Разговорник

bg Минало време 2   »   am ያለፈው ውጥረት 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [ሰማንያ ሁለት]

82 [semaniya huleti]

ያለፈው ውጥረት 2

[halafī gīzē 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? ለአ-ቡላ-ስ-መ-ወ- --ረ----? ለ------ መ--- ነ------- ለ-ን-ላ-ስ መ-ወ- ነ-ረ-ህ-ሽ- --------------------- ለአንቡላንስ መደወል ነበረብህ/ሽ? 0
l-’ā-ib-l---si--ede-----n---r-bihi/-hi? l------------- m------- n-------------- l-’-n-b-l-n-s- m-d-w-l- n-b-r-b-h-/-h-? --------------------------------------- le’ānibulanisi medeweli neberebihi/shi?
Трябваше ли да викаш лекаря? ለዶ----መደወል -በ-ብህ-ሽ? ለ---- መ--- ነ------- ለ-ክ-ር መ-ወ- ነ-ረ-ህ-ሽ- ------------------- ለዶክተር መደወል ነበረብህ/ሽ? 0
led-k-t-----e---el--neb-rebi-i--hi? l--------- m------- n-------------- l-d-k-t-r- m-d-w-l- n-b-r-b-h-/-h-? ----------------------------------- ledokiteri medeweli neberebihi/shi?
Трябваше ли да викаш полицията? ለ--ስ-መደ---ነበ-----? ለ--- መ--- ነ------- ለ-ሊ- መ-ወ- ነ-ረ-ህ-ሽ- ------------------ ለፖሊስ መደወል ነበረብህ/ሽ? 0
le-ol-si med-w-li-neb--ebihi--hi? l------- m------- n-------------- l-p-l-s- m-d-w-l- n-b-r-b-h-/-h-? --------------------------------- lepolīsi medeweli neberebihi/shi?
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. ስ-ክ-ቁ-----ዎ-?--ሁን-ነበ-ኝ። ስ-- ቁ-- አ---- አ-- ነ---- ስ-ክ ቁ-ሩ አ-ዎ-? አ-ን ነ-ረ-። ----------------------- ስልክ ቁጥሩ አለዎት? አሁን ነበረኝ። 0
siliki-k’--’i-u-āl---ti?-āhu-- -eberen--. s----- k------- ā------- ā---- n--------- s-l-k- k-u-’-r- ā-e-o-i- ā-u-i n-b-r-n-i- ----------------------------------------- siliki k’ut’iru ālewoti? āhuni neberenyi.
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. አ---ው-አ-ዎ----ሁን--በ--። አ---- አ---- አ-- ነ---- አ-ራ-ው አ-ዎ-? አ-ን ነ-ረ-። --------------------- አድራሻው አለዎት? አሁን ነበረኝ። 0
ā-ir--h--i------t-?--hu-i --bere-y-. ā--------- ā------- ā---- n--------- ā-i-a-h-w- ā-e-o-i- ā-u-i n-b-r-n-i- ------------------------------------ ādirashawi ālewoti? āhuni neberenyi.
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. የከ-ማ---ርታ----ት- --- -በ--። የ---- ካ-- አ---- አ-- ነ---- የ-ተ-ው ካ-ታ አ-ዎ-? አ-ን ነ-ረ-። ------------------------- የከተማው ካርታ አለዎት? አሁን ነበረኝ። 0
ye-e-e-awi --r--- ā-ew--i? -hu---nebe---yi. y--------- k----- ā------- ā---- n--------- y-k-t-m-w- k-r-t- ā-e-o-i- ā-u-i n-b-r-n-i- ------------------------------------------- yeketemawi karita ālewoti? āhuni neberenyi.
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. እ--በሰኣ- -----ሱ -ሰ-- መ-ጣ- -ልቻለም። እ- በ--- መ-- እ- በ--- መ--- አ----- እ- በ-ኣ- መ-? እ- በ-ኣ- መ-ጣ- አ-ቻ-ም- ------------------------------- እሱ በሰኣቱ መጣ? እሱ በሰኣቱ መምጣት አልቻለም። 0
is- ---e’-tu-met-a? -su b--e’a-u-me--t’--i ā---ha-e--. i-- b------- m----- i-- b------- m-------- ā---------- i-u b-s-’-t- m-t-a- i-u b-s-’-t- m-m-t-a-i ā-i-h-l-m-. ------------------------------------------------------ isu bese’atu met’a? isu bese’atu memit’ati ālichalemi.
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. እሱ መንገዱን-አ--ው- -ሱ--ን-ዱን ---ት -ልቻ-ም። እ- መ---- አ---- እ- መ---- ማ--- አ----- እ- መ-ገ-ን አ-ኘ-? እ- መ-ገ-ን ማ-ኘ- አ-ቻ-ም- ----------------------------------- እሱ መንገዱን አገኘው? እሱ መንገዱን ማግኘት አልቻለም። 0
is---e----d--- ā-e--ewi---------i----ni -a-in---- -lich---mi. i-- m--------- ā-------- i-- m--------- m-------- ā---------- i-u m-n-g-d-n- ā-e-y-w-? i-u m-n-g-d-n- m-g-n-e-i ā-i-h-l-m-. ------------------------------------------------------------- isu menigeduni āgenyewi? isu menigeduni maginyeti ālichalemi.
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. እ- ይረዳ-----ሱ -ረዳ---ልቻለ-። እ- ይ----- እ- ሊ--- አ----- እ- ይ-ዳ-ል- እ- ሊ-ዳ- አ-ቻ-ም- ------------------------ እሱ ይረዳካል? እሱ ሊረዳኝ አልቻለም። 0
isu -i---a-ali? isu lī-eda-y--ā-ich-lem-. i-- y---------- i-- l-------- ā---------- i-u y-r-d-k-l-? i-u l-r-d-n-i ā-i-h-l-m-. ----------------------------------------- isu yiredakali? isu līredanyi ālichalemi.
Защо не можа да дойдеш навреме? ለ-ንድን-----ሰኣቱ ል---/ጪ ያ--ል---ሽ-? ለ---- ነ- በ--- ል----- ያ--------- ለ-ን-ን ነ- በ-ኣ- ል-መ-/- ያ-ቻ-ከ-/-ው- ------------------------------- ለምንድን ነው በሰኣቱ ልትመጣ/ጪ ያልቻልከው/ሽው? 0
l-m-n------n-wi-bese-a------i-et-a-c-----a--c-a-i---i/sh---? l--------- n--- b------- l------------- y------------------- l-m-n-d-n- n-w- b-s-’-t- l-t-m-t-a-c-’- y-l-c-a-i-e-i-s-i-i- ------------------------------------------------------------ leminidini newi bese’atu litimet’a/ch’ī yalichalikewi/shiwi?
Защо не можа да намериш пътя? ለምን-ን ነው----ዱ---ታገኝ---ያ-ቻ-ከ--ሽው? ለ---- ነ- መ---- ል----- ያ--------- ለ-ን-ን ነ- መ-ገ-ን ል-ገ-/- ያ-ቻ-ከ-/-ው- -------------------------------- ለምንድን ነው መንገዱን ልታገኝ/ኚ ያልቻልከው/ሽው? 0
l-m-----n- n--- ----ge--ni -it----y-/-y---a-----l-kewi/-h---? l--------- n--- m--------- l------------ y------------------- l-m-n-d-n- n-w- m-n-g-d-n- l-t-g-n-i-n-ī y-l-c-a-i-e-i-s-i-i- ------------------------------------------------------------- leminidini newi menigeduni litagenyi/nyī yalichalikewi/shiwi?
Защо не можа да го разбереш? ለ-ን-- -ው እ-ን መረዳት-ያ---ከ--ሽው? ለ---- ነ- እ-- መ--- ያ--------- ለ-ን-ን ነ- እ-ን መ-ዳ- ያ-ቻ-ከ-/-ው- ---------------------------- ለምንድን ነው እሱን መረዳት ያልቻልከው/ሽው? 0
l-minidini ne-i ---ni--e-----i y--ich----ew-/--i-i? l--------- n--- i---- m------- y------------------- l-m-n-d-n- n-w- i-u-i m-r-d-t- y-l-c-a-i-e-i-s-i-i- --------------------------------------------------- leminidini newi isuni meredati yalichalikewi/shiwi?
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. በሰ-- -ም-ት-ያ---ኩ-- ምክ-ያ- አ--ቢስ -ላ--በ--ነው። በ--- መ--- ያ------ ም---- አ---- ስ----- ነ-- በ-ኣ- መ-ጣ- ያ-ቻ-ኩ-ት ም-ን-ት አ-ቶ-ስ ስ-ል-በ- ነ-። ---------------------------------------- በሰኣቱ መምጣት ያልቻልኩበት ምክንያት አውቶቢስ ስላልነበረ ነው። 0
b-s-------emi--at- ---i-hal-k-bet- mik-n--a----w-to-ī-i -ilaline--r- ----. b------- m-------- y-------------- m--------- ā-------- s----------- n---- b-s-’-t- m-m-t-a-i y-l-c-a-i-u-e-i m-k-n-y-t- ā-i-o-ī-i s-l-l-n-b-r- n-w-. -------------------------------------------------------------------------- bese’atu memit’ati yalichalikubeti mikiniyati āwitobīsi silalinebere newi.
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. መ---- -ግ---ያ-ቻ-----የ--ማ---ታ---ልነበረኝ-ነው። መ---- ማ--- ያ------ የ--- ካ-- ስ------ ነ-- መ-ገ-ን ማ-ኘ- ያ-ቻ-ኩ-ት የ-ተ- ካ-ታ ስ-ል-በ-ኝ ነ-። --------------------------------------- መንገዱን ማግኘት ያልቻልኩበት የከተማ ካርታ ስላልነበረኝ ነው። 0
m-n-g--uni --gin--ti ya-i--aliku-et- -e-e--ma-k-r-ta---la-ine---eny- n---. m--------- m-------- y-------------- y------- k----- s-------------- n---- m-n-g-d-n- m-g-n-e-i y-l-c-a-i-u-e-i y-k-t-m- k-r-t- s-l-l-n-b-r-n-i n-w-. -------------------------------------------------------------------------- menigeduni maginyeti yalichalikubeti yeketema karita silalineberenyi newi.
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. እሱ--ያልተ---በ---ዚቃው -ጣ--ይጮህ-ስ-ነበ- -ው ። እ-- ያ------- ሙ--- በ-- ይ-- ስ---- ነ- ። እ-ን ያ-ተ-ዳ-በ- ሙ-ቃ- በ-ም ይ-ህ ስ-ነ-ረ ነ- ። ------------------------------------ እሱን ያልተረዳሁበት ሙዚቃው በጣም ይጮህ ስለነበረ ነው ። 0
is-n---aliter---h-beti muz---aw- -------------oh--si---e-ere-newi-. i---- y--------------- m-------- b------ y------- s--------- n--- . i-u-i y-l-t-r-d-h-b-t- m-z-k-a-i b-t-a-i y-c-’-h- s-l-n-b-r- n-w- . ------------------------------------------------------------------- isuni yaliteredahubeti muzīk’awi bet’ami yich’ohi silenebere newi .
Трябваше за взема такси. ታ-ሲ መያ---በ-ብኝ። ታ-- መ-- ነ----- ታ-ሲ መ-ዝ ነ-ረ-ኝ- -------------- ታክሲ መያዝ ነበረብኝ። 0
ta-is------zi--eb--e-in--. t----- m----- n----------- t-k-s- m-y-z- n-b-r-b-n-i- -------------------------- takisī meyazi neberebinyi.
Трябваше да купя карта на града. የ--ማ ----መግዛ- --ረብ-። የ--- ካ-- መ--- ነ----- የ-ተ- ካ-ታ መ-ዛ- ነ-ረ-ኝ- -------------------- የከተማ ካርታ መግዛት ነበረብኝ። 0
y--e---a -ar-t---e-iz--- neb----iny-. y------- k----- m------- n----------- y-k-t-m- k-r-t- m-g-z-t- n-b-r-b-n-i- ------------------------------------- yeketema karita megizati neberebinyi.
Трябваше за изключа радиото. ራድ-ው--መዝ-- ---ብኝ። ራ---- መ--- ነ----- ራ-ዮ-ን መ-ጋ- ነ-ረ-ኝ- ----------------- ራድዮውን መዝጋት ነበረብኝ። 0
r--i-o-----mezi---i nebe-e--n-i. r--------- m------- n----------- r-d-y-w-n- m-z-g-t- n-b-r-b-n-i- -------------------------------- radiyowini mezigati neberebinyi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!