lc-? Ali si moral(a) poklicati rešilca? A-i s- m-r-l-a- p-k-i-a-i r-š-l-a- ---------------------------------- Ali si moral(a) poklicati rešilca? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Al--s--m-r-l(-) --klic-ti z-ravn-k-? Ali si moral(a) poklicati zdravnika? A-i s- m-r-l-a- p-k-i-a-i z-r-v-i-a- ------------------------------------ Ali si moral(a) poklicati zdravnika? 0
Трябваше ли да викаш полицията? A----i-moral(-) po-lic----p-lic---? Ali si moral(a) poklicati policijo? A-i s- m-r-l-a- p-k-i-a-i p-l-c-j-? ----------------------------------- Ali si moral(a) poklicati policijo? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. A-i i-a---telefons---šte-i-k----ra-k-- sem-jo--e im-l--). Ali imate telefonsko številko? Pravkar sem jo še imel(a). A-i i-a-e t-l-f-n-k- š-e-i-k-? P-a-k-r s-m j- š- i-e-(-)- --------------------------------------------------------- Ali imate telefonsko številko? Pravkar sem jo še imel(a). 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. A-i -mat--na--------a---r-sem g--š--im-l(a). Ali imate naslov? Pravkar sem ga še imel(a). A-i i-a-e n-s-o-? P-a-k-r s-m g- š- i-e-(-)- -------------------------------------------- Ali imate naslov? Pravkar sem ga še imel(a). 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Al--i--te-načrt mesta?-P--v-----e---a še i----a). Ali imate načrt mesta? Pravkar sem ga še imel(a). A-i i-a-e n-č-t m-s-a- P-a-k-r s-m g- š- i-e-(-)- ------------------------------------------------- Ali imate načrt mesta? Pravkar sem ga še imel(a). 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Je priš-- --č--?----ni------ pr----pravoč-s--. Je prišel točno? On ni mogel priti pravočasno. J- p-i-e- t-č-o- O- n- m-g-l p-i-i p-a-o-a-n-. ---------------------------------------------- Je prišel točno? On ni mogel priti pravočasno. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. J--n--e----t- Ni--o--- -ajti---t-. Je našel pot? Ni mogel najti poti. J- n-š-l p-t- N- m-g-l n-j-i p-t-. ---------------------------------- Je našel pot? Ni mogel najti poti. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. T--je--az-me-?--i -------- ra--meti. Te je razumel? Ni me mogel razumeti. T- j- r-z-m-l- N- m- m-g-l r-z-m-t-. ------------------------------------ Te je razumel? Ni me mogel razumeti. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? Z-kaj--is--m--e--(-og--) -r----to---? Zakaj nisi mogel (mogla) priti točno? Z-k-j n-s- m-g-l (-o-l-) p-i-i t-č-o- ------------------------------------- Zakaj nisi mogel (mogla) priti točno? 0
Защо не можа да намериш пътя? Zaka- -i-i --g---(-og-a)----ti p-ti? Zakaj nisi mogel (mogla) najti poti? Z-k-j n-s- m-g-l (-o-l-) n-j-i p-t-? ------------------------------------ Zakaj nisi mogel (mogla) najti poti? 0
Защо не можа да го разбереш? Za-----a--i-- ----- (mo-l-)-ra-umeti? Zakaj ga nisi mogel (mogla) razumeti? Z-k-j g- n-s- m-g-l (-o-l-) r-z-m-t-? ------------------------------------- Zakaj ga nisi mogel (mogla) razumeti? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. N--e- --g-l ---g--)-priti t-čno- --r-ni--ozi- ----- a-tob--. Nisem mogel (mogla) priti točno, ker ni vozil noben avtobus. N-s-m m-g-l (-o-l-) p-i-i t-č-o- k-r n- v-z-l n-b-n a-t-b-s- ------------------------------------------------------------ Nisem mogel (mogla) priti točno, ker ni vozil noben avtobus. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. N---m ---e- ---gl-- -a-t--pot-, -er n-s----me-(a) -ačrta-m----. Nisem mogel (mogla) najti poti, ker nisem imel(a) načrta mesta. N-s-m m-g-l (-o-l-) n-j-i p-t-, k-r n-s-m i-e-(-) n-č-t- m-s-a- --------------------------------------------------------------- Nisem mogel (mogla) najti poti, ker nisem imel(a) načrta mesta. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Ni-----a---ge- -m-g--) r-zumet-,-ker--e --la -las---ta-o -----a. Nisem ga mogel (mogla) razumeti, ker je bila glasba tako glasna. N-s-m g- m-g-l (-o-l-) r-z-m-t-, k-r j- b-l- g-a-b- t-k- g-a-n-. ---------------------------------------------------------------- Nisem ga mogel (mogla) razumeti, ker je bila glasba tako glasna. 0
Трябваше за взема такси. M----(a)--em -z-t--t-ks-. Moral(a) sem vzeti taksi. M-r-l-a- s-m v-e-i t-k-i- ------------------------- Moral(a) sem vzeti taksi. 0
Трябваше да купя карта на града. Mora-(-)---m--upit- n-č---me---. Moral(a) sem kupiti načrt mesta. M-r-l-a- s-m k-p-t- n-č-t m-s-a- -------------------------------- Moral(a) sem kupiti načrt mesta. 0
Трябваше за изключа радиото. M-r-l----s-m-iz--op-ti r-dio. Moral(a) sem izklopiti radio. M-r-l-a- s-m i-k-o-i-i r-d-o- ----------------------------- Moral(a) sem izklopiti radio. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!